[lang_bg]

 

До Карпатите и обратно

Лъчезар Няголов

(Български Младежки Форум)

През месец Април имах удоволствието да участвам в проекта, осъществяващ се по програма „Младежта в действие“ на Европейската комисия „Be Part of It!“, 3-12 април 2014, Воинеаса – Румъния. Целта на проекта беше да помогне на младежите от различни европейски страни да се запознаят с темата за дискриминацията и с проблемите, стоящи пред различните малцинствени групи. Участващите в него групи бяха от Румъния, България, Полша, Литва и Турция. Проектът протече в малкото селище Воинеаса, разположено в  централната част на Румъния. Малките размери на населеното място наистина ни помогнаха  да почувстваме начина на живот на малката селска общност и да придобием непосредствен опит от общуването с местните хора. Важна предпоставка за постигането на този ефект бяха и подготвените от организаторите дейности, които бяха така подбрани, че не просто да имат педагогическа насоченост, но и да стимулират взаимодействието между участниците от различните страни в проекта, както и между участниците и местните хора. Самата програма беше достатъчно гъвкава и разнообразна и позволи провеждането както на различни семинари, така и дейности на открито (подготовка и поставяне на театрална пиеса и заснемане на любителски филм), които също бяха преплетени с темата на проекта. В края на първата седмица беше организирано и посещение на град Сибиу, който е прекрасен модел на германската средновековна архитектура. Участието в този проект ми позволи не просто да разширя представата, която имах до този момент за останалите страни в Европа и проблемите, с които се сблъскват хората в тях, но и да си тръгна, зареден с положителни емоции и много нови приятели.                

София,

28.04.2014

Нещо неочаквано

Иван Владимиров

(Български Младежки Форум)

Това бе първото ми обучение и с нетърпение очаквах то да се случи. Но дори в най – смелите ми мечти не съм очаквал нещо подобно. Всичко започна на 05.02. след близо двудневно пътуване до гостоприемните земи на Обединеното кралство, а именно –малкият и в същото време огромен град Нюкясъл. Изключително типичен английски град – мрачно и дъждовно време в град, изпълнен с безброй различни хора. Но когато пристигнахме, разбрахме къде всъщност сме попаднали – сред група невероятни млади хора, очакваща с интерес да научи повече за проблемите на малцинствата и да се опита да промени нещо. Имах възможността да бъда част от екипа на наистина невероятни хора от Хърватска, Полша, Италия, Испания, Гърция и самата Великобритания.

Още в началото на нашето обучение разбрахме какви са проблемите на хората и как ще се опитаме да ги променим – поставяйки се в ролята на онеправданите, издигайки директно пред очите на хората реалните проблеми. Подготвихме два невидими театъра, които имаха за цел да пресъздадат реални сцени от ежедневните проблеми на хората в Нюкясъл. След упорита и усилена работа ние успяхме да покажем на хората неща, които се случват всеки ден пред очите им, но които те не виждат. И вярвам, че успяхме да направим най-важното – да ги накараме сами да се запитат „Редно ли е всичко това да се случва?” и да ги привлечем като активна страна в решаването на тези проблеми.

Никога няма да забравя това преживяване, тъй като то ме научи, да виждам света по различен начин и ми показа, че понякога в живота всичко е въпрос на гледна точка.

Срещнах невероятни хора, намерих нови приятели, видях различни култури, но най-важното е, че всички бяхме част от екип – екипът на хората, които ще променят света.

София,

28.04.2014

Англия! Моята сбъдната мечта!

„Активни актьори“, (Точка 4.3), 5 – 14 февруари, Нюкасъл, Англия

Албина Гълъбова

(Български Младежки Форум)

Моята мечта се сбъдна! От малка винаги съм копняла да се докосна поне за малко до английската култура, начин на живот, храна, хора и т.н. Повечето ми любими музикални групи са от Англия, най-любимият ми футболен отбор е от Англия, най-близките до сърцето ми писатели, виртуози на английския хумор – пак от там. Изобщо, всичко, което някога съм обичала и харесвала, е свързано с Англия. Ето, че не знам даже как, но пред мен се появи прекрасната възможност да посетя тази страна и то не просто ей така, а за да участвам в обучение по точка 4.3 по програма „Младежта в действие“. Името на проекта беше: „Аctive Actors“ и се състоя от 5-ти до 14-ти февруари в Нюкасъл, Великобритания. Основната цел на проекта беше да накараме местните граждани на Нюкасъл да мислят за дискриминацията в града, да бъдат провокирани и техните реакции да бъдат видяни и споделени. Гражданите на Нюкасъл станаха свидетели на няколко театрални постановки, изпълнени от доброволци от България, Италия, Испания, Гърция, Хърватия и Полша в едни от най-оживените места на Нюкасъл – кафенета в центъра на града, търговски центрове и др. Реакциите на хората бяха страшно разнообразни – от „Аз не съм оттук, това не е моя работа“ до „Ръцете на земята! Аз съм полицай от Нюкасъл!“. Лично аз смятам проекта за успешен и целта за постигната и съм щастлива, че станах част от това събитие.

А сега искам да благодаря на хората, без които тази моя мечта – да посетя Англия – може би никога нямаше да се сбъдне – Цвети и Божидар от Български младежки форум. Те ме избраха и ми предложиха да участвам в обучението! След това най-отговорно се погрижиха за цялата организация около пътуването, купуването на билетите и всичко останало. Дори не мога да си представя как за толкова кратко време (тъй като организацията не съществува официално от повече от 2 г.) екипът на БМФ е променил толкова много съдби, създал е изключителни международни приятелства и е подобрил мнението на света за България! Едно голямо „Благодаря!“ съвсем не е достатъчно, но е от цялото ми сърце!

Ще бъда напълно честна – това е моят втори обмен/обучение в чужбина, но преди да тръгна от България бях изключително притеснена как ще се справя с обучението, дали ще успея да стана част от групата, дали ще се справям добре с упражненията, дали условията ще бъдат добри, дали хората ще приемат нормално особеностите на моя характер и т.н. Всички тези страхове изчезнаха още първата вечер, когато с моя отбор от България решихме да се съберем в една от стаите на хотела. Участниците от Хърватия просто казаха: „Ние идваме след 5 минути! Чакайте ни!“ Постепенно започнаха да идват още хора, езиковата бариера се стопи напълно като късче лед на горещ ламаринен покрив и малко преди средата на вечерта абсолютно всички участници бяхме в стаята и се забавлявахме, говорейки не само английски език, но и испански, италиански, хърватски, полски и разбира се – български.

На следващия ден всички се чувствахме все едно се познаваме от години. Имах усещането, че цял живот съм прекарала с тези хора. През останалите дни също открих хора, които никога няма да забравя и благодаря искрено на съдбата, въплътена в Цвети и Божидар.

Осъзнах, че колкото по-различни хора вижда човек в живота си, през толкова повече ключалки поглежда, за да види света. Няма нищо по-важно – нито обучението, нито образованието, нито работата – от това да се запознаеш с нови хора, които да ти помагат да намериш още едно парченце от пъзела на разпиляната си душа. Истински щастлива съм, че срещнах хора, които ми помогнаха да открия още няколко цвята от палитрата на моето Аз.

Научих се, че когато човек е свободен, истински свободен там нейде в главата си, той може да бъде всичко – абсолютно всичко, каквото си поиска – и разярен съпруг, и плаха девойка, и нахална богаташка, и измъчен имигрант…

Съветът ми към всички е – освободете мисълта си, отдайте се на живота като на свой любовник, участвайте всеки път в различни неща – обучения, семинари – няма значение, защото само тогава ще имате възможността да срещнете различни хора и да се запознаете с различните багри от картината, която носите в себе си. Бъдете смели да сменяте различни маски и да останете без маска, голи пред хората, които искате да видят истинската ви същност. Бъдете смели в това да правите всичко, за което преди сте си казвали: „Никога няма да го направя!“, защото точно в тези мигове ще осъзнаете, че живеете истински!

Пожелавам на всеки да има възможността да изживее Нюкасъл, защото този град трябва да се изживее и всичко, което кажа аз, ще бъде бледо и безлично. Пожелавам ви да се докоснете до театъра и да участвате в подобно обучение като моето. Зная, че никога няма да изпитате това, което изпитах аз, но, кой знае, винаги може да попаднете на нещо по-добро? Просто отворете очите си – Животът е пред вас, в ръцете ви е и е прекрасен – изживейте го и му се насладете максимално!

София,

16.04.2014

Внимателно замислен. Перфектно проведен.

Иван Иванов

(Български Младежки Форум)

Общо 24 участници от 9 балкански държави се събрахме в Нюкасъл, Англия, за проект по т. 3.1. от Младежта в действие и прекарахме 8 интензивни, невероятни, вдъхновяващи, образователни, забавни дни.

По-голямата част от проекта се проведе в малко село близо до Нюкасъл, където работихме и се забавлявахме в място, което наподобяваше огромна къща, запазена само за нас. И определено се чувствахме вкъщи. Домакините ни бяха подготвили игри за опознаване и изграждане на екип, които бързо разчупиха сковаността между нас и ни накараха да чувстваме като дългогодишни приятели с останалите. И макар при група от 24 души това да не е най-лесното нещо, те успяха да го направят безболезнено. Всички работихме като един голям екип до края на проекта и дори вярвам, че сформирахме дългосрочни приятелства.

Организацията беше перфектна, без хаус и без да ни остави да скучаем и за секунда. Дните започваха със закуска в 9 и завършваха в малките часове. В 10 беше сутрешният енърдйайзър, който поставяше началото на поредния изпълнен с невероятни емоции ден. След него – игри за сплотяване на колектива, дебати, работилници, презентации. За финал – обзор на деня – какво се е случило, какво сме научили, какво е било полезно и какво би могло да се подобри.

Дейностите включваха дискусии, структурирани дебати, театър и актьорска игра по текущи политически, етични и социални въпроси и проблеми. Това позволи на всеки свободно да изрази и защити позициите си. Ползата от тези занимания освен насърчаването на толерантност и даването на гласност на темите, бе и изграждането на увереност в участниците, че техните мнения са необходими и ценени.

Организаторите бяха подготвили презентации върху Еразмус+: новости, разлики и особености на новата супер-програма. Участниците от своя страна, бяха подготвили презентации за държавите си, тяхната култура, традиции, религия, природа и места за туризъм, което даде по-дълбоко разбиране за съседините ни държави. След тях беше организирана международна вечеря, на която всеки беше подготвил традиционни храни и напитки. Една от вечерите беше посветена на представяне на изпращащите организации чрез импровизирано изложение, на което бяха изтъкнати техните дейности и постижения.

Един от дните беше изцяло посветен на писането на проекти по Еразмус+, което даде практически знания, които биха могли да се приложат при замисъла и подготовката на реален проект. Разделени в групи по интерси, имахме възможността да създадем чернови на нашите идейни проекти.

Всеки един от нас беше включен във всяка една от дейностите, било като част от един голям екип или по групи с разнообразен състав от хора. Така още повече успяхме да се опознаем един друг и да формираме по-здрави връзки помежду си.

Вечерите бяха отделени изцяло за забавление. След вечеря се играеха групови игри, продължаваха се неформално дискусиите от деня или прекарвахме време с местните хора в пъбовете. 

С няколко думи – това беше един прекрасно изпълнен проект! Общувахме с хора от съседстващите ни държави, научихме повече за културите им, планирахме бъдещи съвместни проекти, развихме комуникационните си умения, разбрахме повече за Еразмус+ и във всичко това се забавлявахме безкрайно!

София,

26.03.2014

Human Rights Education for European Youth 

София Ненова

(Български Младежки Форум)

Азербайджан? Да, и на мен ми звучеше странно и далечно. Всички бяхме поели по един дълъг път и със сигурност мога да твърдя, че никой от нас не знаеше точно къде отива. Няма да лъжа пътуването беше изморително – около 9 часа до Истанбул с автобус и след това със самолет до Гянджа. Бяхме много уморени, но изключително развълнувани. След пристигането и настаняването ни трябваше да изчакаме всички отбори да се съберат и имахме време за почивка – може би единственото такова за тези 10 дни.

Събрахме се и приключението започна в 18 ч. местно време. Темата на проекта беше човешки права, а участниците в него бяха от 6 много различни страни – Азербайджан, Грузия, Турция, Украйна, Германия и България. Трудно е да запомниш имената на толкова много хора, затова треньорите, които в последствие станаха неизменна част от групата, ни накараха да играем различни игри, в които постоянно повтаряхме имената и страните, които представяме. След вечеря организаторите ни заведоха на традиционно азербайджанско  заведение с наргилета и чай.

След лежерната вечер в деня на пристигането, вторият ден започна с пресконференция, по повод избирането на Гянджа за Европейски столица на младежта за 2016 г., на която присъства кметът на града, както и важни политически фигури. В остатъка от деня присъствахме на флашмоб, организиран на главния площад на града и също така се разходихме във все още недостъпния за външни посетители парк „Хейдар Алиев”. Денят завърши с изключително полезната и обогатяваща културно вечер, в която всички отбори представяха типични храни, напитки и факти за държавите си.

Същинската дискусия по темата започна от третия ден и продължи до последния. Бяха обсъдени различни сфери от проблема – правата на децата, женските права, дискриминацията, правата на малцинствата и др. Дискусиите бяха съчетани с различни игри и презентации, които нагледно показваха ситуацията. Смятам, че историите, които бяха обсъдени докоснаха всички и ни накараха да се замислим по-сериозно над реалността, както и да вникнем в гледната точка на другия.

Шестият ден беше ден за почивки, разходки, събиране на нови впечатления и утвърждаване на нови приятелства. Една от спирките на обиколката беше детското SOS селище, което лично на мен ми направи голямо и изключително добро впечатление. Децата живеят в добре устроени къщи, имат площадки за игра, както и спортно игрище. След обстойната обиколка на града, организаторите ни заведоха на традиционна азербайджанска вечеря, която по стечение на обстоятелствата не се оказа единствената такава. Много смях, снимки и спомени изпълниха този ден.

Остатъкът от престоя ни премина, както в сериозни дискусии, така и в много смях, веселие, игри и щастливи моменти. Както всяко нещо в този живот и нашето приключение достигна своя край. Деветият ден дойде неусетно. Отвореният форум, който беше планиран за този ден, бе посветен на настоящите протести в България и Украйна. Двата отбора запознаха останалите с обстоятелствата и след това заедно дискутирахме възможни решения и изходи от ситуацията. В края на деня всички участници получихме своите Youthpass сертификати и се отправихме към втората традиционна азербайджанска вечер, която включваше програма от танци, както и финалът на играта „Моят таен приятел”, която започна още в началото на проекта. Всеки от нас разбра, кой му е правил малки подаръци и изненади по време на 10-дневния ни престой. Вълнението и радостта се усещаха във въздуха.

Десетият ден премина в раздели и обещания за нови срещи. Този първи за мен обмен остави изключително дълбоки и трайни впечатления, както за новата страна, която имах възможността да посетя, така и за хората, участващи в проекта. Вярвам, че се създадоха едни трайни приятелства, които лично за мен нямаше да бъдат възможни без Български Младежки Форум.

София,

19.02.2014

Един запомнящ се обмен

Величка Николова

(Български Младежки Форум)

Това беше моят втори обмен.Бях толкова развълнувана и изпълнена с надежди и очаквания.Нашата група беше толкова невероятна-млади, амбициозни, креативни хора, които искат да научат повече за света, да го изследват  и разбира се да разберат повече относно Човешките права.

Беше 12 декември когато стартира нашето приключение до Ганджа, Азербайджан.

Ние знаехме, че този път всичко ще бъде различно.И то наистина беше- беше перфектно.

По време на този проект аз научих много не само за Човешките права, но и за различни култури, езици, опит и срещнах не само много добри приятели, но и да се надяваме бъдещи бизнес партньори.

Този обмен ми помогна да разширя своя собствен малък свят и да стана по-отговорна, активна и позитивна личност- изпълнена с надежди и мечти за бъдещето, заредена с много енергия и различни идеи.

Беше незабравимо преживяване и нещо, което ще ми помага по много начини в живота ми занапред.

Искам да благодаря на всички от Български мадежки форум за възможността да участвам в този проект и ми се иска повече хора да имат възможността да „съпреживеят” този вид  проекти.

След този проект се чувствам по широкоскроен човек, по свободен и подготвен за живота.

Едно голямо „БЛАГОДАРЯ” за хората, направили това възможно!

София,

05.02.2014

Бъди промяната, която искаш да видиш в света!

Румяна Гогова

(Български Младежки Форум)

  „Бъди искрен в мислите си, бъди чист в чувствата си. Тогава няма да се налага да преследваш щастието. Щастието ще преследва теб.“ Това е най-важното нещо, което научих по време на първия си обмен. Срещата ми с всички онези прекрасни хора с големи сърца си остава най-незабравимото преживяване в живота ми. Проектът под наслов ‘Show them that you can do it!’ се проведе от 24ти до 31ви август в станцията на Червения кръст в планината Медведница близо до Загреб. Инициативата обхващаше участници от 4 различни държави-България, Хърватска, Словения и Словакия. Основните теми,  засегнати по време на престоя ни там бяха ежедневието на хората с увреждания, трудностите, които те срещат при интеграцията си в обществото и  възможностите за преодоляване на пречките, стоящи пред тях. Чрез различни занимания, дискусии, упражнения и игри ние откроихме най-важните проблеми,  търсещи своето решение, дадохме своите идеи и поставихме началото на много нови проекти.

В междукултурните вечери имах възможността да се запозная с културата, ястията, танците, музиката и историята на останалите страни и с радост открих, че съм сред хора, които умеят да се забавляват.

Всеки ден от обмена беше различен и вълнуващ. Рисувахме тениски, участвахме в дискусии, имахме уроци по танци и дори по актьорско майсторство, упражнихме английския, научихме по нещо и от останалите езици.

В предпоследния ден на нашето приключение посетихме хърватската столица Загреб, разгледахме забележителностите на града, дори представихме старателно подготвения от нас флаш моб, с който целяхме да покажем основната идея на проекта, а именно че когато сме заедно и работим в екип можем да постигнем велики неща.

Не мога да не спомена и невероятното гостоприемство на нашите любезни домакини от Хърватска. Всички от екипа подходиха много коректно и професионално, и с лекота успяха да ни накарат да се почувстваме у дома си.

По време на престоя си там се научих как да работя в екип, научих се да бъда толерантна и отворена към хората с увреждания, защото те, освен че са ми приятели са и пример за подражание затова как въпреки проблемите, човек може да бъде творец, готов за нови идеи и проекти стига да има желанието и силата да се бори.

Това беше първият ми обмен, именно затова не знаех какво да очаквам, тръгнах от София с много нетърпение и въпросителни едновременно. В крайна сметка обаче прекарах една от най-вълнуващите и емоционални седмици в живота си. Благодаря на Български младежки форум за предоставената възможност, радвам се, че бях част от този страхотен екип.

Срещнах нови приятели, запознах се с чужди култури и обичаи, изживях незабравими мигове, които ще останат завинаги в сърцето ми. 

София,

20.01.2014

Моят първи младежки обмен

Нина Пешева

(Български Младежки Форум)

Това беше първият за мен младежки обмен… първото подобно незабравимо изживяване. Отдавна бях чула за тази програма, но нито веднъж не се бях възползвала от нея. Обменът се състоя в град Кайзери, Турция в рамките на 9 дни (23 – 31 ноември). Ето как изглеждаше той през моите очи…

Тръгваме от България на 22 ноември, изпълнени с много надежди и мечти…съвсем естествено – няма как да се телепортираме набързо. Като цяло пътуването беше много дълго от към часове, но в никакъв случай скучно. За първи път се сблъсквам отблизо с една култура, съвсем различна от нашата…навсякъде много хора…движение…само турска реч…Какво се случва? Да, пристигнахме – в Истанбул сме. И ето че поемаме в търсене на гишета, от които да закупим нашите билети до Кайзери. Като казвам „поемаме” никак не се шегувам – автогарата в Инстанбул, не знам дали сте били точно на тази, но си е цяло приключение. Всеки седи пред даден офис и крещи някакви дестинации… друг ти предлага чай… геврек… дюнер… и каквото още се сетиш. Но в бързината да намерим правилното място, сякаш всичко това просто минаваше покрай нас… В цялата описана „суматоха” се справихме и ето, че поехме отново по един дълъг път, отвеждащ ни до крайната ни цел – а именно град Кайзери. Уморени и преминали през много емоции дотук, се събудихме сутринта – почти в града. В следващия момент автобусът спря и във всички изречени турски думи доловихме Кайзери. Пристигнахме!  Още преди да се усетим на автогарата организаторите ни познаха и ето, че цялото приключение доби нов смисъл и облик. Оттук започна всичко. Постепенно се опознавахме, разхождахме се наоколо, всичко беше толкова различно… сякаш бяхме в един друг свят…

На следващият ден (23 ноември) дойде и още една група, а на 24 ноември вече се събрахме всички участници. Няма да разказвам всеки ден по отделно, защото не смятам, че разказването на даден workshop би бил толкова интересен, колкото цялостното впечатление.

Да, имахме много „игри”, които целяха или запомняне на имената ни или опознаване по един или друг начин, запознаване с културата на всяка една страна. Но това, което се случваше като неформално общуване сякаш беше много по-ценно и полезно от всичко друго. Всеки имаше нещо, което искаше да сподели, да разкаже. Целият обмен премина в един изключителен смях. Където и да ходихме, а ние посетихме много места, се забавлявахме, танцувахме, пеехме. Запознах се с много хора, които имат не само едно различно и разчупено мислене от това на българите, но са и много интересни като личности.

Гледайки снимките се връщам назад и ми се иска отново да се върна там… в света на ученето посредством забавлението. Снимка след снимка аз си спомням всеки един момент. За мен обменът беше изключително полезен – от гледна точка на обогатяване знанията ми за останалите участващи страни, а от друга, една възможност да упражнявам английския си език. Опитах се и успях да работя в един мултидисциплинарен екип. Екип, който беше съставен от хора от различни страни. И да, наистина се получи.

Видях една различна културна среда, опитах много нови неща, запознах се и опознах, доколкото е възможно, хора от други страни, с които все още поддържаме контакт. Натрупах впечатления, които винаги ще останат в съзнанието ми. Събрах спомени, които ще ме „топлят” дълго…

И така ден след ден се „изнизаха” всички дни… часове… минути… и ето, че дойде моментът на раздялата. Да, за жалост, и това е част от обменът. Поехме пътя към дома си с усмивки от всичко преживяно, със сълзи на очи, които издаваха разочарованието ни от това, че всичко приключи, и надежда, която казваше: „Някой ден отново ще се срещнем”. Не усетихме кога бяхме вече на българската граница от толкова много неща, които имаше да си кажем и споделим. Не усетихме кога си бяхме у дома. Обзети от цялата еуфория от преживяното, все още се връщам назад…

София,

17.12.2013

„Демокрация? Сега!“

Николай Терзиев

(Български Младежки Форум)

Изключително съм удовлетворен от участието си в проекта“Democracy?Now!“, който се проведе от 21 до 26 октомври 2013г. в град Познан, Полша. Макар и това да е едва третият проект по „Младежта в действие“, в който съм участвал, за мен преживяването бе заредено с изключително много позитивни емоции и нови познанства. Неочаквано за мен бе включването на екипи от цели 11 държави, което доведе до множество качествени дискусии в областта на политическите ситуации и състоянието на демокрацията в различните страни. Без съмнение, научих много за живота на съответните места. Решаващ фактор за последното бе организираното презентиране в рамките на 10-20 минути, в които различните екипи имаха възможността да синтезират най-важното за страните си. Полската НПО беше подготвила всевъзможни игри, симулации и мероприятия, които доведоха до сплотяване на екипа и ефективна обмяна на опит. Полезни и приятни бяха и ежедневните посещения на традиционни ресторанти – успях да опитам не само полска, но и например индийска кухня. В тази насока добро решение беше, че обядът се провеждаше винаги в конферентната зала чрез доставки от кетъринг фирма, което успешно позволяваше на вече зародените дебати да продължат и в почивките.

Изключително впечатление ми направи една конкретна симулация, в която беше нужно да се пресъздаде положението на една социалистическа държава с дестабилизирано вътрешно обществено положение и големи амбиции по отношение на външната си политика. Подобен сюжет бе особено подходящ за наблюдение на реакциите на участниците, които в реалния живот идват от държави с подобно минало, както и от на тези, дори не предполагащи какъв би бил този свят.

При презентирането на състоянието на демокрацията в европейските държави най-голям дял заеха дискусиите по отношение на дискриминацията, расизма и крайните десни режими, и политически партии. Участниците успешно споделиха своя опит и се запознаха взаимно с факти от историята на различните държави в тази насока.

Не остана на заден план и развлекателната част от преживяването. Имах възможността да посетя  не само множество нощни заведения, а и да присъствам на няколко концерта и лекция в социален център.

Преживявания от „Младежта в действие“ са истинска ценност и според мен водят не само до развиване на социални контакти, опит и знания, а и до нещо още по-ценно – възможността да видиш чуждата гледна точка помага човек да разсъждава на няколко нива едновременно и да бъде по-широко скроен по пътя към личностното си развитие.

София,

12.12.2013 

Пътуване, което ще запомня

Ирена Маринова

(Български Младежки Форум)

Приключението ни започна на 22 октомври с 23-часово пътуване с автобус. Не бяхме уморени, защото бяхме ентусиазирани, че отиваме в Кайзери, Турция, за да участваме в младежка програма за обмени. В проекта ни New Discoveries through Art and Literature in Europe взеха участие 22 младежи от Турция, Полша, Унгария и България. Целият проект продължи 9 дни и спокойно мога да кажа, че това бяха едни от най-вълнуващите дни в живота ми.

Когато всички групи бяха пристиганали в Кайзери и се бяха настанили в хотела, се събрахме в специалната ни стая, която нарекохме огнената стая. Започнахме работа, като всеки се представи и каза по няколко думи за себе си. След това обядвахме и играхме игри за разчупване на леда целия следобед. На всички ни беше забавно, защото ни беше трудно да запомним имената на другите, но в края на деня вече се познавахме по-добре. В една от работилниците трябваше да напишем и споделим нашите страхове и очаквания за проекта. Много от нещата, които написахме, си приличаха и сега мога да кажа, че очакванията ми се оправдаха и дори бяха надминати.

Не знам дали първо трябва да започна с работилниците и след това да пиша за веселата част, тъй като мисля, че през цялото време се забавлявахме, независимо дали работехме или се разхождахме. За да се запознаем с турското изкуство, отидохме в галерията на много известен турски фотограф. Той ни представи презентация с най-добрите си снимки за живота в различни части на Турция, които на мен ми се сториха прекрасни и вълнуващи. След това отидохме в студиото му, за да си направим снимки. По-късно се разходихме из Forum Kayseri – търговски център, където се забавлявахме много, ядейки сладолед, пиейки турско кафе и чай, снимайки се и разговаряйки. Дори едно от момичетата от турската група ни гледа на кафе.

Друга работилница беше за стереотипите ни относно страните-участнички и какво всъщност знаем за тях. Беше интересно да видим какво мислят другите за нас и да обясним кои стереотипи са верни и кои – не. Също така играхме игри, в които да проверим дали си имаме доверие, но и да изградим връзка помежду си.

Докато учехме за турската култура, посетихме много интересни места. Видяхме зоологическата градина на Кайзери и Мазакаланд, където се разходихме и пихме турски чай. Разходихме се около подземния град Талас, както и в Древен Талас, където екскурзовод ни разказа историята на града. Едно от най-интересните места, които посетихме, беше Кападокия. Всяко кътче от Кападокия беше очарователно – историческите имения и пещерните къщи, магазинът за грънци, в който грънчар ни показа как сами да майсторим глина, Музеят на косата, в който оставихме своя коса, ресторантът, в който се хранихме и танцувахме, хълмовете на Кападокия, където мечтахме… Дори дегустирахме домашно вино от Кападокия, което на всички ни се стори особено вкусно. Всичко беше толкова магическо, че не искахме да си тръгваме.

Свободното ни време също беше невероятно. Отидохме на салса урок, който беше много вълнуващ за мен, защото обожавам да танцувам, пък и салса партньорът ми беше много добър. Направихме си барбекю на хълмовете на Кайзери и така си сготвихме сами. По време на престоя ни в Кайзери опитахме много и различни традиционни турски ястия и питиета. Харесвам много турската кухня, защото е пикантна и много вкусна, а най-хубавото е турското кафе. Освен това се разходихме в центъра на Кайзери, видяхме замъка и градските стени. Изпробвахме техника за рисуване на вода, наречена Ебру, след което снимахме произведенията си а спомен.

По време на този проект научих много за културата, религията, възгледите, интересните места, политиката и обичаите на Полша, Унгария и особено на Турция. Възхищавам се на техния начин на мислене и изразяване, на гледните им точки и на темперамента им. Много съм щастлива, че се запознах с всички участници, както и че с някои от тях продължаваме да поддържаме връзка. Създадохме чудесни приятелства там и аз никога няма да забравя първия си обмен – благодарение на Български Младежки Форум имах възможността да направя нови открития за изкуството и литературата на Европа и Турция.

Това бе историята на нашето приключение. В заключение мога да кажа, че беше неповторимо преживяване!

София,

28.11.2013

„Shadow on the Youth“

Натали Христова

(Български Младежки Форум)

Проектът „Shadow on the Youth“ ми предостави възможността да усетя за първи път емоцията на едно такова вълнуващо и изпълнено с много емоции преживяване. Международният обмен се проведе в периода 26.08-02.09. 2013 г. в град Одрин, Турция, като в него участваха 7 различни държави – България, Турция, Сърбия, Гърция, Македония, Португалия и Италия. Чрез този проект успях да се запозная с различни култури, гледни точки и мнения, успях да натрупам нови знания и умения, да се докосна до магията на Ориента и, разбира се, да открия нови приятели.

Всяка държава си имаше своя вечер и така успях да се потопя макар и за малко в атмосферата на шест различни страни – да опитам кухнята им, да се запозная с историята, обичаите, забележителностите и природата им и да чуя и потанцувам на техните ритми.

Всичко изброено дотук естествено беше съчетано и с полезното. Имахме възможността да се запознаем с проблемите, изхождащи от кризата във всяка една от държавите. Също така и с гледните точки на всеки един от участници, пречупени през тяхната призма, тъй като темата на проекта беше свързана с икономическата криза. Също така ни се предостави възможността да посетим и Тракийския университет в Одрин, където присъствахме на лекция на тема „Светът е в криза“.

Няма как да не спомена и разходките из Одрин, които бяха изпълнени с множество приятни емоции и които ни помогнаха да се потопим още повече в атмосферата на Ориента.

И като всеки млад човек ще спомена накрая и за неуморните и луди купони, продължаващи до рано сутрин, пълни с много, много танци, веселие, усмивки и положителни емоции.

И в заключение мога само да кажа, че този проект запечата в сърцето ми 7 изключително вълнуващи дни, пълни с много незабравими спомени. Това не се описва, то се изживява!

София,

14.10.2013

„Одрин в три думи – забавление, опит и емоции“

Калина Петкова

(Български Младежки Форум)

Участвала съм в такива проекти и преди. Обаче, този проект беше първият ми като студент и беше наистина вълнуващо! Случи се от 25. Август до 1. Септември в Одрин, Турция. През тази седмица научих много нови неща за страните, които бяха част от проекта. Запознах се с нови хора и се сближих със студенти от различни националности.

Тъй като темата на проекта беше пряко свързана с икономическата криза имах възможността не само да науча за културата на Турция, Гърция, Македония, Сърбия, Италия, Португалия, но и да дискутираме икономическите проблеми на моята държава и Европа като цяло. Имахме няколко събирания за дискусии и правене на презентации, и даване на мненията ни относно кризата. За първи път можех да говоря относно такива важни проблеми с хора на моята възраст. Беше повече от интересно да споделяме нашите решения за кризата. Дори повече имахме възможността да говорим с професор, който отговори на всичките ни въпроси.

Всяка страна имаше своята специална вечер, на която се представяха нейната култура, традиции, типични ястия и питиета. Това беше моята любимата ми част. Учихме се, говорихме, опитвахме различни неща, забавлявахме се! 

Една от най-хубавите части от проекта беше, когато посетихме Одрин. Видяхме  най-голямата джамия в Одрин, отидохме на типичния пазар в Одрин и много други. Беше невероятно да видя този красив град и да срещна тези невероятни хора. Беше истинско удоволствие да бъда част от този проект!

София,

11.10.2013

„Show them that you can do it!“

Радина Керелска

(Български Младежки Форум )

Това бе първият за мен обмен. Осем дни, две изтощителни пътувания и планина от усмивки. Хората, с които се запознах, програмата, мероприятията, за мен първото изживяване на обмена бе далеч над очакванията ми.

Пристигнахме късно през нощта, на сутринта бях не наспала се, изтощена и намусена, посрещнаха ме усмихнати, весели и много общителни хора, голяма част от които бяха хора с увреждания,… а може би не? Покрай мен профучаваха инвалидни колички, преследващи се една друга с възгласи като „Не се преструвай, ставай на крака и започвай да подскачаш с останалите”, момчета с церебрална парализа стискаха силно ръката ми, а на лицата им грееха най-милите и нежни усмивки, момиче с проблеми със зрението ме прегръщаше и разказваше за историята на България, неща, които бе научила сама. Нима това бяха хора с „увреждания”? Те със сигурност не гледаха на себе си като на такива, нещо повече, достатъчно е да прекараш с тях само няколко часа, за да се отърсиш сам от чувството, че пред теб стои човек, които е с нещо по-различен.

Когато разглеждам снимките от онази седмица и извиквам в съзнанието си спомените за преживените моменти, не мога да сдържа нито усмивката, нито сълзите си, но и двете означават щастие!

Снимка след снимка. Спускаме се по склона с инвалидни колички и запъхтени ги бутаме нагоре, под зоркия поглед на Мия и Маря; опитваме се да пием вода от чаша, докато на ръката ни е завързан конец, дърпан от човекът до нас, а Карло се смее отстрани и ни показва колко хубаво може да напише имената ни, независимо, че ръката му трепери и подскача от спазмите; Кети и Спас учат едни от нас на Брайловата азбука, докато другите със завързани на очите кърпи, смело мажат пастет върху филии.

Прескачам от снимка на снимка. Ето ги Бесим и Мия, танцуват ча-ча-ча с инвалидните колички; Спас подава топката на Микаел и му обяснява правилата на Goalball-а. Марио Ковач, с помощта на Карло, събаря всички ни на земята от смях. Още няколко снимки и отново се пренасям в центъра на Загреб, където нашата весела компания прави кратък флаш-моб, всички облечени в тениски на Udruga Zamisli, собственоръчно изрисувани от нас още през първия ден от програмата.

Последни кадри от последния ден. Виждам ни как смело държим големите плакати, изписани с идеи за други проекти, които можем да осъществим, проекти, за които да кандидатстваме заедно. Ето ги и последните усмивки и весели моменти, спомняме си за нещата, които сме научили едни от други, за вратовръзките, баницата, полката, китарите, за сериозните теми и проблемите, на които трябва да се обърне внимание, за хубавата храна и обещанията да поддържаме връзка.

Ето ни! Последно „сбогом” и се качваме във вана. Потегляме. Обръщаме се назад. Всички тичат след нашата кола и не искат да ни пуснат да си ходим, дори тези, които не могат, или изпитват затруднение се втурват след нас, смеят се и ръкомахат. На лицето ми грейва отново усмивка, а в съзнанието ми блуждае само една мисъл:

„Благодаря, приятели!”

София,

28.09.2013
 

“Едно неочаквано пътуване“

Иван Сотиров

(Български Младежки Форум)

Знаех за тази програма с обмените от доста време, но никога не съм изявявал желание да се включа в нея, затова когато разбрах, че има свободно място за проекта на Канарските острови не се замислих дори за миг и веднага потвърдих участие. Лично за мен темата беше доста интересна – опознай Европа, но от  кулинарна гледна точка. Тъй като съм добър любител готвач, бях сигурен, че няма да имаме никакви проблеми отново да сме първи в това си начинание.

Билетите бяха вече факт, направихме две срещи преди да заминем – да се опознаем с другите от групата и дойде време за излитане. Тук държа да отбележа, че бяхме страхотна група, наистина действахме като едно цяло, когато трябваше и работата в екип ни спореше. Както казах това ми беше първи проект и изобщо не очаквах да мине толкова гладко, а мисля че дори намерих новото си семейство там. Ще ми липсвате много, приятели!

Не съм ходил на Канарските острови преди – от птичи поглед изглеждат фантастично. Никакви проблеми по време на полетите – отбелязвам, че дестинацията не е много близко – кацнахме на перфектно време. Първо впечатление – добре са устроени нещата за всичко е помислено, транспорта е чист, навреме и не е скъп.

Срещаме се с организатора на проекта, който беше много приятен младеж. Участниците бяха от Полша, Румъния, Франция, Испания и България. След разпределяне на стаите, отидохме на разходка из града – Ла Лагуна. Това е град в северната част, където ще провеждаме дейностите си и ние. Харесва ми спокойно е, малко по-горещо за моя вкус, но можеш да си намериш всичко необходимо, затова нямам забележки. Мястото за вечери също е в добро състояние – тук „I am happy“.

Започваме срещите-обсъждаме страхове и очаквания от проекта, опознаваме се. Харесаха ми игрите за запознаване, продължаваме с игра в града. Имаме различни уъркшопове, доста интересен беше този свързан с рециклирането – много сме далеч от тях в това отношение. Идва време да посетим местни ферми за отглеждане на банани и всякакви екзотични плодове. Тук направо си оставам – спомените са само едни: вкусно, вкусно ама много вкусно. Посещаваме и ферма за кози. Характерно за Тенерифе е козето сирене и мляко. Но технологията на приготвяне не е по-различна, от това което е добре познато в България.

Идва време за същинската част, а именно започваме да готвим, намирайки се в общината. Местните бяха доста хора и ако трябва да съм честен в началото беше напрегнато положението, като настроението ми се менеше от това да нахлупя тигана на няколко глави до това накрая да благодаря на всички за всеотдайната работа. Тук наистина показахме, че българския отбор може да се справи в каквато и да е ситуация – още един път обичам ви, приятели!

След този ден следваха няколко подобни вечери – представяне на някоя държава, а през останалото време готвене на групата от някоя от държавите. Едната вечер бяхме поканени на фестивал в града. Наистина тези хора знаят как да се забавляват. За съжаление с танците не ме бива  много, но криво-ляво стана.

С нетърпение чакахме Ромерията – голям фестивал, като отново всичко се въртеше около храна, традиционна музика и танци. За него имахме специална покана и също трябваше да се подготвим доста добре – направихме „гофио“ местен специалитет. Самият вестивал е доста цветен и изобщо начина на живот. Имам чувството, че хората са щастливи независимо от проблемите. Същия ден беше българската  вечер-какво да ви кажа, ние сме си номер едно и това е!

Втората седмица програмата включваше дни с посещение на различни места. Бяхме в природен парк Теиде, разгледахме други градове – лично аз бих живял тук. Времето тече по друг начин като че ли.

Ето дой де и последния ден. Мисля, че се разделихме с всички като приятели, пожелахме си успех и всеки пое по пътя за дома. Като заключение мога да кажа, че съм много доволен цялостно от проекта и с огромно удоволствие бих участвал пак в младежки обмен. Дори само с хората, с които се срещнах е достатъчно изживяване и ценен житейски опит. Да знаете, че българите сме на едно много добро ниво и трябва да си държим главата гордо вдигната!

Накрая искам да благодаря на Калоян от БМФ за това, че ми даде тази възможност да съм там и на другите хора от екипа Ванчето,Тони и Наско. Искам  да ви кажа, че сте едни от най-прекрасните хора, които познавам и че ми станахте второ семейство!

София,

16.09.2013  

 

 

„Tasting Europe“ – едно вълнуващо преживяване

Атанас Кирилов

(Български Младежки Форум)

  За първи път тази година аз имах възможността да участвам в т.нар. младежки обмен. Това се случи в периода от 8 до 17 юли, когато аз бях част от проекта ,,Таsting Europe”, провел се в град Ла Лагуна на Канарските острови. За този кратък период от време имах възможността да науча повече за природата, традициите, кухнята и историята на Канарските острови, както и да се опозная с още 24 души от цели 5 държави – Испания, Франция, Полша, Румъния и България.

За мен ,,Таsting Europe” беше едно ново и вълнуващо преживяване, където аз не само успях да живея с млади и интересни хора. Аз успях да науча повече за живота в техните държави и така да осъзная, че въпреки различията, която всяка една държава има спрямо останалите, ние повече си приличаме, отколкото да се различаваме. В презентациите на държавите аз видях колко общи неща имаме във всяка едно отношение – в традиционните ни ястия, в нашите традиции и обичаи, в нашите култури. За мен това бе една възможност да изградя едни по-тесни и близки връзки с толкова интересни хора и то базирани на общите ни преживявания.

Един от най-големите плюсове на преживяното беше възможността да опозная Канарските острови. Това се случи благодарение на различните инициативи, в които участвахме.

Първо, основната цел на проекта бе да добием една по-широка представа за кулинарните традиции в отделните държави, за поддържането на една по-добра хигиена при готвенето, за употреба на по-чисти и екологични продукти. За мен това бе една интересна възможност да развия своите умения в кухнята, които признавам си са едно доста ниско ниво, и едновременно с това да навляза и в местната кухня. Това се случи благодарение на участието ни в един от традиционните празници наречен Ромерия, за който предния ден ние трябваше да подготвим храна. Така участвах в направата на няколко сладка с характерни за региона плодове като банани, манго и папая и в приготвянето на доста необичайния местен специалитет „Гофио“, популярен още от древни времена на Канарските острови.

Второ, аз научих много и за местната природа. Това стана от една страна чрез посещението ни в местни екологични ферми, където аз видях много красиви екзотични плодове, някои от които никога преди не бях срещал. Тук видях как всяка една малка част от земята на Канарските острови се използва, нещо от което в България можем да се поучим. Имах възможността и да се изкача на една от най-големите  местни забележителности – вулкана Тейде. Това стана благодарение на посещението ни на националния парк ,,Тейде”. Там за мен падна мита, че Тенерифе е просто един вулканичен остров и видях как може да се осъществи едновременно изграждането на модерни съоръжения, позволяващи на туристите да видят парка в цялата му красота, така и запазването на природата, създаваща този интерес. Няколко дни по-рано ние видяхме една коренно различна картина от върховете на Тейде в лицето на парка ,,Анага”, разположен в северната част на Тенерифе. Разходката сред горите на Анага беше едно доста релаксарищо преживяване сред природата.

Трето, аз опознах и местната култура. Не познавайки никой от Канарските острови преди този момент, аз останах очарован от топлотата и гостоприемството им. Почти нямаше момент, в който да не можеш да ги видиш около себе си усмихнати и в добро настроение. Тази черта, която забелязах у жителите на Канарските острови, явно се е пренесла и у техните обичаи и традиции. Във всички местни празници доминираше многото веселие и добро настроение. Едновременно с това за тях всеки празник бе една възможност да покажат, че те са запазили своите исторически корени. На една от характерните им фиести всички се събраха в центъра на града облечени в носии, предаващи се сред местните от поколение на поколение и танцуваха на мадригали, по-характерни за 19, отколкото за 21 век. Така центърът на Ла Лагуна за една нощ сякаш ни пренесе назад във времето. Тук на огромните маси сред препълнения център можеше да се види как всички бяха като едно голямо семейство. За всички това бе една възможност да почетат своите предци, а за чуждите хора като мен  – едно интересно сближаване с местната култура. Много е важно запазването на тези традиции и за в бъдеще, затова е необходимо и в тях да се привлекат и най-малките децата. При нашето участие на Ромерията аз забелязах как именно децата бяха най-активните в раздаването на храна от всяка една от каруците. За всяко малко дете това ще остане един ярък спомен.

 За мен безспорно всеки един момент преживян на Канарските острови си остава един чудесен и ярък спомен, който завинаги ще пазя. Тук аз срещнах много чудесни хора, с които ще се старая да запазя връзка оттук нататък. 

София,

09.09.2013

Вкусът на Европа

Иванка Божилова

(Български Младежки Форум)

Проектът ¨Tasting Europe¨ беше един от най-впечатляващите проекти, на които съм била. Както винаги българският екип беше най-добрият. Младежкият обмен, както си личи от името, беше свързан с представяне на кулинарните вкусове и традиции от различните части на Европа. Имаше участници освен от България, също и от Полша, Румъния, Франция и разбира се Испания. Обменът се състоя от 8 до 17 юли 2013 в Ла Лагуна на остров Тенерифе, Испания.

Истината е, че за мен беше може би още по-забавно, тъй като бях на същото място където приключих миналия месец моят девет месечен проект по Европейска доброволческа служба. След като познавах града и голяма част от колегите, които направиха обмена, в доста случаи участвах не само като представител на България, но се включвах и като местен помощник. Честно казано се справях доста добре и с двете роли.

Беше ни изключително интересно да участваме и подготвяме различни ястия за един традиционен фестивал на храната, който се проведе по същото време. Ние се включихме с традиционни носии и изпълнихме местните обичаи. Потапянето в тази обстановка ни даде едно уникално и неповторимо усещане за културата и традициите на остров Тенерифе, Канарски острови.

Този обмен беше продължение на моя личен проект по време на доброволческата ми служба и съм изключително доволна от успеха, който пожъна. В рамките на 9 дни успяхме да представим пред останалите участници и местните жители нашата богата култура, традиции и вкусове, и също така да опознаем техните. Изводът е, че храната и хората в цяла Европа са много подобни, но все пак имат своите малки специфични нюанси, което и прави толкова интересно да изследваш гамата от Европейски вкусове. Лично аз съм се заела да изследвам тази страна на нациите на световно ниво.

София,

30.07.2013

Приятелство завинаги

Властимир Вергилов

(Български Младежки Форум)

Тъжно е сега в реалността. Тъжно е, защото се върнахме от едно изключително местенце в Турция, наречено Кършехир. Проекта, който се проведе там, се наричаше “We’ll call you back”. В него участваха също Англия, Испания, Австрия и Румъния. Кършехир е град в централна Турция, едно почти нереално местенце, в което ние прекарахме 9 незабравими дни. Наричам го нереално, защото там ние бяхме заобиколени от истински приятели и изклютелни емоции. Дните ни започваха с енергизиращи игри, презентации, различни дсикусии по темата на проекта и така цял ден, като за провеждането на мероприятията и организацията на деня отговаряше различна държава всеки ден. Темата на проекта беше кандидатстване за работа в европейска държава. Упражнявахме се в писане на CV, мотивационно писмо и провеждане на интервю. Всичко беше толкова забавно, че времето минаваше неусетно и даже искахме още и още. Домакините бяха организирали презентации от двама истински работодатели, в които разбрахме какво очаква интервюиращия от кандидата, как точно да попълним CV-то и мотивационното писмо и на какъв принцип се прави подборката. Тази информация „от кухнята“ беше изключително полезна за участниците, защото сега знаем по – добре какво се очаква от нас. Накрая, след всичките събития, които проведохме, всеки си попълни Youth Pass, който би бил много полезен за бъдещите ни кандидатствания за работа.

Домакините от Турция са изключително гостоприемни хора. Като изключим малки спънки в протичането на проекта, мога да кажа с ръка на сърцето, че хората са много добри в сприятеляването и в това да ти осигурят удобства, за да се чувстваш като у дома си. Другите участници също се отпуснаха и между нас се зародиха истински приятелства, които ще траят вечно. Неслучайно слоганът на проекта е “Приятелство завинаги“. 

Всяка вечер държавата, организираща дневните занимания, правеше културна вечер. Чрез презентации, различни типични храни и напитки, национални танци и музика, ние добивахме представа за културата и обичаите на тази държава, защото колкото и да си запознат с традициите на една страна, винаги има какво още да научиш. След това сядахме и обсъждахме разликите в нещата от ежедневието в родините си. Обсъждахме разликите в езиците. Учехме разни думи и фрази. Научавахме много неща за начина на живот в другите страни и за това как хората приемат трудностите. Научихме се на толерантност. Научихме се да приемаме различията за нещо нормално, да сме по – широко скроени личности и да уважаваме различното, даже да му се възхищаваме. Научихме, че всъщност не сме толкова различни. Научихме се да бъдем хора.

Накрая не искахме да се разделим. Приятелите от Турция ни изпращаха около 30 минути на автогарата. В очите на всички ни се появиха сълзи и много време след това мълчахме унили и замислени. Прекрасно прекарано време с прекрасни хора. Като се замисля какво ми е останало от този проект, то това е приятелството, прегръдките и сълзите в очите когато се разделихме. Истински, човешки неща.

София,

01.07.2013 

Благодаря на всички мои нови приятели!

Златина Лютова

(Български Младежки Форум)

       Проектът “We will call you back” се проведе в гр. Кършехир от 21 до 29 юни. Инициативата обхващаше 43 участника от 6 европейски държави – Турция, България, Румъния, Испания, Великобритания, Австрия и бе посветена на проблемите, свързани с процеса по намиране на работа.

     Отправяйки поглед назад към всичко онова, което преживях през тази седмица ме обзема чувство на радост. Радостта от съприкосновението с новото, непознатото, но и вълнуващото. Вярвам, че всеки един участник в тази инициатива ще пази дълго време у себе си прекрасни спомени. Проектът ни предостави възможност не само да се докоснем до различни култури, но и да преодолеем някои от своите предразсъдъци, за да бъдем по-толерантни и да подхождаме с разбиране и уважение към света около нас.

     Най-голямо впечатление у мен оставиха нашите домакини, новите ни турски приятели. Със своите откритост, внимание и гостоприемство те успяха да изградят едно пространство на креативност и приятелски дух. Запознаването ни с традиционно турско семейство, съчетано с туристическа обиколка на местните забележителности ни позволи да усетим истинската магия на Турция.

     В този проект приятното бе съчетано с полезното. Бяха ни изнесени лекции от турски специалисти как да напишем автобиография и мотивационно писмо. Всичко бе поднесено по атрактивен и професионален начин.

     Мисля, че същината на подобни мултикултурни проекти е да помогне на младите хора да преосмислят традиционните си представи в един „свят на мрежи и нулево време”, създаден от универсализацията и информатизацията, който налага търсене на нови и непознати до този момент способи за професионално и личностно развитие. Ето защо, проектът “We will call you back” успешно изпълнява задачите по подготовка на младежите за бъдещето, което ги очаква.

     Всичко изживяно там ме научи на повече отколкото съм предполагала. Показа ми, че приятелството не познава предварителен замисъл, а се случва спонтанно и неочаквано, за да остане за дълго.

Благодаря на всички мои нови приятели!

 София,

01.07.2013

 

Да се възползваме от възможностите!

Антоанета Моллова

(Български Младежки Форум)

За втори път се възползвам от чудесната възможност да бъда част от проект, финансиран  от европейската програма „Младежта в действие”.  Убедих се, че това е невероятно изживяване, съчетаване на полезното с приятното, весел  начин за опознаване на много култури, за завързване на приятелства и за придобиване на нови умения.

Проектът, в който взех участие благодарение на Български Младежки Форум, се проведе в слънчевата седмица от 15 до 20 юли в Адрасан (Анталия, Турция) и беше на тема „Human Rights Education and Education for Democratic Citizenship”. Срещнах се с представители на 14 европейски държави и две неевропейски (Мексико и Бразилия – момичетата от тези държави бяха на едногодишен обмен в европейски държави). Казано накратко, това беше един истински незабравим културен обмен.

По време на тренинга успях да науча повече за това какво са човешките права, какви са проблемите в различни държави по отношение на тези права, какво представлява демокрацията и как можем да бъдем активни граждани, както и актуална информация за това, какво мислят местните хора за ситуацията и протестите в Турция и за парка „Гези” в Истамбул. Всички обучения и активности се провеждаха на зелена полянка, на сянка, пред хотела, по един креативен и интересен начин. Също така посетихме кмета на Адрасан и му задавахме въпроси, свързани с тематиката.

Природата в Адрасан е пленителна. Невероятно красив залив, обиколен от високи и зелени планини. Не бях виждала толкова кристална и лазурна вода. Един от дните прекарахме на яхта в Средиземно море. Преживяването през този ден – безценно. Слушахме музика и танцувахме, хранихме се с всякакви вкусотии, спирахме на различни безлюдни плажове и скачахме във водата.

Върнах се с нови приятели, много положителни емоции и тен!

Благодаря на Български Младежки Форум предоставената възможност и пълната подкрепа!

Пловдив,

01.07.2013г.

 

Младите хора с обща цел могат да постигнат много!

Жоржета Илиева

(Български Младежки Форум)

Проектът „Make the change, be the change! се проведе между 15-ти и 23-ти април в Сланик-Молдова, Румъния. Когато се върна назад към седмицата, която преживях там бих могла да я опиша с много думи, но най-вече за мен тя беше начин да видя света по един различен начин, да променя гледната си точка. Уверих се, че когато младите хора имат обща цел и действат единно те могат да постигнат много, независимо от различията си.

В обучението участваха представители на България, Македония, Сърбия и Румъния. Методите на неформално образование ни позволиха да създадем сплотен колектив и така процесът на работа вървеше гладко. Бях впечатлена от начина, по който ни беше поднесена информацията – по неформален път успяхме да очертаем основните проблеми, пред които се изправя младежта при участието си в процеса на взимане на решения. Чрез симулации, работа в екип и разпалени дискусии добихме обща представа за младежките инициативи във всяка една от държавите участници.

За мен методът „научаване чрез правене“ е изключително полезен и ни позволява да развием дадена идея чрез проактивно поведение. Особено ми хареса задачата да създадем примерен проект, да представим наша идея и да планираме как да я осъществим. Също така за мен кратката постановка, която сътворихме, имаше силен ефект. Замисълът й беше да ни покаже, че когато правата ни са нарушени трябва да действаме и да ги защитим.

Друга интересна тема, която обсъждахме, беше дискриминацията и последствията, които може да има върху отделния индивид. Вярвам, че днес живеем в един по-отворен и толерантен свят. Едно от най-големите предимства на подобни проекти е, че имаме възможност да  опознаем различни хора и култури и да се научим да ги уважаваме и приемаме.

На междукултурната вечер научих интересни факти за останалите държави и успях да опитам от най-характерните им храни и напитки.

Организацията беше на много добро ниво, което ни позволи да работим без притеснения за детайлите на логистиката.

Вълнуващо преживяване за мен беше посещението на строителен обект на организацията „Хабитат“. Тя подпомага семейства, които нямат нужните средства да живеят при нормални условия. Доброволци строят къщи за тях безвъзмездно. Посещението ми подейства много емоционално, тъй като в тяхната дейност видях надежда за човечността.

В заключение мога да кажа, че седмицата беше изключително ползотворна, интензивна и емоционална и се надявам, че това е само началото на развитието на този проект.

София,

17.05.2013

„Направи промяната, бъди промяната“

Петя Димова

(Български Младежки Форум)

Този проект се проведе между 15-ти и 23-ти април в красивия планински курорт Сланик-Молдова в Румъния с участници от Румъния, България, Сърбия и Македония. Спокойно мога да го опиша с няколко думи – забавление, приятели и развитие. Основната идея на проекта бе относно начините, чрез които хората се образоват, официални, неофициални и нестандартни и начините, чрез които младежта е въвлечена във вземането на политически решения. Денят ни обикновено започваше с физическа загрявка, последвана от интересни дискусии или подготовката на различни игри или проекти. Всеки един от нас вземаше голямо участие, което много помогна за сплотяването на участниците и приятелската обстановка. Беше голямо удоволствие да срещна хора от Балканите, които умеят много добре да се забавляват. Организирахме си всяка вечер така, че след занятията да можем да се насладим на красивия румънски курорт. Организацията беше много точна и имахме много занятия. В един от дните посетихме интересна солна мина и два града наблизо – Търго Окна (където имахме шанса да посетим кмета ) и Бакау (най-големият град в региона). Също така имахме възможността да се срещнем с доброволци от Хабитат (неправителствена организация, която строи къщи за хора, които не могат да си го позволят). В края на проекта имахме прекрасна международна вечер, в която всяка от страните представи интересни факти, ястия и напитки от родната си страна, а на следващия ден имахме ободряващ поход в уникалния курорт. Като цяло беше невероятно преживяване, което ми предостави възможността да се свържа с много интересни хора от различни места, да видя красиви части от друга страна и подобри моите способности и увереност да комуникирам на друг език пред голяма група от хора.

София,

13.05.2013

„Никога не се предавай“

Калоян Цветков

(Български Младежки Форум)

От 28-ти март до 6-ти април 2013г. се проведе едно от най-интересните обучения, на което някога съм участвал – „Граждани на Европа“ в Дойчландсберг, Австрия. Това бе изключителна възможност за мен, тъй като за тези десет дни имах възможност да се сблъскам с дейности и с теми, в които нямах много опит. За повече от една седмица работа се запознах и изследвах много различни гледни точки и разбирания за гражданството, участието на хората в обществения живот, как да отстояваме правата си и много други. Разбрах, че думата „Гражданство“ в повечето страни има същия корен както и в България (град, гражданин), т.е. фокусът е на гражданите. Такъв е случая с английския, испанския, украинския, немския, хърватския, латвийския, дори и с много сложния естонски. За сметка на това разбиранията в тези държави са различни и в повечето случаи много интересни.

Друг съществен момент от обучението за мен бе да дискутирам и споделя с останалите представители  исторически и съвременни разбирания за гражданството в Европа. Разисквахме и се запознавахме с основните изяви на европейските граждани през годините, събитията, които променят Европа през вековете и това как ние искаме да видим Европа в близкото бъдеще. Беше забавно и полезно да влезем в ролите на Римски императори, Средновековни крале или съвременни политици. По този начин всеки от нас показа своето разбиране или научи за това какво е било поведението на гражданите в различните исторически епохи и разбира се разкри своите артистични умения, които всеки от нас притежава.

Курсът имаше и за цел да подпомогне професионалното развитие на млади хора, работещи в областта на социалното включване. Още един голям плюс за мен в Австрия. На обучението присъстваха хора с физически увреждания, които обаче успяваха да се включат активно по най-добрия начин в почти всички дейности по проекта. Имах удоволствието да работя с тях в групи по различни дейности и само след няколко дни на курса се убедих, че способностите на тези хора са много повече от физическите им недъзи. Чувството за хумор, топлотата и отдадеността им бяха безгранични, които в много случаи ме караха да забравя за трудностите, които те изпитват ежедневно. Заедно с тях и с останалите младежи разгледахме какво коства на всеки от нас да бъде гражданин, какви са критериите, за да се наречем такива, какви са правата ни, какви са гражданските ни задължения?

След натрупаните знания участниците подходиха към идеята за гражданството на три различни нива: местно, национално и регионално. Чрез симулации реализирахме редица дейности, свързани с гражданската активност на реални персонажи от обществото. Дискутирахме един напълно реален и актуален проблем за много съвременни градове, свързан с взимането на наркотици от страна на младите хора и това до какви последици води то. Проведохме заседание в общината на града, където родители, учители, полицаи, журналисти, адвокати, съдия от местния съд, неправителствени организации и будни граждани отправяха предложения към кмета на общината (мен) и общински съветници са справяне с проблема. Всеки показа активна гражданска позиция по проблема, защитавайки мнението си с множество аргументи и изказвайки своята гледна точка. Тези неформални методи (ролеви игри, симулации, групови методи, дискусии, кейс стъдиес) помогнаха на всеки от нас да обогати своя опит, да придобие нови знания и умения по отношение на активното гражданство.

На обучението нашите приятели в неравностойно положение разкриха по какъв начин могат да влияят с гражданската си позиция върху законодателството на национално и наднационално ниво. Те ни дадоха възможност да разберем как са се борили за своите права на местно ниво, как са изразили своята гражданска позиция пред местните и национални власти. Разкриха как са се борили, какви способи използват и как да бъдем ефективни в исканията си към управляващи ни.

В последния ден всеки един от обучаваните имаше възможност да представи своя идея за проект, свързан с активното гражданство, където се родиха множество интересни идеи за включването в обществото на хора, които са в неравностойно положение.

Накрая искам да завърша с благодарност и един ценен урок, който научих в Дойчландсберг. Разбира се признателен съм на управителния съвет на Български Младежки Форум, който избра мен да представя организацията на това интересно, както и много полезно обучение и на прекрасната организация от страна на австрийските ни партньори (Волфганг, Инга и останалите доброволци)! Едно голямо благодаря за цялостната ви работа по проекта. Урокът, който лично научих е да не се предаваме никога, защото няма невъзможни неща, а има недостатъчно желани неща. Щом хора, които имат ежедневни трудности, определени от външни фактори могат да се справят в отстояването на своята позиция, то защо хора без физически затруднения не го правят?

 София,

12.05.2013 г.  

Да направиш едно дете  щастливо – безценно!

Оливера Дакова

(Български Младежки Форум) 

Незабравим – така бих нарекла проекта, в който участвах. Темата на обмена беше “Imagination For All, Realization For All”  и се проведе в Лозенград,  Турция от 19-ти до  27-ми април. Целта на обмена беше да повиши осведомеността, подкрепата и толерантно отношение към деца с ментални увреждания. В проекта бяхме 27 участника от България, Чехия, Италия, Румъния и Турция. Всички бяхме обединени от каузата да направим нещо хубаво за децата и да ги зарадваме, което ни превърна в едно голямо семейство.

Прекарахме два изключително емоционални дни в училищата за деца с увреждания в Лозенград. Имахме програма, която трябваше да следваме. Всяка държава трябваше да подготви традиционна детска песничка. Беше много забавно да научиш детска песничка, която е типична за друга държава. Също така трябваше да подготвим кратка постановка и да я представим в две училища за деца с ментални увреждания. Един от най-емоционалните моменти беше да рисуваме тениски с децата. Смятам, че направихме нещо много повече от тениските – накарахме децата, макар и за малко, да се чувстват щастливи, радостни, почувстваха се важни, заобиколени от внимание и грижи. Когато виждаш едно детско личице с широка усмивка и очи пълни с радост, започваш да се чувстваш може би като най-щастливия човек на земята, защото си дал нещо от себе си. Това не може да се опише с думи, а  трябва да се почувства.  Това са едни от тези моменти в живота, които ти оставят безценен, скъп спомен за цял живот.

Срещата с децата със сигурност ни накара да се замислим над доста неща. В крайна сметка колкото и да сме различни от тях, сме и толкова еднакви, нуждаем се от еднакви неща – от любов, разбиране, приятели, внимание, чувствителни сме. Проблемите, които имаме в ежедневието си някак избледняват, трябва да престанем да се оплакваме и да се  ядосваме за глупости. Нека  отворим сърцата си и да бъдем по-добри един с друг, защото има деца, които не са имали толкова много късмет като нас и  живеят много по-труден и различен живот от нашия.

Прекарахме една седмица, изпълнена с положителни емоции, усмивки, креативност. За мен беше удоволствие да бъда част от  този проект и благодаря на Български Младежки Форум за възможността. Беше страхотно преживяване, което остава спомен за цял живот, научих много неща, намерих нови приятели и най-важното – всички ние направихме нещо добро за децата.

София,

11.05.2013

 

 „Безценен спомен за цял живот“

Светломир Милославов

(Български Младежки Форум)

Проектът „Imagination For All, Realization For All“ се проведе в Лозенград, Турция между 19-ти и 27-ми април. Бях изключително щастлив да бъда част от този обмен, който има за цел да запознае обществото с проблемите на децата с ментални и физически увреждания и да създаде по-добро отношение и повече толерантност към тях.

Целият проект беше невероятно изживяване по ред причини. Ще започна с 27-те участника, съответно от България, Чехия, Италия, Румъния и Турция. Всички те посветиха времето и усилията си, за да помогнат на децата и да осъществят този проект, което само по себе си е достатъчно за уважение. При това бях силно впечатлен от личностите на участниците и желанието им да помогнат. Успяхме да създадем много сплотена група, която се захващаше професионално с всяка задача и  проектът протече изключително приятно. Научихме много един за друг както на индивидуално, така и на културно ниво, като през цялото време успявахме да превключим от работа към забавление и обратно, когато това бе нужно.

Също така бих искал да отбележа и изключително добрата организация от страна на приятелите ни от Турция, които бяха много отговорни и ни помагаха през целия проект. Те бяха невероятни домакини, които ръководеха целия проект безпогрешно, като същевременно успяха да накарат всички да се почувстват добре като част от отбора.

Най-интензивната част от проекта бяха двата дни, които прекарахме в училищата за деца с увреждания в Лозенград. Бяхме приготвили кратка програма, включваща няколко театрални сценки и изпълнение на детски песнички от всяка една страна-участник в проекта. Главното занимание бе създаването на специални тениски за всяко дете, като нашият екип помогна на децата да визуализират и нарисуват своя мечта на тениската. Звучи доста простичко, но след като заниманията започнаха, всички очи бяха пълни с радост и надежда и на всяко лице имаше усмивка! Някакъв вид магия се носеше из въздуха заедно с децата, които тичаха наоколо с пеперудки, лъвове, топки и китари на тениските си, ядяха сладки и разменяха подаръци с нас. Успяхме да донесем радост и надежда на малките им души, които не са имали толкова късмет в живота и въпреки че беше само за ден-два, всички успяха да почувстват надеждата, радостта, щастието и любовта – спомени, които никога няма да бъдат забравени. Има определени моменти в живота, които нямат цена и това, което изживяхме в Лозенград беше точно един от тях.

След като напуснахме училищата в очите ни имаше сълзи. Прочувствените моменти с децата ни направиха щастливи колкото тях, но също така ни накараха да се замислим и осъзнаем колко различен и труден може да бъде живота на всеки един от нас. Мисля, че всички ние успяхме да осъзнаем две много важни неща. Първото – какви късметлии сме, че имаме възможността да бъдем там и какви късметлии сме да бъдем заобиколени от толкова много любов и щастие. Освен това обаче осъзнахме, че има и много други хора, които не са имали толкова много късмет като нас, но те също се нуждаят от любов, от внимание и също имат нужда да получат възможности за развитие като нас. И най-важното постижение на този проект е, че успяхме да разгласим това и да накараме и други хора да го осъзнаят. Други училища се свързаха с организаторите ни с молба да разширим проекта си и да посетим и тях, местната преса ни следваше навсякъде по време на проекта и доста статии бяха публикувани в местните вестници, показващи, че ние не сме единствените, които се интересуват от тази тема. И заради това смело мога да кажа, че приключването на проекта няколко дни по-късно беше не краят, а началото!

София,

06.05.2013

„Въображение за всички, реализация за всички“

Йоанна Танушина

(Български Младежки Форум) 

„Въображение за всички, реализация за всички“ – това беше темата на обмена, в който аз взех участие. Той се проведе в периода 19-27 април 2013г., в Инеада, Лозенград, Турция. Проектът беше финансиран по европейската програма „Младежта в действие“. Обучението представляваше една своеобразна мултинационална среща между представители на Италия, Чехия, Румъния, Турция и България. Основна цел на обмена беше повишаване на осведомеността, подкрепата и толерантно отношение към деца с ментални увреждания.

В рамките на седмицата, която имахме на разположение успяхме да получим много ценни знания и умения, да споделим опит и добри идеи по темата. Проблемът е изключително важен и вечно актуален, защото децата са бъдещето, а ние младежите носим най-голямата отговорност за бъдещето, затова трябва да знаем как да се грижим правилно за него.

В заниманията ни по време на самото обучение беше заложена идеята по неформален път да научим повече за децата с увреждания, да се поставим на тяхното място и да разберем от какво наистина се нуждаят. Докато се  подготовяхме за срещата с тях бяхме разделени на интернационални отбори от петима участници, като задачата на всяка група беше да създаде кратка постановка , която да представи в две училища за деца с ментални увреждания в Лозенград. В училищата представихме и традиционнни детски песнички за всяка от страните-участници в проекта. Освен това заедно с децата рисувахме върху тениски. А през цялото време, докато учехме и творяхме, всички ние 27 участници преодолявахме различията си, опознавахме културите и традициите си, превръщахме се в едно голямо семейство, един успешен и синергичен екип.

Срещата с тези деца беше незабравима и много зареждаща за всички, изпълнена с усмивки и положителни емоции. Тя ми погна да осъзная, че преди всичко ние сме първо хора и всички сме еднакви пред онова безценно чувство на обич. Няма значение какъв си, от каква националност, раса, пол…дали имаш физическо или психическо увреждане – всеки може да прави добро, да обича и дарява щастие. Лесно е, стига да го поискаме!

Благодаря на Български младежки форум за възможността, която ми предостави да участвам в този проект. Това беше моят незабравим и успешен старт в младежките програми на Европейския съюз.

София,

04.05.2013

 

Какво представлява европейската гражданска инициатива?*

Вяра Молева, Деница Кожухарова

(pravatami.bg)

Това право е делегирано на европейските граждани от април 2012 г. Това е инструмент, който дава възможността на гражданите активно да участват в политиките на ЕС. Има 7 условия, които трябва да се изпълнят, за да може да се проведе европейска гражданска инициатива:

• Трябва да е налице европейски проблем, който изисква европейско решение;
• Проблемът трябва да е в компетенциите на ЕС;
• Необходимо е участието на 1 милион души от поне 7 държави-членки на ЕС;
• Комисията трябва да може да прави законодателни предложения в тази област;
• Предложението да не е в разрез с изискванията на Регламента за европейската гражданска инициатива;
• Предложението да е в съответствие с Хартата на основните права;

Подписите трябва да са удостоверени от компетентни органи във всяка държава-членка. Комисията има три месеца, за да проучи инициативата и да вземе решение какви действия да предприеме.

В Хартата на основните права на ЕС имам регламентирани и други основни мои права.

(*) Настоящата статия има за цел да очертае някои основни Ваши права, като няма претенции да бъде юридически съветник. Ако имате затруднения с упражняването на тези основни права или случаят е по-сложен – съветваме Ви да се консултирате с юридически експерт. (*)

Източник: pravatami.bg

 

“Think Global, Act Local”

Гергана Кичева

(Български Младежки Форум)

Бих могла да разкажа най-детайлно какво, кога (и всички останали въпросителни думи) сме правили на обучението и ще ми е лесно, защото много ме бива да говоря за себе си, но някак не е това идеята. По-скоро се очаква наученото да бъде споделено с останалите (все пак не може всички да се изсипем на обучение). Та…дано съм полезна.

Интервю за работа:

Jobs.bg в момента е най-добрият сайт за обяви за работа. Бюрата по труда и вестниците са доста ненадежден източник. Малко работодатели дават обяви там. Често обявите са на английски език – кандидатствайте! (Това е „филтър” за по-образовани хора.) Изберете подходяща снимка за автобиографията си (паспортен тип, с усмивка). Ако все още нямате, направете си поща с двете си имена (никакви секси, яки и други мацки в името). Облечете се, както бихте отишли на работа първия ден – не прекалено официално, не с протрити дънки. За момчетата – ризка с пуловерче, например, е добре. Костюм с вратовръзка може би е прекалено (е, зависи от работата, разбира се).

По време на самото интервю спазвайте личното пространство на хората. Не се доближавайте прекалено. Ръкостискайте със средна сила – не вяло, но не и болезнено. Носете копие на автобиографията – работодателят не винаги го има пред себе си.

Когато искат от вас опит не забравяйте, че всяко обучение, проект или друга дейност е опит. Представете го така. Членувате някъде – опит е. Работа в екип, адаптация в мултикултурна среда, презентационни умения – всичко е важно, пишете си го. Всеки умен работодател (а на вас тъпи не ви трябват) би взел насериозно сертификат Youthpass. Например: „Я, участвал/а е в проект Х в държава У. Значи е свикнал/а да работи с чужденци и на английски език.” или „Ооо, организирал/а е събитие Z – ще да може да ръководи екип”.

Нека не ви отчайва и че във всяка фирма има връзкари…но трябва и някой да работи – това сте вие.

Проекти и идеи:

„Слон се яде на порции” – не си поставяйте огромни, непостижими цели. По-добре да се обхване по-малка група, но работата да се свърши по-качествено. Не забравяйте още в началото да помислите дали има „пазар” за идеята, интерес, партньори, уникална ли е, сега ли е времето, разполагате ли с екип, ресурси, място. Баналното „няма невъзможни неща” пак си важи. Дори да ви откажат (разрешение, партньорство) на вратата – влезте през прозореца. Опитвайте, потърсете друг подход, други хора. Ако трябва да се вземе нечие разрешение, помислете на каква вълна е съответния човек. Ако е ректор на университет, помислете как да поднесете информацията, така че да има полза за университета и т.н.

А конкретно – обучението “Think Global, Act Local” се проведе между 27 и 30 октомври 2012 г. в София и беше организирано от Национален център “Европейски младежки проекти и инициативи”.

София, 20.01.2013

 
 

 

 

Комуникацията и творческият заряд са

ключът към успеха

Борислава Жорова

/Български Младежки Форум/

 В свое интервю секретаря на ООН Бан Ки Мун преди време каза, че за да се отключи потенциала на младите хора с тях трябва да се установи здравословно партньорство. Спомних си тези думи по време на обучението, в което участвах посветено на проблемите с детската престъпност и грижата към децата правонарушители – “Crime, youth and social service”, проведено в гр. Балъкесир, Турция.

Според мен през тази седмица се затвърди доброто сътрудничество и по-тясното взаимодействие между младежки организации имащи отношение по тази значима тема. Положени  бяха основите и на международна мрежа от неправителствени организации /НПО/ целяща представянето на проблема с детската престъпност на международно ниво.

Преодоляването на проблема чрез функционирането на мрежа от НПО позволява постигането на по-големи и амбициозни цели. По този начин те увеличат своя мащаб на действие и ще допринесат за изграждането на по-силно и отговорно гражданско общество, загрижено за децата.

По време на престоя ни в Балъкесир посетихме няколко институции за малолетни и непълнолетни правонарушители от семеен тип. Там впечатление ми направи адекватния, възпитателен и социализиращ педагогически контрол, който не би бил възможен без професионализма на работещите там специалисти.

Благодарение на активното участие на всички присъстващи, по време на обучението обменихме множество идеи и полезни практики за това как да се промени посоката на рушащото, отклоняващо се от общоприетите норми поведение при децата към съграждащо. Бе широко дискутирана и ролята на широката общественост, имащо отговорността за успешната  социализация на тези търсещи внимание и топлина деца, чрез специализираните институции, училищата, политическите и младежки организации. В следствие на дискусиите се убедих, че като част от това общество, всички ние трябва да помогнем на младежите да разберат, че енергията и знанието, които влагат в развитието си са ключови за бъдещето им, че трябва да вярват във възможностите си, за да имат свободата на избор, свободата да мислят и избират.

Всички участници се обединихме около идеята за създаване на ясен механизъм за участие на младежите в процеса на формиране на ползотворни връзки с непълнолетните правонарушители, което не би било възможно без поддържането на постоянен структуриран диалог между вземащите решения на всички нива и младежките организации.

Хората, с които се запознах по време на обучението ме впечатлиха със своя чар и интелект, а местата, които посетих ме плениха със своята история и красиви кътчета. България изцяло се вписа в духа на тазгодишното послание за партьорство с младежите от други държави за развитието на потенциала и благото не само на децата от отделните държави, участвали в проекта, но и на човечеството като цяло.

Нека винаги имаме вяра в това, което правим, надежда, че ще се случи и любов за всички, които участват в него!

Благодарна съм, че бях част от този екип! 

София, 05.12.2012

 

 

 

Симулационна игра за разширянето на Европейския съюз в региона на Западните Балкани по Проект PRINCE 2010 “Get on Board” 

Симеон Конакчиев

(Български Младежки Форум)

Като заинтересован от проблемите на европейската интеграция, а и като представител на Български Младежки Форум имах възможността да участвам в мултиплицарането на проект PRINCE 2010 „Get on Board“. Проектът се състоeше в провеждането на редица симулации в няколко европейски страни на процеса на приемане на нови държави членки. Фокусът на симулацията е приобщаването на Западните Балкани – Сърбия, Македония, Албания, Черна гора и Косово.

Симулацията беше организирана от колегите от 4. курс Европеистика в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, а финансирането е осигурено от Европейския съюз и фондация „Конрад Аденауер”.

Моделът възпроизведе органите на Европейския съюз, които участват в процеса на взимане на решения по пътя на държавите към членството в Съюза – Европейската комисия, Европейския парламент, Съвета на ЕС, както и медии, които отразяват заседанията.

Всеки участник преди началото на симулацията изтегли листче с ролята, която ще има на следващия ден и съответно получи и необходимите материали, за да може да защити ефективно интересите на страната, партията или комисията, която ще представлява.

Играта протече на няколко фази – подаване на документи за кандидатстване от страна на страните кандидатки; изслушване на кандидатите пред ЕК, ЕП и СЕС; преговори за присъединяване; финално одобрение (в нашия случай необрение) на кандидатурите на страните и  подписване на офиациални договори за пресъединяване.

Моделът беше изключително полезен, тъй като ми даде практически познания какви точно са връзките между отделните институции в рамките на ЕС, различните им правомощия, компетенции и задължения. От друга страна игри като тази значително развиват стратегическото мислене, уменията за работа в екип, ораторското майсторство и умението да се прави компромис. Освен това аз лично се запознах с изключително знаещи, можещи и готини хора, с които бих искал да работя и за в бъдеще. Атмосферата, която се създаде беше изключително приятелска, колегите европеисти бяха на ниво, а организацията – перфектна.

Цялата симулация беше наблюдавана от представител на фондация „Конрад Аденауер”, а накрая на играта всеки участник получи обучителски сертификат, който му позволява да организира (мултиплицира) симулации по темата с разширяването на ЕС в България и Европа.

София, 24.11.2012

 

Обмен на добри практики в обучението “Crime, youth and social service” 

Мария Петкова

(Български Младежки Форум)

Това, което преживяхме, не може да бъде описано с думи. Четири нации, четири култури, четири различни гледни точки събрани на едно място, търсещи решение на проблемите, свързани с престъпност сред младите. Някъде в покрайнините на Балъкесир, Турция, бе „горещата“ точка за един от най-актуалните проблеми на обществото днес.

Основната цел на този проект бе най-вече обменът на т.нар. добри практики, за да можем заедно да потърсим начини за успешна превенция на престъпността сред младежта, но, по мое мнение, стигнахме по-далеч. Като изключим идеите, ние осъзнахме, че проблемите ни имат едно и също „ядро“ – без збанчение дали говорим за децата в България, Италия, Турция или Румъния. Всъщност онова, което бе от най-голяма полза за мен, бе фактът, че преосмислихме основните принципи в социалната работа. Методологията, макар и с различни агрументи, с различни приложения в практикат, е еднаква навсякъде.

От гледната точка на експерт, за мен бе изключително впечатляваща гледната точка на проф. Тициани. Неготово предложение за справяне с агресията (и по срециално, дестката агресия) директно кореспондираше с идеята за множествената интелигентност и развиването на способности за вглеждане над ситуацията. Смятам, че някои от идеите му са приложими дори и в нашето общество и очаквам възможност, за да ги приложа.

Напълно различна бе ситуацията, когато посетихме турската ферма за рехабилитация. Основната идея, която се прокрадваше там бе, че децата са част от природата и за да ги пазим далеч от престъпността, то трябва да ги върнем обратно при нея.

На финала този проект ни помогна да осъзнаем, че няма добри и лоши практики – има  такива, които работят в нашите страни, и други, които са подходящи, другаде. Отвъд многообраието от идеи, научих, че трябва да продължаване да търсим иновативни и нови подходи, нови решения, защото няма само едно вярно и правилно.

София, 20.11.2012  

 

„Посещението в Балъкесир ще стои дълбоко в сърцето ми!“

                            Цветелина Караниколова

                        (Български Младежки Форум) 

       Участието ми като експерт от Български Младежки Форум в международния проект „Crime, youth and social service” бе отлична възможност за мен да дискутирам подробно по темата за криминално проявените младежи в условията на международен мултикултурен екип. Предоставените ни забележителни условия за работа и отдих по време на обмена стимулираха представителите на различните нации да демонстрират отлично професионално ниво, което допринесе за високата оценка на събитието както от участниците, така и от представителите на местните власти в страната домакин.

         Както подсказва наименованието на проекта темата за детската престъпност и социалните услуги бе широко застъпена в проекта: „Crime, youth and  social service”, които се проведе в град Balikesir ( 04. 11 – 10. 11. 2012  г.). През тези 6 дни ние успяхме да опознаем както националните традиции и култура на домакините от Турция, така и от северните ни съседи от  Румъния и раpбира се накрая, но не на последно място – Италия.

      Работната среда бе сериозна и ползотворна. Разделени на две основни групи се обсъждаха проблеми свързани с основните причини довели до „прескачането на границата на закона“ от малолетните и непълнолетни правонарушители и най-вече методите за справяне с тези проблеми. Всички представитители на групите споделяха най-успешните практики, които се прилагат в техните страни и чрез размяна на опит и  идеи, поднесени от младите специалисти от Европа и Турция, успяхме да изградим един нов, надяваме се  и успешен модел за справяне с детската престъпност.

        Благодарение на организаторите вникнахме по-отблизо в действащата система за социални услуги за малолетни и непълнолетни правонарушители, като посетихме Центърa за деца до 12 години в гр. Айвалък, както и Центъра за социални услуги за деца от 14 – 18 години в гр. Балъкесир. Тези посещения бяха ползотворни, тъй като освен запознанството ни с децата и осъществяването на контакти (чрез игри на: тенис на маса, футбол, баскетбол, билярд, шах),  проследихме и начина, по който протича един обикновен техен ден, ролята, която оказва социалния работник в живота им и най-вече успеваемостта на  изградената система за работа с проявените лица до 18 годишна възраст.

        Посещението в Балъкесир ще стои дълбоко в сърцето ми, защото именно тук се сблъсках с многобройни положителни емоции, съчетани от приказна природа, ползотворна работна атмосфера и креативни квалифицирани специалисти, които чрез своя опит и идеи направиха този проект успешен!

София, 20.11.2012

 
 

 

 

„Три думи…опит, знания, приятели…“

Станислава Николова

(Български Младежки Форум)

Три думи…опит, знания, приятели… Това са само част от нещата, които получих в рамките на една седмица по време на обучението „Crime, youth and social service”в Балъкесир, Турция.

Въпросът с детската престъпност в днешно време е глобален и много сериозен проблем. Обучението, което се проведе между 04.11 и 10.11. 2012г. в Балъкесир, Турция беше изцяло посветено на него, като в него взеха участие професионалисти, непрофесионалисти и доброволци от четири различни държави. Именно с цел да обсъдим, изработим и доразвием методите за борба с него, да споделим нашите виждания, знания и идеи, ние бяхме участници в него. Различни хора, с различни култури, с различни обичаи и вярвания, обединени от обща кауза, успяха да създадат екип, който всеки ден се трудеше, даваше идеи, насоки и препоръки за справяне с този проблем.

Дали мога да опиша всичките си впечатления и преживяването си в Турция в няколко реда…? Едва ли…Мога само да кажа, че съм изключително щастлива и благодарна, че имах възможността да бъда част от невероятния екип, който създадохме. Настанени в хотел в планината, изолирани от градския шум, ние успяхме да създадем една сплотена работна среда, създадохме един добър екип, създадохме истински приятелства. Освен, че дискутирахме методи за интеграция и реинтеграция на децата в риск, ние бяхме запознати и с реалната действителност в домовете за деца в Турция.

Аз заминах за Турция като доброволец и неспециалист, но седмица по-късно се върнах в България с много нови знания, нови впечатления и нов мироглед. Преживяното и наученото там разкри пред мен един изцяло нов свят, изгради в мен изцяло нови впечатления и разбирания за живота. Докато всеки ден разработвахме, обсъждахме и дискутирахме различни методи и споделяхме нашите впечатления, мнения и опит, ние се сближавахме опознавахме и научавахме много нови неща един за друг. По този начин, въпреки различията си, обединени от обща цел, ние успяхме да създадем екип, който работеше като една добре смазана машина.

В заключение бих могла да кажа само, че това, което преживяхме там беше едно неповторимо изживяване, което е невъзможно да бъде описано с думи, и което освен положителни емоции, усмивки и приятели ми даде вяра, че по света има млади хора, които са готови да си подадат ръка и чрез своите знания и опит да помогнат на нуждаещите се. Изключително радостна и щастлива съм, че бях част от това обучение и се надявам отново да имам възможността да бъда част от този екип.

София, 20.11.2012

 
 

 

  

              “Престъпност, младеж и социални услуги”

Мариела Георгиева

(Български Младежки Форум)

             Благодарение на Български Младежки Форум имах страхотната възможност да участвам в проекта “Престъпност, младеж и социални услуги”  в Балъкесир, Турция, част от програмата “Младежда в действие”, дейност 4.3. Беше много интересно да обменим информация и идеи за българската, турската, румънската и италианската социални системи за работа с деца с девиантно поведение. Духът на конференцията беше страхотен и наистина разширяващ кръгозора. Турските ни домакини се справиха чудесно и беше истинско удоволствие да участвам в този проект. Домакините ни се погрижиха и да ни запознаят с по-известните забележителности в близост до мястото на конференцията.

За мен беше много интересно посещението на две социални институции за деца с девиантно поведение. Посетихме една институция за деца с девиации на възраст под 12 години и една за момчета на възраст между 12 и 18 години. Прекарахме повече време във втората институция, която следва модела за семейна грижа и бях наистина впечатлена от начина им на работа и реалните им постижения.

Надявам се, че ще продължим да работим заедно, ще продължим да обменяме информация за най-добрите си практики и всеки екип ще работи за налагането на тези практики в собствената си страна. Този проект наистина ме вдъхнови. Сега, след като съм си обратно вкъщи, продължавам да мисля по темата и да премислям как нещата могат да бъдат подобрени в българската социална система.

Вярвам, че всички участници в този проект ще се възпозват от наученото и ще подобрят работата си с децата с девиантно поведение.

Благодаря ви Б.М.Ф.!

Русе, 20.11.2012
 

 

„Да, можем да променим света!”

         Александър Вълкодинов

   (Български Младежки Форум)

 

Втората част на проекта „Cap it all off! Diversity beyond trapped barriers”, която се проведе в Мостар, Босна и Херцеговина между 19 и 29 октомври 2012 г., остави дълбока следа в съзнанието на един човек, който до този момент смяташе, че знае поне малко за заобикалящите го откъм Балканите и Европа различни култури. Един невероятен град с една величествена река, събрал в себе си толкова радост и мъка, стана наш дом за десет дни, изпълнени с вълнение и радост. Втората част на проекта беше съсредоточена около темата за „Междукултурното разнообразие” и целеше да насочи мисленето на нас, младите хора и бъдещето на Европа, към необходимостта от толерантност към традиционно дискриминираните в съвременните модерни общества „различни” групи население (хомосексуалисти, малцинства и пр.). Чрез умела методология и правилно разбиране на процеса, ръководният екип успя да провокира дискусии на чувствителни теми, които по една или друга причина до днес остават засегнати сред младите хора не в дискусионен кръг, а на улицата, във време на избори, протести и т.н. И за да не остане това просто като едно от поредните шоута на Лари Кинг, където проблемите се обсъждат без конкретни решения, крайната цел на проекта беше съсредоточена около натрупване на знания как се създава проект, финансиран от Европейския съюз и чиято цел е да промотира сред младите значението на термина „междукултурно разнообразие”. По този начин мотото на проекта – „Да, можем да променим света”, създадено от нас в процеса на работа, беше прието на драго сърце от всички. Работната атмосфера бе наистина на високо ниво, с необходимата сериозност от целия екип, а когато проектът стигна до решаващата си фаза – взаимно оценяване на създадените предложения от самите участници, се видя резултатът от упоритата работа през предходните дни. Всички станахме свидетели на уникалния колектив, създаден от нас, който работеше като една добре смазана машина с идеално зададени функции. А тази сплотеност, смея да твърдя, бе резултат на страхотните приятелства, които се заформиха в работна и неофициална среда, и които направиха всичко да изглежда като детска игра.

Едва ли подобно преживяване може да бъде описано в рамките на 2-3 реда, дори 5 страници. Тренировъчният курс в Мостар и най-вече личностите, които ще свързвам винаги с неговото име, превърнаха престоя в града на р. Неретва в сбъднат сън. Радостта и мъката вървят ръка за ръка… А ако ние си подадем взаимно ръка, както го направихме в Мостар, то тогава мечтата за едни по-добри общества, основани на разбирането на „Междукултурното разнообразие” може също да се сбъдне… 

София, 07.11.2012

 

  

 

                                 “Make Your Own Way” в Кайзери, Турция

                                                     Георги Захариев

                                       (Български Младежки Форум)

 

Да намериш своя собствен път не е никак лесно, но за сметка на това си заслужава да правиш опити! Това беше и целта на обучението, в което аз участвах. То се състоя в Кайзери, Турция от 18.10.2012 до 24.10.2012 и беше финансирано по програма „Младежта в действие”.  За голямо мое удоволствие се запознах с хора от 7 различни държави – Турция, Румъния, Испания, Литва, Полша, Чехия и разбира се – България. В рамките на шестте дни, които имахме на разположение успяхме да споделим опита на нашите държави в сферата на младежкото предприемачество и политиката спрямо безработните млади хора. В контекста на световната икономическа криза този въпрос е изключително важен за бъдещето на младите хора не само в България, а и в цяла Европа.

В заниманията ни по време на самото обучение беше заложено на идеята по неформален път да стигнем до изводите сами и да се учим един от друг. За това и всички занимания, в които се включихме бяха изключително успешни. Всички участници в обучението успяхме да създадем „речник на глобализацията”, в който успяхме да дефинираме и дискутираме различните младежки политики, безработицата сред младите хора, политическите решения, които се взимат на национално и наднационално ниво за бъдещето на младите и др.

Сред дейностите ни беше заложена и друга интересна задача – сами да изобретим даден продукт и да обясним как може да го наложим на пазара. По този начин самият аз осъзнах как проектът е подобрил моята креативност и заедно с това е развил моята рационалност. В рамките на тази задача видях и чух много интересни идеи, които имат шанс някой ден да бъдат реализирани от млади и способни хора, на каквито ние от Български Младежки Форум се стараем да дадем поле за реализация и изява. Особено важна роля за личното ми развитие по време на обучението изигра последния ден в Кайзери, когато всички държави трябваше да направим презентация в местния университет на тема „Младежко предприемачество” и да разкажем за политиките и мерките, които предприемаме за подобряването на възможностите на младите хора с идеи. След като аз като представител на българската група изнесох нашата презентация, имах възможността да чуя критики и предложения, за които ще съдействам да достигнат до заинтересованите институции на България с цел подобряването на цялостната държавна политика спрямо младите хора с добри бизнес идеи. Особено полезно за мен беше да изслушам и останалите презентации, сред които открих изключително добри идеи и практики, които биха подпомогнали не само българските младежи, а и всички европейци.

Това обучение доказа вярата ми, че в Европа има млади и интелигентни хора, които имат идеи и притежават достатъчно знания и информация, за да открият начина, по който да ги реализират.

Аз открих своя път в Кайзери!

София, 04.11.2012

 
 

 

 

Моите впечатления: “Stable Art Movies”, Бехщедт

Надежда Митева

(Български Младежки Форум)

 Да отида в Бехщедт за проекта “Stable Art Movies” беше чудесна възможност да развия умението си да общувам с хора от различни култури. В Бехщедт се срещнах с хора от Латвия, Португалия и разбира се, Германия. Изборът, да се включат тези страни, беше наистина добър, защото по принцип сме много различни, но по време на проекта открихме колко много си приличаме. Създадохме истинска приятелска среда, която ни помогна да осъществим успешно проекта. По време на работата се опознахме и според мен поставихме началото на трайни приятелства и силни междукултурни връзки, като така сближаваме страните си и заздравяваме Европа.

Престоят ни в Бехщедт ни предостави възможността да станем част от типично немско семейство и да отседнем в техния дом за една седмица. В селото бяхме близо до природата, което беше възможност да си почиваме и да се наслаждаваме на свежия въздух, докато работим.

Това, че немският отбор беше намерил снимачна техника и професионалисти, които да ни помагат, беше огромно предимство, защото така добихме реалистично усещане за целия процес по снимането на един филм.

 София, 08.08.2012

 

 

„Проектът „Stable Art Movies” беше едно запомнящо се изживяване…“

Стоян Ирчев

(Български Младежки Форум)

Това, че бях одобрен да участвам в проекта „Stable Art Movies”, която се проведе в Бехщедт, ми даде невероятната възможност да погледна през една по-различна перспектива. В програмата имаше участници от 3 други европейски държави, чийто култури се различаваха колкото е възможно за континент като Европа и по този начин превръщайки цялото преживяване много осезаемо и незабравимо. Създалият се межуднароден екип беше обгърнат от атмосфера на приятелство и креативност. Това от своя страна доведе до успешния край на проекта и ни даде на нас, участниците от България, гледна точка през културите на Германия, Португалия  и Латвия.

Престоят ни в Бехщедт ни даде възможност да изпитаме живота в едно обикновено немско семейство и чувството на солидарност, което можеше да се усети в селото. Красивите гори и еко пътеки, които обграждаха селцето, бяха перфектното място за заснемането на някои от нашите филми или за разходка по време на някои горещ следобед.

Благодарение на усилията на немския екип, ние можахме да се възползваме от помощта на професионалисти в сферата на киното, както и да имаме привилегията да ползваме професионално оборудване.

В крайна сметка проектът „Stable Art Movies” беше едно запомнящо се изживяване за всеки участник и успя да обедини различните култури в едно.

 Царево, 09.08.2012

 

Невероятното преживяване „Stable Art Movies“
Анна Будева
(Български Младежки Форум)

Да стана част от проекта „Stable Art Movies“ беше невероятно приключение. Това, че се проведе в малкото немско селце Бехщедт, ни даде възможност да се откъснем от натовареното ежедневие и, наслаждавайки се на спокойствието, да се концентрираме върху целта на проекта. Немските ни домакини бяха подготвили интересна, интерактивна и неформална програма, с помощта на която лесно се сприятелихме с останалите участници (от Латвия и Португалия и разбира се Германия). Всички тези фактори спомогнаха за бързото създаване на сплотен и креативен екип. Тази среда ни предостави невероятната възможност да изпълним целта на проекта – заснемането на късометражни филми – забавлявайки се, което от своя страна със сигурност остави трайни спомени у всеки един от нас. Професионалистите от Германия, които ни помогнаха, както и специалното оборудване, с което ни снабдиха, направи целия процес изключително автентичен, а крайният резултат – достоен за Оскар.

Като цяло „Stable Art Movies“ беше наистина невероятно преживяване, което с удоволствие бих повторила отново.

София, 15.08.2012

 

 

 

Информация в турския ежедневник „Haber 24“ за проекта по младежта в действие „Let’s Discover Democracy in Different Countries“ проведен на 24-30 юни 2012 в Кършехир, Турция.

http://www.kirsehir24.com/haber/8963/40-Yabanci-ogrenci-Kirsehirde

28.07.2012[/lang_bg]

[lang_en]

To the Carpathians and back

Lachezar Nyagolov

(Bulgarian Youth Forum)

In April I had the pleasure to participate in the project “Be Part of It” (3-12 April) in Voineasa, Romania under the Youth in Action Program of the European Commission. The aim of the project was to introduce young people from several European countries to the issues related to discrimination and the problems that different minority groups have. The participants were from Romania, Bulgaria, Poland, Lithuania, and Turkey. The project took place in the little village of Voineasa, located in the central part of Romania. The small size of the village really helped us feel the way of life of the peasant community there and get an immediate experience of the communication with the locals. An important ingredient that added to this effect was the activities prepared by the project organizers, which had been selected in such a way that they were not only pedagogically directed, but they also stimulated the interaction between the project participants as well as between the participants and the locals. The program itself was flexible and diverse and included both seminars and outdoor activities, such as the preparation and performance of a theatrical play or the filming of an amateur movie, which were also connected to the theme of the project. At the end of the first week, a trip was organized to the town of Sibiu that is a wonderful model of the German Medieval architecture. The participation in this project allowed me not just to expand my viewpoint of the rest of the countries in Europe and the problems people have there, but I was also able to leave full of positive emotions and having found many new friends.

Sofia,

28.04.2014

Something unexpected

Ivan Vladimirov

(Bulgarian Youth Forum) 

This was my first training, and I was looking forward to it. I have never expected anything like this even in my wildest dreams. It all started on February 5th after nearly a two-day trip to the hospitable land of the United Kingdom, to the small and at the same time huge city of Newcastle. Extremely typical English city – gloomy and rainy weather and a city full of countless different people. But when we arrived, we realized where we actually have come – to a group of amazing young people who were looking forward to learning more about minority issues and to trying to make a change. I had the opportunity to be part of the team of really great people from Croatia, Poland, Italy, Spain, Greece and Britain. 

From the beginning of our training we got to know what people’s issues were and how we should try to resolve them – by trying to put ourselves in the place of the less fortunate, by bringing actual problems to people’s attention. We prepared two scenarios, the purpose of which was to present real scenes from everyday problems of people in Newcastle. After hard and exhausting work we managed to show people things that they witnessed every day, but were unable to see. And I believe our greatest achievement was that we got people to ask themselves if what was happening was right and to engage them actively in the process of solving the issues. 

I will never forget that experience because it taught me to see the world in a different way and showed me that sometimes life is all about perspective. 

I met amazing people, found new friends, encounter different cultures, but the most important thing was that we were all part of a team – the team of people who would change the world.

Sofia,

28.04.2014

United Kingdom! My dream came true!

“Active Actors” (Action 4.3), February 5th – 14th 2014, Newcastle upon Tyne, United Kingdom

Albina Galabova

(Bulgarian Youth Forum) 

My dream came true! Since I was a small child I have wanted to visit the United Kingdom, to experience for a while the English culture, lifestyle, food, people, etc. Most of my favorite music bands are from the UK, my favorite football team is from the UK, the writers, virtuosos of the English humor, that are closest to my heart, too. Actually, everything I’ve ever loved and liked, is associated with this country. And I had the wonderful opportunity to visit it and not just as a tourist, but to participate in a training course under the „Youth in Action“ programme, section 4.3. The name of the project was: „Active Actors“ and took place between the 5th and the 14th of February 2014 in Newcastle, UK. The main objective of the project was to provoke and encourage the local citizens in Newcastle to think about discrimination in their city and to observe and discuss their reactions. Many locals saw several theatrical productions performed by volunteers from Bulgaria, Italy, Spain, Greece, Croatia, and Poland in some of the busiest places in Newcastle – cafés in the city centre, shopping centers, etc. The reactions were amazingly diverse, varying between „I’m not from here, I don’t have an opinion!“ and „Hands down! I am a Newcastle police officer!“ Personally, I think the project was successful and I am happy that I was part of this event.

Now, I want to thank the people without whom made my dream to visit England wouldn’t have come true –  Tsvetie and Bozhidar from the Bulgarian Youth Forum. They picked me and offered me to participate in the training! They organized everything for the trip, they helped us to buy the tickets and advised us all the way. I cannot even imagine how the BYF team has managed to change so many young people’s lives in such a short time, since the organization has been officially created just two years ago. A big „Thank you!“ is not enough, but it is from the bottom my heart!

I’ll be completely honest – this was my second exchange/training course, but before I left Bulgaria I was extremely worried about so many things – about the group, about the exercises, about the venue, would people accept me as who I am, etc. All these fears disappeared at once during the first night when my Bulgarian team decided to gather in one of the hotel rooms. The participants from Croatia just said, „We will come in 5 minutes! Wait for us!“ Gradually more people began to come, the language barrier was quickly melted like a piece of ice on a hot tin roof and a little before the middle of the night all of us were in the room, speaking not only in English, but also in Spanish, Italian, Croatian, Polish and of course – Bulgarian.

The next day we all felt like we had known each other for years. It felt like I had spent all my life with these people. During the rest of the stay I also found people who I will never forget!

I realized that every different person in your life can show you a new lock through which you can see the world in a different way. There is nothing more important – not any training, not your education, not your work – than to meet new people who can help you to find the next piece of the puzzle of your scattered soul. I am really happy that I met people who helped me to find a few more colors from the palette of myself.

I learned that when you is free, truly free out there somewhere in your head, you can be everything – absolutely everything you want – an enraged husband, a timid girl, a sassy rich girl, or a racked immigrant…

My advice to all is to free your mind, to give yourself to life like to a lover, to participate each time in different events – trainings, seminars – it doesn’t matter, because only then you will have the opportunity to meet different people and to get to know the colors of the picture that is in you. Be brave to change various masks and stay without a mask, completely naked in front of people to whom you want to reveal your true self. Be bold and do everything about which you have said, „I’ll never be able to do it!“ Because just in these moments you realize that you are truly alive!

I wish everyone had the opportunity to experience Newcastle, because this city has to be experienced and everything I say about it will be pale and void. I wish you experienced the theatre and participated in a training like mine. I know that you will never experience what I did, but who knows you may come across something even better? Just open your eyes – Life is in front of you, in your hands and it is wonderful – just live it and enjoy it to the fullest!

Sofia,

16.04.2014

       Thoughtfully developed. Perfectly delivered.

Ivan Ivanov

(Bulgarian Youth Forum)

We gathered in Newcastle on Jan 23, 2014 together with people from 9 neighboring Balkan countries to do a project under action 3.1 of Youth in Action and had 8 intense, incredible, inspiring, educational, fun days.

Most of the training took place in a small village near Newcastle where we spent our time working and playing in venue that looked like a large house reserved only for us. And we felt at home. The hosts have prepared clever name games and team building activities to break the ice quickly and make us feel like long time friends with the people in the group. And with a group of 24 participants and 4 organizers this may not have been the easiest thing to do but still it all felt seamless. All of us were one big team throughout the course and I believe we did form friendships that will last.

Organization was perfect with literally no down time and no chaos. Days started at 9 with breakfast served downstairs and finished in the early morning hours. At 10 we had the morning energizer, getting us ready for another day full of exciting activities. Afterwards – team building games, debates, workshops, and presentations throughout the day, finishing up with a reflection session to sum up and analyze what we learned, what was useful and what could’ve been done better.

Activities included discussions, structured debates, forum theater, acting. All of them focused on current social, ethical and political issues while at the same time gave everyone a chance to freely express and defend their points of view. These were beneficial by promoting tolerance and developing awareness of those issues, as well as giving people confidence that their opinion is needed and valued.

The hosts have prepared presentations on Erasmus+ and whats new, different and special about the new super program. Participants have prepared presentations on their home countries informing others of their culture, traditions, religion, nature and places to visit, building a better understanding for our neighbors. This was followed by an international dinner where every country has brought typical local foods and drinks for everyone else to enjoy. We also had an evening devoted to marketing our sending organizations through a little improvised expo, highlighting their work and achievements.

One of the days was dedicated to writing projects under Erasmus+, giving us practical knowledge to implement in a real project. Divided into groups by interests we had to come up with a project draft.

Each one of us was involved in each activity and got to work with everyone else either as one big group or by being randomly divided into small work teams, no one was left out. This helped us gain better knowledge about the other people and therefore form a stronger bond between us.

Evenings were set aside for pure fun. After dinner we played team games,  finished up discussions from the day or spent time at the pubs and interacted with the locals.

In a few words – it was a bloody well done project! We engaged with people from our neighboring countries, learned more about their culture, planned future collaborations, developed better communication skills, gained Erasmus+ knowledge, and had tons of fun with all of that!

Sofia,

26.03.2014

Human Rights Education for European Youth

Sofia Nenova

(Bulgarian Youth Forum)

Azerbaijan? It sounded far away to me too. We all had started a journey that no one knew where it was going to lead us and where it would end. I can ensure you that neither of us had any idea where we were going. The traveling was very exhausting – around 9 hours by bus to Istanbul and then to Ganja by plane. We were very tired, but really excited. After we arrived and checked in, we had to wait for all the teams to reach their final destination. This was our only time for rest in the next 10 days.

We finally gathered and our adventure began at 6 o’clock local time. The topic of the project was Human Rights and the participants were from six very different countries – Azerbaijan, Georgia, Turkey, Ukraine, Germany and Bulgaria. It was very difficult to remember all the names and therefore the trainers, who became an integral part of our team, made us play several games in which we repeated our names and the countries we were representing. After dinner the coordinators of the project took us to a traditional Azeri place with shisha and tea.

 After that calm night, the second day began with a press conference on the occasion that Ganja had been chosen to be European Youth Capital in 2016. The mayor and important political figures were there. During the rest of the day we went to a flash mob that was held in the biggest square of the town and we also visited the park “Heydar Aliyev”. We were one of its first visitors as it still was not opened for the public. The day ended with “Culture Night” that was extremely useful for learning new things about the food, drinks and facts about the participating countries.

The actual discussion on the topic started in the third day. We talked about different aspects of human rights issues as children’s, women’s, minorities’ rights, and discrimination among others. The debates were combined with games and presentations. I believe that the stories that we discussed made us think more seriously about reality and also to see the others’ point of view more clearly.

The sixth day was the day for rest, walks, collection of new impressions and creation of new friendships. One of the tour stops was an SOS village for children in need. I was very impressed at the sight of kids living in well developed houses with playgrounds and a football field. After a long and detailed tour of the city, the coordinators took us to a traditional Azeri dinner. A lot of laughter, pictures and memories filled that day.

We had a lot of serious discussions, but also moments full of joy and happiness until the very end of our stay. As every good thing in life our adventure also had to end. The ninth day came much faster than we hoped. The open forum which was held that day was dedicated to the ongoing protests in Bulgaria and Ukraine. Both teams presented their points of view and then all of us talked about the possible solutions and outcomes of the situation. At the end of the day we all received our Youthpass certificates and had another traditional Azeri dinner. This time there were some traditional dances and in the end we all found out who was our secret friend – the person that gave us presents and made surprises during our stay. The enthusiasm and the joy were in the air.

The tenth day was the day for goodbyes and promises for new meetings. This first exchange for me left very deep and long-lasting impressions not only of the new country that I had the chance to visit, but also of the people participating in the project. I believe that a lot of durable friendships were established which personally for me would not have been possible without the Bulgarian Youth Forum.

Sofia,

19.02.2014

An Exchange to Remember

Velichka Nikolova

(Bulgarian Youth Forum)

It was my second exchange. I was so excited and full of hopes and expectations. Our group was so amazing- young, ambitious and creative people who want to learn and explore more about the world and of course more about Human rights.

It was 12^th  of  December when we started our journey to Ganja, Azerbaijan.

We knew that this time everything is going to be different. And It really was – it was perfect.

During this exchange, I learned so much not only for Human rights but also for different cultures, languages, experiences and I met not only many good friends but I hope future business partners.

This exchange helped me to expand my own little world and to become more responsible, active and positive person – full of hopes and dreams about future, full of energy and with so many ideas.

It was unforgettable experience and something that is going to help me in so many ways in life.

I want to thank everyone from Bulgarian Youth forum for the opportunity to participate in this project.

And I wish that more people have the chance to experience that kind of projects.

After this project, I feel more open minded, more free and prepared for life.

One big “THANK YOU” for people who made that possible!

Sofia,

05.02.2014

Be the Change  That You Want to See in the World!

Rumyana Gogova

(Bulgarian Youth Forum)

„Be honest in your thoughts, be pure in your feelings. Only then will you not have to chase happiness. Rather, happiness will chase you“. This is the most important thing I learned at my first youth exchange. Meeting all these wonderful people with big hearts is going to remain in my memory forever.   The  ‘Show them that you can do it!’ project took place between 24th and 31st of August 2013, at the Red cross station in Medvednica mountain near Zagreb. Participants came from Bulgaria, Croatia, Slovenia and Slovakia. Main topics were everyday life of disabled people, the difficulties they face integrating and the possibilities for overcoming them. Through various activities, discussions and games we distinguished the most important problems to be solved, came with ideas, and set the beginning of new projects.

In the intercultural nights I found out more about other participants’ culture, history, dishes, music and dances. Every day of the exchange was different and exciting. We painted on t-shirts, took part in discussions, took dancing and acting lessons, and learned a bit of everyone’s language.

In the day before our adventure ended we visited Zagreb for some sightseeing and a flash-mob we performed to illustrate the main idea of our gathering that when we are together and work as a team we can achieve great things.

I need to also mention how incredibly nice our Croatian hosts were. They were very professional and made us all feel at home. My stay there taught me how to be better at team work. It also showed me that people with disabilities, besides being amazing friends are also role models showing others that despite your problems you can be creative and powerful and achieve you dreams.

Since this was my first such event I did not know what to expect and left Sofia full of eagerness and uncertainty at the same time. At the end I had one the most exciting and emotional weeks in my life. I thank the Bulgarian youth Forum for giving me the opportunity, I’m glad I was part of this team. I met new friends, cultures and customs, I experienced unforgettable moments that will forever remain in my heart.

Sofia,

20.01.2014

My First Youth Exchange

Nina Pesheva

(Bulgarian Youth Forum)

This was my first youth exchange. The first unforgettable experience of this kind. I have heard about this program a long time ago, but not once, I had taken part in it. The exchange took place in the town of Kaizeri, Turkey for about 9 days (23-31 November). Here is how it looked like through my eyes…

 Our trip starts from Bulgaria on 22nd of November, filled with lots of hopes and dreams…but of course -we can’t teleport there swiftly. All in all our trip was long, but in no way boring. For the first time I’m encountering from such a close distance a culture, completely different from ours-there are people everywhere; movement; there is only Turkish speech .What’s happening? Yes, we’ve arrived-we’re in Istanbul and we start the hunt for ticket stands, from which we can buy out tickets to Kayseri.

As I say „the hunt“ I’m not joking – the bus station in Istanbul, I don’t know If you’ve been there, but it’s a whole adventure.  Everyone is standing in front of an office and is shouting some destinations, some other person is offering you a tea and whatever you else you can think of. But in the hurry to find the right place, everything was if it is going around us.

We managed to deal in this „mix-up“ and there we are again taking a long way to our final destination-the town of Kayseri. Tired and went through a lot of emotions, we woke up in the morning.

We were near the town. In the next moment, the bus stopped and in all of the mumbled Turkish words, we heard Kayseri. We have arrived. Before we knew it, the sponsors recognized us and from there the adventure took on a new meaning. It began from here. We step by step got to know each other, we walked around-everything was so different as if we were in another world.

On the next day (23^nd November) another group came, and on 24^th November all of the participants were here. I won’t tell about every day, because I don’t think that by telling you about a workshop or can’t be that interesting as the whole experience.

Yes, we played a lot of games, so we could remember the names of the others, or we got to know each other one way or another .Also getting to know the culture of another country. However, the thing, that was going on like informal conversation was the most valuable thing from all.

Everyone had something to share. The whole exchange was full of laughter. Wherever we went and we went to a lot of places, we had fun, we danced, we sang. I met with many people, that had a different way of thinking from the Bulgarians, but they also have very interesting personalities.

While watching the pictures, I got back and I want to go there again. In the world of studying alongside fun. Picture after picture I remember every moment.

For me the exchange was very useful. That is because gained even more knowledge about the rest of the participating countries, and on the other side an opportunity to experience and learn English. I tried and succeeded in working in a multi-disciplined team, a team that consisted of people from different countries.

And „Yes“ I really worked! I saw one completely different cultural environment tried a lot of new things. I met and got to know, as far as it’s possible, people from other countries, with whom we still keep in touch. I had impressions, which will forever be in my mind-collected memories, which will make me feel good for a long time. 

And just like that day after day, hour after hour, minute after minute, the moment for parting came. Unfortunately but it’s also part of the exchange.

We took the road back home with smiles from everything we experienced, with tears in our eyes, which showed out disappointment that everything had come to an end, and a hope, which whispered: “Someday we will be here again”. We felt when we were on the Bulgarian border. We had so many things to share and tell. We felt like we were back home. Filled with all this euphoria from this experience, I still look back at this adventure…

Sofia,

17.12.2013

„Democracy? Now!“

Nikolay Terziev

(Bulgarian Youth Forum)

I am very satisfied with my participation in the project „Democracy? Now!“ which took place from 21 to 26 October 2013 in Poznan , Poland. While this is only the third „Youth in Action“ project in which I participated, for me the experience was loaded with lots of positive emotions and new acquaintances. The inclusion of teams from 11 countries was unexpected for me, which led to numerous quality discussions about the political situations and the state of democracy in the different countries. Without a doubt, I learned a lot about the life in those places. A decisive factor for the latter were the 10-20 minutes presentations, where the different teams had to synthesize the most important facts for their countries. The Polish NGO had prepared all sorts of games, simulations and events that led to team building and effective exchange of experience. Helpful and pleasant were the daily visits of traditional restaurants – I tried not only Polish but also for example Indian cuisine. In this respect, a good solution was the fact that lunch was always held in the conference room, delivered by a catering company, which successfully allowed the debates to continue during the breaks as well.
I was extremely impressed by one particular simulation, in which the idea was to recreate the situation of a socialist state destabilized by internal social status and high ambitions in terms of foreign policy. This was particularly suitable for monitoring the reactions of the participants, some of which in real life come from countries with a similar history, and of these not even having a clue how does this world look like.
Upon presentation of the state of democracy in the European countries, the largest part of the discussions was on discrimination, racism and extreme right-wing regimes and political parties. Participants shared their experiences and got acquainted with the history of the different countries in this regard.
In addition, the entertainment experience should be also mentioned. I had the opportunity to visit not only many nightclubs, but to attend a few concerts and a lecture at a social center as well.
The experience of “ Youth in Action “ is a real value and in my opinion leads not only to development of a useful and pleasant social circle, experience and knowledge , but also to something even more valuable – the ability to see from another point of view helps you to think on several levels and at the same time to be more open-minded on your journey to personal development.

Sofia,

12.12.2013 

A Trip to Remember

Irena Marinova

(Bulgarian Youth Forum)

Our adventure began with a 23-hour bus travelling on 22^nd October. We were not tired because everyone was excited – we were going to Kayseri, Turkey, as a part of youth exchange program. Our project was called “New Discoveries through Art and Literature in Europe” and included 22 participants from Turkey, Poland, Hungary and Bulgaria. The duration of the project was 9 days and I can say that these were some of the most interesting days of my life.

When all of the groups had arrived in Kayseri and had settled in the hotel, we gathered together in our special room – “fire room” we called it. We began our daily activities and everyone presented themselves by saying their name and a few words to describe their personality. After that we had our lunch and then played ice breaking games during the whole afternoon. It was very funny for all of us because we had some difficulties to remember the others’ names, but by the end of the day we knew each other better. One of the workshops included all of us to write and then share their expectations and fears about the project. Many of the things we wrote were similar and now I may say that my expectations were justified and even exceeded.

I don’t know if I should proceed firstly with the workshops and then with the fun part because I think we had fun all of the time, whether working or going for walks. In order to discover Turkish art, we went to the photo gallery of a very famous Turkish photographer. He showed us a presentation with his best photos – in my opinion they were very beautiful and thrilling – showing life in different places in Turkey. Then we went in his studio to make photos of ourselves. After that we took a walk in Forum Kayseri (a shopping center) where we had a lot of fun – eating ice cream, drinking Turkish coffee and tea, making funny photos and talking to each other. Even one of the girls from the Turkish group told our fortunes by the coffee dregs.

Another workshop we had was about stereotypes of the other countries – what do we know about every one of the other countries. It was interesting to know what the others think of us as a nation and to explain which stereotypes are right and which ones are wrong. We also played a game to see if we trust each other and other energizers to make a bond between all of the participants.

While learning about the Turkish culture, we visited many interesting places. We went to see Kayseri zoo and Mazakaland where we had a walk and drank Turkish tea. Also we went to walk around Talas underground city and Ancient Talas where we were attached to a tourist guide who told us about the history of Talas. One of the most interesting places we visited was Cappadocia. Every piece of Cappadocia was spectacular – the historic mansions and cave houses, the pottery shop where a potter showed us how to make different kinds of pots, the Hair museum where we left a part of our hair, the restaurant where we ate and danced, the Cappadocia hills where we dreamed… We even went wine-tasting where we tried homemade Cappadocian wine which all of us considered very delicious. Everything was so magical there that we didn’t want to leave.

Our free time was also amazing. We went to a salsa lesson which was very exciting for me because I love dancing and also my salsa partner was very good. We had a barbecue on Kayseri hills and we made our lunch by ourselves. Some of the nights we had room parties and while dancing and talking we learned a lot about each other. During our stay in Kayseri we tried lots of different traditional Turkish meals and drinks. I like Turkish cuisine a lot because it is spicy and very delicious. And the best is Turkish coffee. We also took a walk in the center of Kayseri, we saw the Castle and Kayseri city walls. We tried water painting – called Ebru – we made a picture and took it as a keepsake.

During this project I learned a lot about the culture, religion, views, interesting places, politics and customs of Poland, Hungary and especially Turkey. I admire their way of thinking and expression, points of view and temper. I am very happy that I met all of the participants in the project and that we still keep in touch with some of them. We made great friendships there and I will never forget my first project – thanks to the Bulgarian Youth Forum I had the chance to make new discoveries through art and literature in Europe and Turkey.

And that was the story of our adventure. As a conclusion I may say that this was once in a lifetime experience!

Sofia,

28.11.2013

„Shadow on the Youth“

Natali Hristova

(Bulgarian Youth Forum)

The project „Shadow on the Youth“ gave me the opportunity to be part of something very special and to live an amazing experience. The international exchange took place between 26.08 – 02.09.2013 in Edirne, Turkey, participated in 7 different countries – Bulgaria, Turkey, Greece, Serbia, Macedonia, Portugal and Italy. Through this project I was able to meet different cultures, standpoints and opinions, I was able to gain new knowledge and skills, the magic of the Orient and of course to find new friends.

Each country had its night and I was able to immerse myself even a little in atmosphere six different countries – to try their cuisine, to learn about the history, customs, sights and nature, and to hear and dance rhythms of theirs.

Everything listed here was naturally combined with useful activities. We had the opportunity to meet with the problems emanating from the crisis in each of the countries. Also with views of each of the participants, refracted through their prism as the subject of the project was related to the economic crisis.  Also afford  us an opportunity to visit and the Thracian University in Edirne, where we attended a lecture on “The world is in crisis”.

I cannot miss mentioning the walk around Edirne, which was filled with many pleasant emotions and which helped us to be lost still more in the atmosphere of the Orient.

And finally like every young person, I would finally mention for tireless and crazy parties, continuing until early morning and filled with many, many dances, joy, smiles and positive emotions.

In conclusion I can only say that this project is impressed in my heart 7 very exciting day filled with many unforgettable memories. This cannot be described, it have to be experienced!

Sofia,

14.10.2013

„Edirne in Three Words – Entertainment, Experience and Emotions“

Kalina Petkova

(Bulgarian Youth Forum)

 

I have taken part in such projects before. However, this project was my first one as a student and it was really exciting! It happened from 25. August to 1. September in Edirne, Turkey. During this week I learned a lot of new things about the countries that were part of the project. I met new people and got closer with students from different nations.

As the topic of the project was focused on the economic crises I had the chance not only to learn about the culture of Turkey, Greece, Macedonia, Serbia, Italy, Portugal but discussed economic problems of my country and Europe at all. We had several meetings for discussions and making presentations and giving our opinions about the crisis. For the first time I could talk about such important problems with people at my age. It was more than interesting to share our solvation for the crisis. Moreover, we had the chance to talk with a professor who was kind to answer all of our questions.

Each country had its special evening when its culture, habits, typical dishes and drinks were presented. This was my favorite part! We learned, we talked, we tried different things, and we had fun!

One of the greatest parts of the project was when we visited Edirne. We saw the biggest mosque in Edirne, we went to the typical market of Edirne and many others. It was amazing to see this beautiful city and meet these wonderful people. It was a real pleasure to be part of this project!

Sofia,

11.10.2013

“Show them that you can do it!” 

Radina Kerelska 

(Bulgarian Youth Forum)

This was my first exchange. Eight days, two exhausting trips and a mountain of smiles. The people I met, the itinerary, the activities – the experience was way above my expectations. 

We arrived late at night and in the morning I was tired and grumpy since I couldn’t get enough sleep, and I was welcomed by a bunch of excited and cheery people, some of which were disabled … or were they? Wheel chairs were racing around me chasing each other yelling „Stop pretending and get up on your feet!“,  boys with cerebral palsy were squeezing my hand and their faces were glowing with the most generous and warm smiles, a girl with visual impairment was hugging me and telling me about the history of Bulgaria which she had learned on her own. Are these really people with „disabilities“? They sure didn’t consider themselves as such, even more – a few hours spent with them made you doubt why anyone would consider them as different. 

Looking at the pictures from that week I recall memories of every moment spent there and I can’t hold my smile and even my tears, tears of joy! Picture after picture. We go down hills with the wheel chairs and push them back up, carefully watched by Mia and Maria. We drink water while tied to the person next to us and Carlo is laughing around us. Ketty and Spas are teaching Braille and others are spreading paté on bread with their eyes tied. Here go Besim and Mia, dancing cha-cha-cha with the wheel chairs.  Spas passes the ball to Michael and explains the rules of goalball. Mario Kovach and Carlo make us laugh insanely. A few more pictures and I’m back in the center of Zagreb, where our fun group does a flash mob wearing Udruga Zamisli tees, hand painted by ourselves.

Final pictures from the final day. I see us holding the large posters written with ideas for future projects we can do together. Last smiles and happy moments, remembering the things we learned from one another, the neck ties, banica, polka and guitars, about the serious topics and issues to solve, good food and the promises to stay in touch.

Here we are! Final goodbye and we hop on the van. We’re leaving. We look back. Everyone’s running after us and don’t want to let us go, they laugh and wave. The smile is back on my face and I have one thought on my mind:

„Thank you, my friends!“ 

Sofia,

28.09.2013

„An Unexpected Journey“

Ivan Sotirov

(Bulgarian Youth Forum)

I knew about the exchange programme for a long time so when I heard there’s an opening for the project in Canary Islands I did not think for a second and instantly confirmed my participation. The topic was very interesting to me – discovering Europe but from culinary perspective. I enjoy cooking for fun so this was the perfect opportunity. Since I am a good fan cook, I was sure that we will not have any problems again to be first in this initiative.

We bought the tickets and met with the rest of the group before we left to get to know each other and time came to take off. It was an amazing group of people and we really worked well as a team. As this was my first project I had no expectations of it going so well but now I even think that I found a new family there. I will miss you very much, my dear friends!

So, I have never been to the Canary Islands before –  they look gorgeous from a bird’s eye view. No problems during the flight – I note that the destination is not very close – we landed in a perfect time. First impression – everything was set up and thought about, the transport was clean, on time and not so expensive.

The organizer of the project was a nice young man. Participants came from Poland, Romania, France, Spain and Bulgaria. We left the bags in the hotel and took a walk in the town – La Laguna. Its a quiet town to the north of the island, a little too hot for my taste, but it has everything you need. The place for dinners was also in a good condition, so here I am happy.

We started the meetings discussing our expectations and fears of the project and getting to know each other. We had a nice introductory game and continued on with a game in the town. We had different workshops – especially interesting was the one about recycling -an aspect Bulgaria lags behind in.

Then we visited local plantations for exotic fruits. My memories from there – delicious! Very, very delicious! We also went to a goat farm. Goat milk and cheese are typical for Tenerife and its very similar to what we have in Bulgaria. 

And here came the time for the main part – the cooking. This was in City Hall. There were a lot of local people and in the beginning it was very tense but my mood shifted from wanting to hit someone with the pan to thanking everyone for all their commited work. We truly showed that team Bulgaria can maneuver in any situation. Thank you again, my friends!

 The following nights were similar where each country presented their cuisine, and the rest of the time, every group from the participating countries was cooking. One evening we went to a festival in the town – these people really know how to have fun. Unfortunately I’m not very good at dancing but it was fun.  

We were impatient for the Romeria – it is a large festival where everything again gravitates around food, traditional music and dancing. We had a special invitation for it and we had to prepare well – we made a typical local specialty – gofio. The event very colorful just like the rest of their lifestyle – they seem happy regardless of their problems. That same night was the Bulgarian night – what can I say, we are the best!

 On the second week we visited quite a few places. We went to Teide National Park and some cities I’d love to move to. It’s like time has a different pace there.  

It’s our last day here. We said goodbye as friends and each took their way back home. It was an amazing project and I love to take part in another youth exchange. Even the people I met with was enough and valuable experience of life. Be aware that Bulgarians are a very good and should hold their heads кз proudly!

I’d like to thank Kaloyan from Bulgarian Youth Forum for presenting me with the opportunity to take part and the people in our team – Vanya, Toni and Nasko. You are some of the most amazing people I’ve met and you became my second family!

Sofia,

16.09.2013 

 

 

“Tasting Europe” – an exciting experience

Atanas Kirilov

 (Bulgarian Youth Forum)  

This was the first year that I had the opportunity to attend a so called Youth exchange program. It took place between Jul 8 and 17 and I was part of the Tasting Europe project in the town of La Laguna, Canary islands. In this short period of time I had the chance of learning about the nature, traditions, cuisine, and history of the Islands as well as a lot about the 24 attendees from Spain, France, Poland,  Romania, and Bulgaria.  

To me Tasting Europe was an exciting experience that made me realize that regardless of the differences between us we are more alike than different -the kitchen, the customs, and various other aspects of our cultures. Visiting the Canary Islands was also very interesting by itself and we got to explore the islands throughout the program of the project. 

The main objective of the event was to enrich our knowledge of each country’s cuisine and promote the use of clean and ecological products. To me this was a chance to develop some cooking skills,I admit mine are not very advanced, and to experience local food. We took part in a traditional holiday called Romeria by preparing food the previous day. So me and the group prepared jams from local fruits – bananas, mango, papaya, and made “Gofio” – a typical Canary dessert dating from the middle ages. 

 I learned a lot about the nature of the islands. We visited eco-farms for exotic fruits, some of which I had never seen before. Every little bit of land on the islands is put to work and this is something Bulgaria could learn from. We went on top of the Teide volcano. There for me  the myth that Tenerife was just a volcanic island fell down and I saw how at the same time the construction of modern facilities to enable tourists to see the park in all its beauty can be done and as well as the nature conservation, creating such  an interest. A few days earlier we saw something very different from the highs of Teide – the Anaga park in the north parts of Tenerife. The walk we took there was very relaxing. 

I also explored local culture. Before the project I had never met people from the Canary islands and I was charmed by the warmth and hospitality of the people there. They’re always happy and smiling. This is something that transferred over to their customs as well. All local celebrations were very cheery and full of positive energy but also very much connected to their roots and history. On one of the fiestas they were all wearing traditional costumes passed down from generation to generation and they danced on madrigals typical for the 19th century. And so La Laguna flew us back in time even for just one night. Everyone was together like one big family. They all had an arena to express their traditions and for us visitors, it was an interesting way of getting close to their culture. To keep those traditions alive you need to entice children and this is what I saw happening at the Romeria event – children where the most active of all. 

Every moment I spend on the Canary islands will remain a bright memory for me that I will always cherish. There I met many wonderfull people that I hope to keep in my life! 

Sofia,

09.09.2013

The Taste of Europe

Ivanka Bozhilova

(Bulgarian Youth Forum)

 The project “Tasting Europe” was one of the most impressive projects I have ever participated. The Bulgarian team, as always, was the best team on the project. As it is seen by the title, the youth exchange was connected with tasting and making different meals and cousines from different parts of Europe. The participants were not only from Bulgaria but also from Poland, Romania, France and Spain. The exchange took place between 8 and 17 July in the city of La Laguna, Tenerife, Spain.

The truth is that for me it was even more entertaining because I was at the same place where I finished last month my 9 month project under European Voluntary Service. After knowing the city and a big part of the colleagues who organized the exchange, in many cases I participated not only a as representative of Bulgaria but I joined as a local helper. Honestly I was doing pretty well with both roles.

It was extremely interesting for us to participate in and prepare different meals for a traditional festival of food which took part at the same time.  We participated with traditional costumes and performed the local customs. The immersion in this atmosphere gave us a unique and unrepeatable experience of the culture and traditions of Tenerife Island, The Canarias.

This exchange was a sequel of my personal project in European Voluntary Service and I am extremely satisfied with the success it achieved. Within 9 days we managed to present our rich culture, traditions and tastes in front of the other participants and local people, and also to get to know theirs. The conclusion is that people and food in the whole Europe are very alike but yet they have their small specific hues which make it so interesting to explore the range of European tastes. Personally, I set out to explore this aspect of nations worldwide.

Sofia,

30.07.2013

Friendship Forever

Vlastimir Vergilov

(Bulgarian Youth Forum)

It is sad now in reality. It is sad because we came back from an exceptional place in Turkey called Kırşehir. The project which took place there was named „We’ll call you back“.  Spain, Austria, The United Kingdom and Romania also took part in it. Kırşehir is a city in Central Turkey, an almost unreal place, where we spent 9 unforgettable days. I call it unreal because there we were surrounded by true friends and extraordinary emotions. Our days started with energizing games, presentations, various discussions on the topic of the project and it was so during the whole day as every day a different country was responsible for the implementation of the events and the organization of the day. The topic of the project was how to apply for a job in an European country. We practised writing a CV, motivation letter and conducting an interview. It was so entertaining  that the time passed by imperceptibly and we even wanted more and more. The hosts organized presentations, made by two real employers through which we learned what the interviewer expected from the candidate, how to fill-in CV and motivation letter and on what basis the selection was done. This information „from the kitchen“ was extremely useful for the participants because now we know better what is expected from us. Finally, after all the events that we had, everybody filled-in a Youth Pass, which would be very useful for our future job applicantions.

The Turkish hosts are extremely hospitable people. Aside from minor hitches in the course of the project, I can say with a hand on my heart that these people are very good at making friends and at providing you with the comforts which can make you feel at home. Other participants also opened out and among us true friendships were born that will last forever. Not surprisingly, the slogan of the project is „Friendship Forever“.

Every night the country which had organized the daily activities, made a cultural evening. Through presentations, different typical foods and drinks, national dances and music, we got an idea about the culture and customs of this country, because no matter how much you are familiar with the traditions of a country, there is always something more to learn. Then we sat and discussed the differences in the things of everyday life at home. We discussed differences in language. We learned some words and phrases. We learned a lot about the way of life in other countries and how people accept difficulties. We learned to be tolerant. We learned to accept the differences as something normal, to be more open-minded people and to respect the different, even to admire it. We learned that we were not so different. We learned to be human beings.

Finally, we did not want to separate. Our Turkish friends were sending us about 30 minutes at the bus station. In the eyes of all of us tears appeared and a lot of time then we were silent, crestfallen and thoughtful. A wonderful spent time with wonderful people. As I think about what this project have left in me, it is friendship, hugs and tears in the eyes when we parted. Real human things.

Sofia,

01.07.2013 

Thanks to all my new friends!

Zlatina Lyutova

(Bulgarian Youth Forum) 

The project „We will call you back“ was held in Kırşehir from 21 to June 29. The initiative included 43 participants from 6 European countries – Turkey, Bulgaria, Romania, Spain, The United Kingdom, Austria, and was dedicated to the issues related to the process of finding a job.

By taking a look back at everything I’ve been through this week, I am overwhelmed with a sense of joy. The joy of contact with the new, the unknown, but also with the exciting. I believe that each participant in this initiative will keep a long time in her/himself wonderful memories. The project gave us the opportunity not only to experience the different cultures, but also to overcome some of our prejudices, to be more tolerant and to approach with understanding and respect to the world around us.

I was most impressed by our hosts, our new Turkish friends. With their openness, care and hospitality they managed to build a space of creativity and friendly spirit. Familiarizing us with traditional Turkish family, combined with a tour of the local sights enabled us to feel the real magic of Turkey.

In this project the business was combined with pleasure. We were delivered a lecture by Turkish specialists how to write a CV and motivation letter. Everything was presented in an attractive and professional manner.

I think that the essence of such multicultural projects is to help young people to rethink their traditional notions in a „world of networks and zero time “ created by the universalization and informatization, which requires the search for new and previously unknown methods of professional and personal development. Therefore, the project „We will call you back“ successfully perform tasks in the preparation of young people for the future that awaits them.

All experienced there taught me more than I expected. It showed me that friendship knows no preliminary plan, and happens spontaneously and unexpectedly to stay for long.

Thanks to all my new friends!

Sofia,

01.07.2013

To take advantage of the opportunities!

 Antoinette Mollova

(Bulgarian Youth Forum)

It`s my second time I took advantage of the wonderful opportunity to be part of a project funded by the European program „Youth in Action“. I convinced myself that this is an amazing experience, combining business with pleasure, cheerful way for exploring many cultures, for tying friendships and for gaining new skills.

The project, in which I took part, thanks to Bulgarian Youth Forum, was held in the sunny week from 15 to 20 July in Adrasan (Antalya, Turkey) and was entitled „Human Rights Education and Education for Democratic Citizenship“. I met with representatives of 14 European countries and two non-European (Mexico and Brazil – the girls from these countries had a one-year exchange in European countries). In short, it was a truly memorable cultural exchange.

During the training I learned more about what human rights are, what the problems are in different countries in relation to these rights, what democracy is and how we can be active citizens, as well as current information on what local people think about situation and protests in Turkey and park „Gezi“ in Istanbul. All trainings and activities were held on the green lawn, under the shadow outside the hotel in a creative and interesting way.  Also we visited the mayor of Adrasan and asked him questions related to the topic.

The nature of Adrasan is fascinating. Incredibly beautiful bay surrounded by high and green mountains. I’ve never seen so crystal clear and azure water. One of the days we spent on a yacht in the Mediterranean. Experience that day – priceless. We listened to music and danced, ate any goodies, stopped at various secluded beaches and jumped in the water.

I came back with new friends, a lot of positive emotions and tan!

Thank Bulgarian Youth Forum for the opportunity and full support!

Plovdiv,

01.07.2013

Young people with a common purpose can achieve a lot!

Georgeta Ilieva

(Bulgarian Youth Forum)

 

The project “Make the change, be the change” was held between the 15^th and the 23th of April in Slanic-Moldova, Romania. When I get back to the week I spent there, I could describe it in many ways, but for me mainly it was a way to see the world in a different way, to change my point of view. I came to the understanding that when young people have a common goal they can achieve a lot no matter their differences.

In the training there were participants from Bulgaria, Macedonia, Serbia and Romania.  The methods of non-formal education let us create a united team and in this way the working process went smoothly. I was impressed by the way the information was presented – with non-formal measures we managed to outline the main problems the youth faces, when they participate in the decision making process. Through simulations, team work and passionate discussions we came to understand better the youth initiatives in every of the participating states.

For me the method “Learning by doing” is extremely useful and let us develop an idea through proactive behavior. Extremely appealing to me was the task to create a sample project, to present our own idea. As well as that the short play we performed, had a strong effect. The idea was to show us that when our rights are violated, we need to act and protect them.

Another interesting topic we discussed was discrimination and the effects it can cause a human being. I believe we live in a more open and tolerant world. One of the greatest advantages of such projects is that we have an opportunity to get to know different people and cultures and to learn to respect and accept them.

At the cultural evening I learned a lot of interesting facts about the other counties and I tried some of their most well-known foods and beverages.

The organization was on a high level which let us work without worries about the details of the logistics.

An exciting experience for me was the visit of a construction site of the organization “Habitat”. It helps families who don`t have the resources to live under normal conditions. Volunteers build houses for them without getting any benefit. The visit was very emotional to me as I saw in it a hope for humanity.

In conclusion I can say that the week was extremely useful, intensive and emotional and I hope this is only the beginning of the development of this project.

Sofia,

17.05.2013

“Make the change, be the change”

Petya Dimova

(Bulgarian Youth Forum)

 This project took place between 15^th and 23^rd  of April in a beautiful mountain resort called Slanic- Moldova in Romania with participants from Romania, Bulgaria, Serbia and Macedonia. I could easily put it in a few words and they would be “fun, friends, development”. The main idea of the project was about the ways that people get educated – the formal, non-formal and informal ways and the involvement of the youth into the policy decision-making. Our day used to start with a funny energizer, then an interesting discussionя or the preparation of different mind games or projects. Each of us was highly involved in the activities which helped a lot for the team building and the friendly environment. It was a great pleasure to meet people from the Balkans who were quite qualified in having fun. We have organized each evening in an entertaining way so that after all the work, we were able to relax and enjoy the beautiful Romanian resort. The organization was very prompt and we had plenty of activities. One of the days we went to an interesting salt mine and then to two cities nearby – Targu Ocna ( where we had the chance to visit the mayor) and Bacau ( which was the biggest city in the county). We also had the opportunity to meet some volunteers from Habitat ( a non-governmental organization which was building houses for people who cannot afford it). At the end of the project we had a wonderful international night in which each country presented interesting facts, dishes and drinks from their home land and also and on the next day a very refreshing hike in the breathtaking resort. Overall, I’d say that it was an amazing experience, which gave me the opportunity to network with many interesting people from different places, to see beautiful parts of another country and improved my skills and confidence to communicate in a different language with a large group of people.

Sofia,

13.05.2013

„Never give up“

Kaloyan Tsvetkov

(Bulgarian Youth Forum)

Between March 28 to April 6, 2013, took place one of the most interesting trainings, I ever participated in – “Citizens of Europe”, in Deutschlandsberg, Austria. This was a great opportunity for me as it was 10 days of activities and topics that were not as familiar to me.  I got to know and explore many different points of view and definitions of citizenship, involvement in public life, how to stand up for our rights and much more. I realized that the word “Citizenship” has the same root in most languages as in Bulgarian – a city, a citizen – its focus is on citizens. It applies to English, Spanish, Ukrainian, German, Croatian, Latvian, even to difficult Estonian. Regardless, the people’s definitions of it vary by country and some are quite fascinating.

Another important part of the training for me was to be able to discuss and share with the rest of the participants historical and current perspectives on citizenship in Europe. We explored the most significant social expressions of European citizens throughout the past centuries and how they shaped and transformed Europe and how we would like Europe to transform in the upcoming years. It was both entertaining and beneficial to play the parts of Roman emperors, Medieval knights and modern politicians. This way each of us was able to express their understanding of those roles and to learn how people in different eras behaved and also unveil their artistic side to the audience.

The course also aimed to help the career development of young people working in the field of social inclusion – another big plus for me. Participants with physical disabilities took equal part in most activities of the project. I had the pleasure of working closely with them on various assignments and in just a few days I was reassured their disabilities are far outnumbered by their capabilities. Their sense of humor, the warmth and conviction they possess are infinite and often made me forget the difficulties they’re facing daily. Together we discussed what it takes to be a citizen, what we need to fulfill to call ourselves ones, what our rights and responsibilities as such are.

After gaining extra knowledge in the course, participants recognized citizenship on three distinct levels – local, national and regional. We played simulation exercises on various social activities and discussed serious real-life issues such as drug use amongst young people and the social cost of it. A public forum took place in city hall where parents, teachers, police guards, journalists, attorneys, a local judge, NGOs and active citizens shared ideas and solutions with the mayor. All of them demonstrated an active social stand backed by arguments. Such non-formal methods (role plays, simulations, discussions and case studies) helped everyone to enrich their knowledge and experience of active citizenship.

At the training our friends with disabilities uncovered ways that they can affect national and international lawmaking with their stand on stand on social issues. They provided us an opportunity to understand their struggles in defending their rights and expressing their position as citizens to local and national government. They showed us ways to be effective in that.

In the final day each of us had the stage to present their insights for a project on active citizenship and it provided many wonderful ideas for social inclusion of people with disabilities.

To wrap up, I’d like to thank the Bulgarian Youth Forum directors for choosing me to represent the organization at this both fun and beneficial training and a big Thank-you to our Austrian partners for the wonderful arrangement (Wolfgang, Inga and the rest of the volunteers) and the awesome work on the project! I also want to share an important lesson I learned – we should never give up because there are no impossible things, just things we don’t want enough. If people with daily struggles on the smallest things can do it, what’s stopping the rest of us?

Sofia,

12.05.2013 

 

To make a child happy – priceless!

Olivera Dakova

(Bulgarian Youth Forum)

Unforgettable – this was the project in which I’ve participated. The topic of the exchange was “Imagination for all & Imagination for all” and it took place in Kırklareli, Turkey from 19 to 27 of April. We were 27 participants from Bulgaria, Czech Republic, Italy, Romania and Turkey.

It was one week  full of emotions, smiles, tasks, creativeness, learning, friendship. The main idea of the project was aimed to raised awareness, support and tolerant attitudes toward children with mental disabilities. We spent two days in schools for children with disabilities. Every country had to prepare one traditional childish song and to sing it in front of the children. It was so funny to learn childish song in other language. Also we had to make for them a short play and to act it. One of the most emotional moments was to draw with the children T-shirts for them.  I think that we made something more than just  T-shirts – we gave them love, happiness, attention. It was so emotional moment when you saw the smiles on the children`s faces and eyes full of joy, you feel may be like the happiest person in the world. This feeling can’t be described, you only have to feel it. To make one child happy, to make it feel special this is important; this is a priceless moment which you will remember for the whole life.

The meeting with the children gave us a lot of things for which we have to think about. Yes, we are different from the children in many ways, but we are equal in the same time – we need the same things like them – love, attention, opportunities, understanding, friends, we are happy, sad, sensitive. I think  that we have to realize that the problems we have daily are not so important, even they are meaningless, we get nervous so easy for stupid things, because there are people which don’t have our opportunities, people which have difficult and different life from ours.

It was a pleasure for me to be a participant in this project and I thank  Bulgarian Youth Forum for the opportunity. It was great experience for me, I have learned a lot of interesting things, make friends and the most important thing is that we have made something good for the children. 

Sofia,

11.05.2013

„A Priceless Memory For a Life Time“

Svetlomir Miloslavov

(Bulgarian Youth Forum)

The project „Imagination For All, Realization For All“ took place in Kırklareli, Turkey between April 19 and 27. I was very happy to be a participant in this exchange aiming to familiarize the sociеty with the problems that children with physical or mental disabilities have and create better attitude, more awareness and more tolerance towards them.

The project was a great experience for a number of reasons. I will start with the total of 27 participants from the countries of Bulgaria, Czech Republic, Italy, Romania and Turkey. All of them devoted their time and effort to help the children and make this project successful and that by itself is more than respectable. Nevertheless, I was amazed by the personalities of the participants and their attitude and desire to help. We’ve managed to create a very collaborative group that approached every task and activity with professionalism and yet everything remained very friendly and enjoyable throughout the whole project. We learned a lot about each other both on personal and cultural level managing to swiftly switch between work and entertainment whenever needed.

I would also like to recognize the amazing organization by our Turkish friends who were very helpful and responsive throughout the project. They were genuine hosts who not only managed the whole project flawlessly but also made everyone feel very comfortable and valuable.

The peak of the project were the two days that we’ve spent in the schools for children with disabilities in Kirklereli. We had prepared a short program for the children including several different acts and the performance of one child song originating from each of the countries participants in the project. The main activity was the creation of special T-shirts for each child where our team helped the children visualize and draw a dream of theirs on the shirt. It all sounds very simplistic and may be even trivial but as the activities started all the eyes were full of joy and hope and every face had a smile! A certain kind of magic was flowing in the air as children were running around with butterflies, lions, footballs and guitars on their t-shirts, eating sweets and exchanging presents with us. We managed to bring happiness and hope to those little souls who were not as lucky in life and although it might have been just for a day or two, everyone felt the hope, the joy, the happiness and the love – memories that will never be forgotten. There are certain moments in life that are priceless and what we experienced in Kirklereli was definitely one of them.

There were tears in our eyes on our way back after we left the schools. The touching moments with the children made us as happy as the children but they also made us think and realize how different and difficult life could be for each one of us. I think that we all became conscious of two very important things. First, how lucky we are to have the opportunity to be there and how lucky we are to be surrounded by so much love and happiness. However, we also recognized that there are so many other people who are not so lucky as we are but they still need to be loved, surrounded with attention and given opportunities to be who they’d like to be just as we had. And the most important aspect of this project is that we have managed to spread that message and make others realize those same things as well. More schools contacted our organizers asking to expand our project to their venues as well, the local press followed us around throughout the whole project and multiple articles were published in the local newspapers showing that we are not the only ones who care. So when the project finished a couple of days later I can definitely say that that was not the end, that was just the beginning!

Sofia,

06.05.2013

„Imagination for all, Realization for all“

Joanna Tanushina

(Bulgarian Youth Forum)

„Imagination for all, Realization for all“ – that was the topic of the exchange, which I took part in. It took place in Igneada, Kırklareli, Turkey from 19^th to 27^th April 2013. The project was subsidised by the European programme “Youth in action”. The training was an international meeting by its own among representatives of Italy, Czech Republic, Romania, Turkey and Bulgaria. Main aim of the training was raising the level of familiarity, support and tolerant attitude towards children with mental disabilities.

By the time the project took place we could receive a lot of knowledge and and competences, we could share some personal experience and innovative ideas on the topic. This problem is very important and always of current interest, because children are the future. We, the youth, are the most responsible for the future, that is why we we should know how to take an appropriate care of it.

The main idea of the training’s activities was the participants to learn more about children with disabilities, to step in their shoes and to find out what they really need.  During our preparation for the meeting with the kids we were separated into 5 international groups of five participants and our task was to create a drama to show in two schools for disabled children in Kirklereli. In the schools we also represented childish songs – traditional for every country-participant in the exchange. Besides together with the children we drew special T-shirts for them.

During the whole time we – the 27 participants, were overcoming our differences, getting to know each other’s traditions and culture better, we were becoming one big family, a successful and synergic team.

The meeting with those kids was unforgettable, full of energy, smiles and positive emotions. It helped me to realize, that at first we are human beings and are all equal in front of that invaluable feeling of being loved and to love. It does not matter what the colour of your skin is, what is your race, your nationality, weather you have physical or mental disabilities – everyone can makes good, can loves and gives happiness. It’s easy, if you try!

Thank you Bulgarian Youth Forum for this opportunity to represent Bulgaria in this project. It was my amazing start in youth’s programmes of the European union.

Sofia,

04.05.2013

What is the European Citizens’ Initiative?*

Vyara Moleva, Denitsa Kozhuharova

(pravatami.bg)

 

This right was given to the European citizens starting April 2012. It is a tool which allows them to actively participate in the development of the EU policies. There are 7 requirements that need to be fulfilled for a Citizens` initiative to take place: 

• There has to be an European matter which requires an European solution;
• The EU has to have competence to legislate the matter;
• It needs to be backed by at least one million people from at least 7 EU countries;
• The field of the initiative must be one where the Commission has the power to propose legislation;
• The proposal must conform with the rules set out in the Regulation regarding the Citizens’ initiative;
• The proposal should comply with the Charter of Fundamental Rights.

The signatures must be verified by the authorities concerned in each member state. The Commission examines the initiative and announces its decision within 3 months.

The Charter of Fundamental rights also outlines other rights.

*The above article aims to outline some of your basic rights and it is not intended to provide legal advice. If you need help exercising those rights or you deal with a more complicated matter we advise you to consult a legal expert.

Source: pravatami.bg 

Translated by Ivan Ivanov

 

 

“Think Global, Act Local”

Gergana Kicheva

(Bulgarian Youth Forum)

I could tell in most details what, when (and all the other Wh-questions) we did at the training and I would find it very easy because I’m very good about talking about myself. However, that’s not the point but to share the knowledge with the rest. We can’t all go to the training, after all. So…hope I will tell some useful things.

Job interview

Jobs.bg is currently the best site for job offers. The job bureaus and the newspapers aren’t a reliable source. Just a few employers publish offers there. Very often there are offers in English – apply, that’s a way to choose more educated people. You choose a suitable photo for your CV (passport type, with a smile on your face). In case you still don’t have one, create an e-mail account with your full names (no “sexy”, “sweet” or similar words). Dress in the way you would go to work on your first day – not too smartly, not with raped jeans. For the boys – a shirt with a sweeter is ok. A suit and a tie could be too much (well, it depends on the job, of course).

During the interview don’t get too close to other people, keep the private distance. Shake hands with medium force – not very lightly but not harmfully. Carry a copy of your CV with you because the employer does not always have one.

When they are asking you for experience don’t forget that each training, project or other activity is experience. Put it that way. You are a member somewhere – this is part of your experience. Work in a team, adaptation in a multicultural environment, presentation skills, they all are important – mention them. Every clever employer (and you don’t need silly ones) would pay attention to a Youthpass certificate. (I.e. international youth exchanges, trainings etc.). Also, don’t get frustrated – in every company there are people, who got their job with connections, but every company needs people who will get the work done – this would be your role.

Projects and ideas

Do not set big, unreachable aims. It’s better to have a smaller target group but to make a huge impact on it. Even before you start putting your idea into motion it is always good to have a little chat with yourself and decide whether there is enough people to benefit from the idea, is there interest, do you have reliable partners, is the time right, do you have the team and the resources to accomplish your goals. Even if somebody turns you down during the execution part and shuts the door in your face – break in through the window – keep trying, keep searching, there is always a solution. Every person has a weak spot, certain attitude and a set of expectations – you have to fulfil them and start speaking in their language to be successful. Nothing is impossible.

The training “Think Global, Act Local” took place in the period 27-30 October 2012 in Sofia and was organized by the National Centre “European Youth Projects and Initiatives”.

Sofia, 20.01.2013

 

Communication and Creative Potential  Are the Key to Success

Borislava Zhorova

/Bulgarian Youth Forum/

              In an interview, U.N. Secretary General Ban Ki-moon said some time ago that to unlock the potential of young people, a healthy partnership with them has to be established. I remembered these words during the training I underwent on the subject of youth crime and the care of children who have broken the law – “Crime, youth and social service”, which took place in Balikesir, Turkey.

            In my opinion, during the week of the training course, closer cooperation and bonds between youth organizations involved in this area were enhanced. Foundations were established for the development of an international network of nongovernmental organizations (NGO’s) with the purpose of presenting the issue of youth crime on the international scene.

            Seeking solutions regarding this problem through a network of NGO’s allows the setting of bigger and more ambitions goals. In this way, the scope will be widened, which will contribute to building a stronger and more responsible civil society with concern for children.

            During the stay in Balikesir we visited several institutions of family type for juvenile offenders. I big impression made the adequate, educational and socializing manner of pedagogical control, which would have been impossible without the professionalism of the specialized staff.

            With the benefit of the active participation of all involved in the course of this training, a multitude of ideas were exchanged and better practices with regard to the goal of achieving a constructive adolescent behavior, rather than a destructive one. A widely discussed topic was the responsibility of the society as a whole for the successful inclusion of these children seeking warmth and attention through specialized institutions, political and youth organizations.

            In the course of the discussions, I became convinced that, as part of the civil society, everyone has to contribute to the young peoples’ better understanding that the amount of energy and knowledge they invest in their personal development are key to their future. Young people also have to trust their abilities in order to have freedom of thought and choice.

            All participants united around the idea for creating a clear mechanism for the participation of youths in the process of forming fruitful ties with adolescent offenders. The latter would not be possible without maintaining a structural dialog between the decision makers and all levels of youth organizations.

            The participants of the training, whom I met during the course, impressed me with their charm and intellect, while the places I visited captured me with their history and beautiful scenery. The Bulgarian perspective was entirely fitting with the spirit of this year’s message for partnership between the young people from different countries with the aim of developing the potential, not only of children from the states participating in the project, but of humanity as a whole.

            Let us keep faith in what we do, trust that it will get done, and have love for all involved in this.

            I am thankful to be part of this team!

 Sofia, 05.12.2012   

 

EU enlargement in the region of the Western Balkans simulation – project PRINCE 2010 “Get on Board”

Simeon Konakchiev

/Bulgarian Youth Forum/ 

As a member of the Bulgarian Youth Forum and a person who is interested in the processes of European integration, I took part in the multiplication of the project PRINCE 2010 “Get on Board”. The project is about organizing a series of simulations of the EU enlargement in several EU member states. In focus are the countries in Western Balkans – Serbia, Macedonia, Montenegro and Kosovo.

The simulation was organized by students majoring in European Studies inSofiaUniversity“St. Kliment Ohridski”. The project is co-financed by “Konrad Adenauer” foundation and the European Union.

The model reproduced the institutions in EU responsible for the enlargement and integration – European Commission, European Parliament, Council of the EU, as well as media which follow the process.

During the first day there was a short presentation of the project’s aims, information on the topic and lottery for the roles that which participants will have to play the next day. Everybody received materials on the topic, information about the institutions they are about to represent and the countries applying for membership.  

The game consisted of several parts – submitting documentation by applying states concerning the membership; a hearing in front of the European institutions; negotiations between the Union and the allaying countries; approval/disapproval of the submissions and signing the official membership treaties.

The simulation was immensely useful. It gave a practical experience on how the EU institutions work and interact with each other, their rights and obligations. On the other hand I felt a boost in my strategic thinking, teamwork and rhetorical skills. In the course of the game I got to know new, educated, smart and great people. The atmosphere was friendly, participants – above the expectations and the logistics – perfect.

There was an observer from the “Conrad Adenauer” foundation during the whole day and in the end everyone received a trainer certificate, which is proof that the carrier has the ability and knowledge to organize training and simulations on the topic of the European Union enlargement inBulgariaand abroad.

Sofia, 24.11.2012

 

 

Sharing good practices in  “Crime, youth and social service”

Maria Petkova

/Bulgarian Youth Forum/

What our team and I really went though with this project can not be simply explained with words. Four nations, four cultures, four different opinions in one place – all of us disscussing the problems of crime, youth and social service. Somewhere, near to Balıkesir, Turkey, was the hot spot of now-a-days’ social problems.

The aim of the project was to share good practices, to come up with solution how to prevent youth’s crime, but in my opinion, we got more than that. Beyond the ideas, we realized that our problems have one and the same core – there is no difference between children in Bulgaria, Italy, Turkey or Romania. Actually, the most usefull was that we overthought some of the main principes of social work in a differen way. The methods are the same even though they have different arguments for each country and different appearance in the practice.

By the view of expert, one thing really impressed me – the professor Tiziany’s opinion.  His suggestion of how to handle with human (in our case – child) agression was directly responsing to the multiple inteligence and improvement of the ability to think over and above the situation. Some of his ideas are aplicable to our society also and I am waiting for opportunity to try them.  

In a totally different point of view were the situation when we went to the Turkish bird farm for rehabilitation. The main idea there were that every child is part of the nature and the only way to keep it away from crime is to bring him/her back to the nature.

To sum, the project help me to realize that there isn’t good or bad practice – there are practices that work in one country and other which can solve the problem in another. Beyond the variety of ideas, I learnt that we have to keep looking for new approaches, new solutions because there isn’t just one right.  

Sofia, 20.11.2012

 

               “My visit in Balıkesir will stay deep in my heart!”

                                       Tsvetelina Karanikolova

                                     /Bulgarian Youth Forum/

        My participation as an expert from Bulgarian Youth Forum in the international project „Crime, youth and social service“, was excellent opportunity for me to discuss in detail the issue of young criminals in international and multicultural level. The outstanding conditions for work during the training in Turkey have encouraged the representatives of different countries to demonstrate their professional skills and competences. That contributed for the excellent evaluation of the event both by the participants and local authorities in the host country.

             As the name shows „Crime, youth and social service“ the project was dedicated to delinquency and crime problems among the youth. The social services, local strategies and scientific approach for reducing the youth crime was widely covered in the project. The project was held in the city of Balıkesir between (04. 11 and 10. 11. 2012). During those six days we were able to learn some of the Turkish national traditions and the very interesting culture of Romania and Italy.

          During the project the work with all participants was efficient and very useful for me. Divided into two main groups we discussed issues related to the root causes leading to „jump the border of the law“ of juvenile offenders, especially the methods for coping with these problems. All of the participants shared the most successful practices applied in their countries through the exchange of experiences and ideas presented by young professionals from Europe and Turkey. We have established a new and hopefully successful model for dealing with juvenile delinquency.

            Thanks to the organizers, we got a closer look into the current system of social services for juvenile offenders visiting the Center for children up to 12 years in the town of Ayvalık, and the center for social services for children from 14 to 18 years in the city of Balıkesir. These visits were beneficial, because the relationship with the children and the contacts with them (through games: table tennis, football, basketball, billiards, chess) gave us opportunity to get to know how runs their day, what is the role of the social worker in their lives and something very important: the success of the Turkish social system.

            My visit in Balıkesir will stay deep in my heart because there I faced with numerous positive emotions, I saw a beautiful landscapes, I worked in a productive atmosphere with creative professionals, which, through their experience and ideas, made this project a huge success!

Sofia, 20.11.2012

 

 

„Three words…experience, knowledge, friends…“

 Stanislava Nikolova

/Bulgarian Youth Forum/

 Three words…experience, knowledge, friends… These are only part of the things which I got within one week in education “Crime, youth and social service” in Balıkesir, Turkey.

The question with the juvenile crime today is global and very serious problem. The training course which we conducted between 04.11. and 10.11.2012 in Balıkesir, Turkey was entirely devoted to this global problem. Professionals, people who are not professionals and volunteers from four different countries participated in it. Exactly with this target, different people with different culture, with different customs and beliefs, were collected there with a view to discuss, produce and elaborate methods for fight with this problem. We were united of one general cause and we share our views, knowledge and ideas.

If I can describe all of my impressions and my experience from Turkey in a couple of rows… Scarcely… I just can say that I’m very happy of the opportunity which I have to be part of this incredible team. We were in the mountain, isolated from the city’s noise and we succeed to create a cohesive environment, a very nice team and real friendships. Except that we discussed methods for integration and reintegration from the guilty children we were acquainted with the reality in orphanages inTurkey.

I departed for Turkey like a volunteer but a week later I went back in Bulgaria with a lot of new knowledge, new impressions and new worldview. What I experienced and what I learned there revealed to me a new world and new views. While every day we developed and discussed different methods and shared our impressions, views and experience, we socialized and learned many things about each other and this way we succeed to create team which worked like a well-oiled machine.

As a conclusion I just want to say that this experience can’t be described with words and except positive emotions, smiles and friends it gave me faith that worldwide there are many young people who are ready to give each other a hand and assist people who need help. I’m exclusively happy that I was part of this training course and I hope to be part of this team again.

Sofia, 20.11.2012








 

„Crime, Youth and Social Services“

Mariela Georgieva

/Bulgarian Youth Forum/

 Thanks to Bulgarian Youth Forum I had the great opportunity to participate in “Crime, Youth and Social Services” project in Balikesir, Turkey, which was part of Youth in Action 4.3. It was very interesting to exchange information and ideas about the Bulgarian, Turkish, Romanian and Italian social services for children with deviation. The whole spirit of this conference was very nice and broad-minding. Our Turkish hosts did great job and it was really a pleasure to participate in this project. They also took care to make us familiar with the most important see sights nearby the place of the conference.

It was very interesting to me when we visited two institutions for children with deviation. We visited one institution for children with deviation under age of 12 and one for boys with deviation, aged between 12 and 18. We spent more time in the second one, which was following the family-care-model and I was really impressed by the way they are working and their achievements.

I hope that we will continue our work together, we will keep exchanging our best practices and each team will work for the implementation of these practices in their own country. This project was really inspiring for me. Now, when I am back to my home I keep thinking about this topic and how things can be improved in Bulgarian social system.

I believe all of the participants in this project will take advantage of it and will improve their work with children with deviation.

Thank you B.Y.F.!

Ruse, 20.11.2012

 

 

 „Yes, we can change the world!“

           Aleksandar Valkodinov

         Bulgarian Youth Forum

The second part of the project „Cap it all off! Diversity beyond trapped barriers“ which was held in Mostar, Bosnia and Herzegovina between 19 and 29 October 2012, left a deep impression in the mind of a man who hitherto thought he knew a little of different cultures from the surrounding Balkans and Europe. An amazing city with a majestic river, that gathered so much joy and grief in it, became our home for ten days filled with excitement and joy. The second part of the project was centered around the theme of „Intercultural diversity“ and aimed to guide the thinking of us – the young people and the future of Europe, to the need of tolerance towards traditionally discriminated in contemporary modern societies ‘different’ population groups (homosexuals, minorities etc .). Through skillful methodology and proper understanding of the process, the leading team was able to provoke discussion of sensitive topics which for some reason today remain being affected among the young people not in a discussion circle, but in the street and in the time of elections, protests, etc. And in order to not left it just as one of the serial shows of Larry King, where issues are discussed without concrete decisions, the ultimate goal of the project was centered around the accumulation of knowledge on how to create a project funded by the European Union and which aims to promote among the young people the meaning of the term „intercultural diversity“. Thus the motto of the project – „Yes, we can change the world“, created by us in the process, was adopted wholeheartedly by all. The working atmosphere was really high with the necessary seriousness by the whole team but when the project reached its decisive phase – a mutual evaluation of proposals generated by the participants themselves, the result of the hard work from the previous days was seen. We all became witnesses of the unique team created by us, which worked like a well-oiled machine with perfectly defined functions. And this unity, I would dare to say, was the result of the great friendships that were formed in a working and informal environment, and that made all it look like child’s game.

Hardly a similar experience can be described in 2-3 lines, even five pages. The training course in Mostar, especially individuals whom I will always associate with its name, turned my stay in the city of Neretva River into a dream. Joy and sorrow go hand in hand … And if we lend each other a hand, as we did in Mostar, then the dream of some better societies based on the notion of „intercultural diversity“ can also come true…

Sofia, 07.11.2012



 

“Make Your Own Way” in Kayseri, Turkey

Georgi Zahariev

Bulgarian Youth Forum

To find your own way in life is not that easy, but it is worth trying! That was the aim of the project in which I was a participant. The project held in Kayseri, Turkey from 18.10.2012 to 24.10.2012 and it was funded by the program “Youth in Action”. I was very happy to be meet different people from 7 European countries – Turkey, Romania, Spain, Lithuania, Poland, Czech Republic and of course – Bulgaria. During the 6 days training we had the opportunity to share experience about out government policy for young entrepreneurship and youth unemployment. In the context of the global economic crisis this question is really important not only for Bulgaria, but also for entire Europe and the world.

During all the activities we were learning from each other in an informal way and we reached to different conclusions together. That’s why the activities were really successful. All the participants of the project managed to create a “Globalization dictionary” in which we defined and discussed different topics like youth policy, unemployment between young people, government decisions connected with the future of European youth and etc.

The activities were really various and interesting. One of them was a training for entrepreneurship. We were divided to groups and each group had to think about a non existing product on the market and to explain how will conquer the global trade market with it. That was the way that the project improved my creativity and rationality. During this training I heard many interesting ideas which have the potential to be realized by young and ambitious people, to whom we – the organization of Bulgarian Youth Forum try to give tribune and different opportunities. Especially important event during the project was the last day in Kayseri when we all had to make a presentation about the opportunities in our countries for youth entrepreneurs. After the Bulgarian presentation there were many suggestions which may be very useful for our national policy towards the youth. I truly believe that the other presentations were beneficially for all the Bulgarian participants, because we heard about many positive practices that we can use in Bulgaria and whole Europe.

This training completely proved my trust in European youth. I saw that in Europe there are many young, intelligent and inspiring people who have their own ideas and posses the needed knowledge and information to find the right way for turning them into reality.

And in the end all I can say is that I made my own way in Kayseri!

Sofia, 04.11.2012

 

 

My impressions: “Stable Art Movies”, Bechstedt

Nadejda Miteva

Bulgarian Youth Forum

Going to Bechstedt to do the „Stable Art Movies“ project was a great opportunity to enrich my intercultural communication skills. There I met people from Latvia, Portugal and, of course, Germany. The choice to include these countries was really good, because we are very different and yet during the project we discovered we are so alike.We managed to create a perfectly friendly environment which helped us to complete with the project successfully. We got to know each other in the process and we put the beginning of, I think, lasting friendships and strong intercultural relationships. That way we are bringing our countries closer together and we are strengthening Europe.

The stay in Bechstedt offered us the possibility to join in and live with a typical German family in their country house. We were close to Nature, which meant we could relax and enjoy fresh air while working.

The fact that the German team had found professional moviemakers and professional equipment was a great plus for the project, because that way we were able to get a more realistic feel of the moviemaking process.

 Sofia, 08.08.2012

 

 

““Stable Art Movies” project was one memorable experience…”

Stoyan Irchev

Bulgarian Youth Forum

Being accepted for the “Stable Art Movies” project which was held in Bechstedt was a really great opportunity for me to broaden my horizons and to change the perspective through which I was looking at the world. There were participants from 3 other European countries, with cultures as different as they could get in our continent, thus making the whole intercultural experience really palatable, pleasant and memorable. The created international team was surrounded by an atmosphere of friendship and creativity. All of this creativity and the understanding between the participants helped us to complete the project successfully, and gave us, as the representatives of Bulgaria, a valuable insight and appreciations about the cultures of Portugal, Germany and Latvia.  

Our stay in Bechstedt, really helped us to experience the life of an ordinary German family life and the sense of community that could be felt throughout the village. The beautiful forests and the nature trails surrounding the village were a perfect setting for some of our movies and the best place to spend an afternoon just walking in the forest.   

Thanks to the efforts of the German team, we were able to benefit from the experience of professional in the sphere of movie making and cinematography and given the privilege to use professional equipment.

Overall the “Stable Art Movies” project was one memorable experience for every participant that managed to bring is closer together.

 Tsarevo, 09.08.2012




 

The incredible experience „Stable Art Movies“

Anna Budeva

Bulgarian Youth Forum

 Being a part of the project „Stable Art Movies“ was an incredible adventure. For it took place in the small German village Bechstedt, enable us to move away from the busy lifestyle and enjoying the peace of mind to concentrate on the goal of the project. Our German hosts had prepared an interesting, interactive and informal program through which we easily became friends with other participants (from Latvia and Portugal and of course Germany). All these factors contributed to the rapid creation of a cohesive and creative team. This environment provided us with a unique opportunity to fulfill the purpose of the project – shooting short films – having fun which in turn surely leaves lasting memories in every one of us. Professionals from Germany who helped us as well as special equipment which supplied us make the whole process extremely authentic and the final result – worthy of an Oscar.

Overall „Stable Art Movies“ was a truly amazing experience that I would gladly repeat again.

Sofia, 15.08.2012

 

 

 

Information in the Turkish daily newspaper „Haber 24“ about the Youth in Action project „Let’s Discover Democracy in Different Countries“.

http://www.kirsehir24.com/haber/8963/40-Yabanci-ogrenci-Kirsehirde

28.07.2012

[/lang_en]

[lang_es]

Hasta los Cárpatos y atrás

Lachezar Nyágolov

(Foro Juvenil Búlgaro)

En abril tuve el placer de participar en un proyecto en los marcos del programa Juventud en Acción de la Comisión Europea llamado “Be Part of It” (3-12 de abril), que tuvo lugar en Voineasa, Rumanía. El objetivo del proyecto fue ayudar a jóvenes de varios países europeos conocer el tema de la discriminación y ponerse al tanto con los problemas de diferentes minorías. Los grupos participantes fueron de Rumanía, Bulgaria, Polonia, Lituania y Turquía. El proyecto fue en la aldea de Voineasa, que está en la parte central de Rumanía. El tamaño pequeño del pueblo nos ayudó sentir el estilo de vida de esa pequeña comunidad poblana y también adquirir experiencia inmediata de la comunicación con la gente local. Ese efecto fue logrado con la ayuda de las preparadas por los organizadores actividades, que habían sido elegidas de tal manera que tenían no solamente un valor pedagógico, sino también estimularon la interacción entre los participantes en el proyecto y entre ellos y la gente local. El programa mismo fue flexible y diverso y permitió la realización de seminares justo con actividades al aire libre, entre las que fueron la preparación y la representación de una pieza teatral y el rodaje de una película no profesional, que también fueron entrelazadas con el tema grande del proyecto. A finales de la primera semana una visita fue organizada a la ciudad de Sibiu, que es un modelo fantástico de la arquitectura alemana medieval. Participar en ese proyecto no solamente ensanchó mi idea del resto de los países europeos y los problemas que la gente tiene allí, sino también me dejó muy positivo y con muchos amigos nuevos.

Sofía,

28.04.2014

Algo inesperado

Iván Vladimirov

(Foro Juvenil Búlgaro) 

 

Ese fue mi primera formación y yo la estaba esperando con impaciencia. Pero aun en mis sueños más atrevidos había esperado que sucediera algo como eso. Todo comenzó el 5 de Febrero después de un viaje de casi dos días a la hospitalaria tierra del Reino Unido , a la pequeña y a la vez enorme ciudad de Newcastle. Una ciudad inglesa muy típica – el tiempo nuboso y lluvioso en la ciudad llena de innumerables personas diferentes. Pero al llegar,  descubrimos donde en realidad estábamos – entre un grupo de jóvenes exclusivos con ganas de aprender más acerca de los asuntos de las minorías y de intentar a cambiar las cosas. Tuve la oportunidad de ser parte de un equipo de gente increíible de Croacia, Polonia, Italia, España, Grecia y  Gran Bretaña. 

Desde el principio de nuestra formación entendimos cuáles fueron los asuntos de la gente y cómo deberíamos intentar a resolverlos – poniéndonos en el lugar de los más desafortunados, mostrándole a la gente los problemas reales. Preparamos dos escenarios que tenían por objetivo simular las escenas reales de los problemas cotidianos de la gente en Newcastle. Después del trabajo duro y difícil, logramos mostrar a la gente cosas que sucedían todos los días por delante de sus ojos, pero ellos fueron incapaces de ver. Y creo que lo más importante que conseguimos fue hacer a la gente que se pregunte „¿Es justo todo lo que sucede? “ y atraerle a formar parte activa en el proceso de resolver esos problemas. 

Nunca me olvidaré de esa experiencia porque me enseñó a ver el mundo de otra manera y me enseñó que a veces en la vida todo es cuestión de perspectiva. 

Conocí a gente increíble, encontré a nuevos amigos, observé las diferentes culturas, pero lo más importante fue que todos éramos parte de un equipo – el equipo de gente que iba a cambiar el mundo. 

Sofia,

28.04.2014

United Kingdom! My dream came true!

 “Active Actors” (Punto 4.3), 5 – 14 de febrero de 2014, Newcastle upon Tyne, United Kingdom

 Albina Galabova 

(Foro Juvenil Búlgaro) 

 ¡Mi sueño se hizo verdad! Desde que era pequeña siempre he anhelado tocar, aunque por poco tiempo, la cultura inglesa, el modo de vida allí, la cocina, la gente, etc. La mayor parte de mis favoritos grupos musicales vienen de Inglaterra, mi equipo de fútbol preferido es de allí, como lo son los escritores más cercanos a mi corazón, unos virtuosos del humor inglés. En pocas palabras, todo lo que he amado en mi vida está relacionado con Inglaterra. Es cierto que no sé cómo, pero se me ofreció sorprendentemente la oportunidad maravillosa de visitar ese país no solamente por la visita misma, sino para participar en un curso de formación en los marcos del programa “Juventud en Acción”, punto 4.3. El proyecto fue llamado „Аctive Actors“ y tuvo lugar entre el 5 y el 14 de febrero de 2014 en Newcastle, el Reino Unido. El objetivo del proyecto era impulsar a la gente local a reflexionar sobre la discriminación en la ciudad, provocarla y obserar sus reacciones. Los ciudadanos de Newcastle fueron el público de varias escenas teatrales de voluntarios de Bulgaria, Italia, España, Grecia, Croacia y Polonia interpretadas en algunos de los sitios más vivos de Newcastle: cafés en el centro de la ciudad y centros comerciales, entre otros. Las reacciones de la gente eran muy diversas, variaban entre “Yo no soy de aquí, esto no me interesa” y “¡Las manos en el suelo! ¡Policía de Newcastle!”. Yo personalmente estoy muy feliz de que fui parte del proyecto y creo que fue exitoso y que su objetivo fue cumplido.

Y ahora quiero darles mis gracias a las personas sin las que mi sueño nunca lo hubiera realizado: Tsvetie y Bozhidar del Foro Juvenil Búlgaro. Ellos me eligieron y me ofrecieron participar en la formación, después de lo que se ocuparon muy responsablemente de la organización del viaje, la compra de los billetes, etc. ¡No lo puedo creer cómo en solamente dos años de existencia el equipo del FBJ haya cambiado tantos destinos, haya creado amistades internacionales extraordinarias y haya mejorado la opinión del mundo de Bulgaria! ¡Les digo un “Gracias” muy grande, que no es suficiente pero es de todo mi corazón!

Estaré franca con Ustedes, esa fue mi segunda formación, pero después de partir de Bulgaria estaba muy nerviosa si me presentaría bien, si me sentiría cómoda en el grupo, si las condiciones serían buenas, si la gente me aceptaría tal como soy, con las peculiaridades de mi carácter, etc. La nerviosidad desapareció la primera noche cuando con mi equipo búlgaro decidimos reunirnos en una de las habitaciones del hotel. Los participantes de Croacia nos dijeron simplemete: “¡Venimos en 5 minutos, esperadnos!”. Unos tras otros, empezó a venir más gente, la barrera lingüística se derritió completamente como un pedazo de hielo sobre tejado de chapa, y un poco antes de medianoche todos los participantes estabábamos en el cuarto y nos divertíamos hablando no solo en inglés, sino también en español, italiano, croata, polaco y, por supuesto, búlgaro.

Al día siguiente todos nos sentíamos como si nos hubiéramos conocido durante años. Yo tenía la sensación de que había pasado toda mi vida con esa gente. Durante la semana, descubrí a más personas que nunca olvidaré y estoy sinceramente agradecida al destino, encarnado en Tsvetie y Bozhidar.

Me di cuenta de que cuanto más gente vemos en nuestra vida, por tanto más bocallaves miramos al mundo. No hay nada más importante, ni la enseñanza, ni la educación, ni el trabajo, que lo de conocer a gente nueva que nos ayuden a encontrar a otro pedacito más del puzzle de nuestras almas diseminadas. Estoy verdaderamente feliz por haberme encontrado con personas que me ayudaron a descubrir unos colores más de la paleta del Yo mío.

Aprendí que cuando uno está libre, libre de verdad en su propia mente, lo puede ser todo, absolutamente todo lo que quiera: si esposo rabioso o muchacha tímida, o ricacha impertinente, o inmigrante torturado…

Mi consejo a todos es: libren su pensamiento, entréguense a la vida como a una amante, emprendan cada vez cosas diferentes, no importa si sean formaciones o seminarios, porque solamente en este caso tendréis la oportunidad de encontraros con gente distinta y de conocer diferentes coloridos de la pintura que lleven dentro de sí. Sean valiosos al cambiar sus máscaras y a quedarse sin ellas, desnudos frente a la gente que quieren que vea su carácter auténtico. ¡Sean valiosos al hacer lo que en un momento u otro lo habían considerado irrealizable, porque justo en estos momentos os daréis cuenta de que viven de verdad!

Les deseo a todos que tengan la oportunidad de experimentar a Newcastle porque esa ciudad se tiene que sentir y todo lo que yo pueda decir sonaría impersonal y descolorido. Les deseo experimentar el teatro y participar en una formación como la mía. Entiendo que nunca sentiríais lo que yo sentí pero, quién sabe, siempre podéis encontrar algo mejor, ¿no? Simplemente abren sus ojos: la Vida está enfrente, está en sus manos y es bella, ¡vívenla y gocen de ella al máximo!

Sofia,

16.04.2014

 

Atentamente planeado. Perfectamente comunicado.

Ivan Ivanov

(Foro Juvenil Búlgaro)

Nos reunimos en Newcastle el 23 de enero de 2014 con gente de 9 países vecinos de los Balkanes para realizar un proyecto bajo la Acción 3.1 del programa Juventud en Acción y pasamos 8 días intensos, increíbles, inspiradores, educadores y divertidos.

La mayor parte de ese curso de formación fue en un pueblo pequeño cerca de Newcastle donde pasamos nuestro tiempo trabajando y jugando en una casa de las dimensiones de una mansión, que parecía como si estuviera reservada exclusivamente para nosotros. Y nos sentíamos en casa. Los anfitriones habían preparado juego ingeniosos, que nos ayudaran a memorizar los nombres de nuestros compañeros, y otras actividades para romper el hielo, fomentar el espíritu del grupo y hacernos sentir como amigos desde años. Con un grupo de 24 participantes y 4 organizadores, eso no suena como la cosa más fácil del mundo pero en realidad todo sucedió sin darnos cuenta. Todos fuimos un equipo verdadero durante el curso y estoy convencido de que trabamos amistades que van a durar.

La organización fue perfecta sin caos ni la más mínima demora. Los días empezaban a las 9 con el desayuno en el piso de abajo y terminaban en las primeras horas del día siguiente. A las 10 hacíamos un juego energizer matutino que nos preparara para el día laboral lleno de actividades interesantes. Después seguían actividades de team building, debates, talleres y presentaciones, para acabar con sesiones de razonar sobre lo hecho a lo largo del día y analizar lo aprendido, su utilidad y las cosas que pudiéramos mejorar.

Las actividades mismas incluían discusiones, debates estructurados, teatro, etc. Todas ellas enfocaban problemas sociales, éticos y políticos actuales ofreciendo al mismo tiempo a los participantes la posibilidad de expresarse libremente y defender sus puntos de vista propios. Además, esas actividades fueron muy útiles porque promovían la tolerancia, desarrollaban la consciencia sobre los problemas, y daban a la gente una sensación de que su opinión se necesita y se aprecia.

Los anfitriones habían preparado presentaciones sobre el programa Erasmus +, sobre las novedades y lo diferente y lo especial del nuevo superprograma. Los participantes habían hecho lo mismo sobre sus países de origen para informar a los otros de su cultura, tradiciones, religión, naturaleza y lugares de interés y así mejorar la comprensión mutua de sus vecinos. Las presentaciones fueron seguidas por la cena internacional en la que cada país ofreció comidas y bebidas locales típicas para que todos pudieran gozar de la cena. Además, una de las noches la dedicamos a nuestras organizaciones locales, organizando una exposición improvisada en la que presentamos su trabajo y sus éxitos.

Uno de los días lo pasamos escribiendo proyectos para el programa Erasmus +, adquiriendo conocimento práctico que implemetáramos en nuestros proyectos futuros. Estuvimos divididos en grupos y la tarea fue preparar un borrador de proyecto.

Cada uno de nosotros participó en cada actividad y logramos trabajar juntos, dividiéndonos al azar en grupos pequeños o trabajando en un grupo grande, lo que nos ayudó conocer mejor a los otros y así formar una relación más fuerte.

Por las noches simplemente nos divertíamos. Después de cenar jugábamos, finalizábamos las discusiones del día o pasábamos algún tiempo en los locales socializándonos con la gente del pueblo. En pocas palabras, ¡fue un proyecto realizado a la perfección! Nos relacionamos con gente de los países vecinos al nuestro, aprendimos muchas cosas de sus culturas, planeamos colaboraciones futuras, desarrollamos nuestras destrezas comunicativas y conocimos el programa Erasmus +, ¡ al mismo tiempo divirtiéndonos muchísimo!

Sofía,

26.03.2014

Human Rights Education for European Youth

Sofia Nenova

(Foro Juvenil Búlgaro)

¿Azerbaiyán? A mí también me sonó muy lejano. Todos habíamos empezado un viaje que nadie sabía  por dónde nos iba a llevar ni dónde terminaría. Les puedo asegurar que nadie del grupo sabía adónde íbamos. El viaje fue muy agotador, alrededor de 9 horas en autobús hasta Estambul y de allí a Ganja en avión. Estábamos muy cansados pero muy animados. Después de que llegamos y nos registramos, tuvimos que esperar a todos los otros equipos a llegar. Esos momentos fueron el único tiempo para descansar en los próximos diez días.

Finalmente nos reunimos y nuestra aventura empezó a las seis de la tarde. El tema del proyecto fue Derechos Humanos y los participantes, de seis países bastante diferentes entre sí: Azerbaiyán, Georgia, Turquía, Ucrania, Alemania y Bulgaria. Nos era muy difícil recordar todos los nombres y por eso los entrenadores, que llegaron a ser una parte integral de los equipos, nos incitaron a jugar a varios juegos en los que repetimos nuestros nombres y los países que representábamos. Después de la cena, los coordinadores del proyecto nos llevaron a un lugar azerí tradicional con shisha y té.

 Tras pasar una noche tranquila, el segundo día empezó con una conferencia de prensa por la elección de Ganja como capital de la juventud en 2016. El alcalde y otras figuras políticas importantes estaban presentes. Durante la segunda parte del día fuimos a un flash mob que tuvo lugar en la plaza mayor de la ciudad, fuimos también al parque Heydar Aliiyev. Fuimos uno de los primeros visitantes porque todavía no está abierto para el público. Terminamos el día con una noche cultural que nos fue muy útil para aprender cosas nuevas de la comida, las bebidas y hechos interesantes de los otros países participantes.

La discusión verdadera empezó el tercer día. Discutimos diferentes aspectos del tema de los derechos humanos como los derechos de los niños, de las mujeres, la discriminación, los derechos de las minorías, entre otros. Los debates fueron combinados con juegos y presentaciones. Creo que las historias que discutimos nos hicieron reflexionar intensamente sobre la realidad y ver más claramente los puntos de vista de los otros.

 El sexto día lo dedicamos a descansar, a pasear, a recoger impresiones nuevas y a trabar amistades nuevas. Una de las paradas que hicimos durante el paseo fue en una aldea infantil SOS. Fui muy impresionada al ver que los niños vivían en casas bien desarrolladas con patios de recreo y un campo de fútbol. Después de hacer una ruta larga y detallada por la ciudad, los coordinadores nos llevaron a cenar a la azerí. Mucha risa, muchos fotos y recuerdos llenaron ese día.

Tuvimos muchas discusiones serias pero también muchos momentos de alegría hasta el último momento de nuestra estancia. Como cada cosa buena en el mundo, nuestra aventura también llegó a su final. El noveno día vino sin que nos diéramos cuenta. El foro abierto que tuvo lugar ese día fue dedicado a las protestas que siguen en Bulgaria y Ucrania. Nuestro equipo y el de Ucrania presentamos nuestros puntos de vista y después hablamos de las posibles soluciones y salidas de la situación. Al final del día todos recibimos los certificados Youthpass y gozamos de otra cena a la azerí. Esa vez hubo también bailes tradicionales y al final todos entendimos quién era nuestro amigo secreto, la persona que nos hizo regalos y sorpresas durante toda la estancia. El entusiasmo y la alegría se sentían en el aire.

El décimo día fue el día de las despedidas y las promesas para encuetros nuevos. Ese intercambio fue el primero para mí y me dejó con impresiones muy fuertes y perdurables no solo del país nuevo que tuve la oportunidad de visitar, sino también de los participantes en el proyecto. Espero que las muchas amistades nuevas durarán, que para mí no sería posible sin el Foro Juvenil Búlgaro.

Sofía,

19.02.2014

                                                                                                                

 

 

 

Un intercambio memorable

(Foro Búlgaro Juvenil)  

Velichka Nikolova 

Esta fue mi seguno intecambio. Estaba tan emocionada y llena de esperanzas y expectativas. Nuestro grupo era tan increíble, jóvenes ambiciosos y creativos que quieran aprender más sobre el mundo para explorar y por supuesto, para entender más acerca de los derechos humanos.

Era el 12 de diciembre, cuando nuestra aventura comenzó en Ganja, Azerbaiyán.

Sabíamos que esta vez todo será diferente. En realmente fue perfecto.

Durante este proyecto he aprendido mucho, no sólo de los derechos humanos  sino también por las diferentes culturas, idiomas, experiencias y conocí no sólo buenos amigos, pero también espero futuros socios de negocios. Este intercambio me ayudó a ampliar mi propio pequeño mundo y convertirse en la persona más responsable, activa y positiva, llena de esperanzas y sueños para el futuro, cargado con una gran cantidad de energía y de ideas.

Fue una experiencia inolvidable y algo que me ayudará en muchos aspectos de mi vida en el futuro. Quiero agradecer a todo Bulgarian Youth Forum por la oportunidad de participar en este proyecto y quiero que más personas tengan la oportunidad de „experimentar“ este tipo de proyectos. Después de este proyecto, me siento más ampliamente, en un libre y preparados para la vida. Un gran „gracias“ a las personas que hicieron esto posible!

Sofía,

05.02.2014

  

 

 

 

Sé el cambio que quieres ver en el mundo!

Rumyana Gogova

(Foro Juvenil Búlgaro)

„Sea sincero en sus pensamientos, sea sincero en sus sentimientos. Entonces no tendrás que buscar la felicidad. La felicidad te perseguirá. Esta es la cosa más importante que aprendí durante mi primer intercambio. Mi encuentro con todas personas maravillosas de gran corazón sigue siendo la experiencia más memorable de mi vida. El proyecto titulado „Show them that you can do it!“ se celebró entre 24 y 31 de agosto en la estación de la Cruz Roja en la Medvednica montaña cerca de Zagreb. Iniciativa compuesta participantes de 4 países: Bulgaria, Croacia, Eslovenia y Eslovaquia. Las principales cuestiones planteadas durante nuestra visita allí eran la vida cotidiana de las personas con discapacidad, las dificultades que se enfrentan para reintegrarse a la sociedad y las oportunidades para superar los obstáculos que enfrentan. A través de diversas actividades, discusiones, ejercicios y juegos que destacamos las cuestiones más importantes, en busca de su decisión dio sus ideas y pusimos en marcha muchos proyectos nuevos.

En las noches interculturales tuve la oportunidad de reunirse con la cultura, los platos, los bailes, la música y la historia de otros países. Con mucha alegría encontré que estas personas saben cómo tienes que divertir. Todos los días del cambio era diferente y emocionante. Pintamos las camisetas, participamos en discusiones, habíamos clases de baile e incluso actuando, practicábamos el Inglés, aprendíamos algo de los otros idiomas.

En el penúltimo día de nuestra aventura visitamos la capital croata – Zagreb. Paseamos por la ciudad, preparamos nuestro flash mob, cuyo objetivo fue mostrar la idea principal del proyecto y probamos comidas y bebidas tradicionales. Con el flash mob en el centro de la ciudad queremos mostrar que cuando estamos juntos y trabajamos en equipo podemos lograr grandes cosas.

Quiero hablar un poco para la increíble hospitalidad de nuestros amables anfitriones de Croacia. Todo el equipo se acercó muy justa y profesional, fácilmente lograron hacernos sentir como en casa.

Durante mi estancia allí, he aprendido a trabajar en equipo, aprendí a ser tolerante abierto a las personas con discapacidad. „Show them that you can do it!“ fue mi primer intercambio, por lo que no sabía qué esperar, me fui de Sofia con mucha impaciencia y muchas preguntas. En última instancia, sin embargo, me pasé una de las semanas más emocionante en mi vida. Gracias a Bulgarian Youth Forum tuve esta oportunidad y me alegro de haber sido parte de este gran equipo. Conocí nuevos amigos, me reuní con culturas y costumbres extranjeras, experimenté momentos inolvidables que permanecerán para siempre en mi corazón.

Sofía,

20.01.2014

 

Mi Primer Intercambio Juvenil

Nina Pesheva

(Foro Juvenil Búlgaro)

Ese fue mi primer intercambio juvenil. La primera experiencia inolvidable de este tipo. Había oído hablar de ese programa hacía mucho tiempo, pero nunca había participado. El intercambio tuvo lugar en la ciudad de Kayseri, Turquía por casi 9 días (del 23 al 31 de noviembre). Ahora explicaré  como fue todo el intercambio desde mi punto de vista…

 Nuestro viaje, lleno de muchos sueños y esperanzas, comienza en Bulgaria el 22 de noviembre… pero por supuesto – no podemos teletransportarnos rápidamente hacia allí. Ha sido un viaje largo, pero ni siquiera ha sido aburrido. Por primera vez conocí a una cultura tan diferente, que se puede encontrar a tan poca distancia de nuestra cultura – hay gente por todas partes, movimiento, sólo lengua turca ¿Qué está pasando? Sí, hemos llegado – estamos en Estambul y empezamos la caza de taquilleras, de las que podemos comprar los tickets para Kayseri.

Diciendo „la caza“, no estoy bromeando – no sé si usted ha estado allí, pero la estación de autobuses en Estambul es toda una aventura.

 Todo el mundo está de pie delante de una taquillera y está gritando ciertos destinos, otras personas les están ofreciendo unas tazas de té y todo lo demás que usted se pueda imaginar. Pero en la prisa por encontrar el lugar correspondiente, todo era como si pasara a nuestro alrededor.

Logramos salir de esa situación confusa y allí estábamos otra vez partiendo hacia nuestro destino final – la ciudad de Kayseri. Cansados y con muchas emociones, nos despertamos por la mañana.

Estábamos cerca de la ciudad. El momento siguiente el autobús se detuvo, y entre todas las palabras turcas pudimos oír e identificar la palabra “Kayseri”. Hemos llegado. Antes de darnos cuenta los anfitriones nos reconocieron y la aventura ya se llevó a otra dimensión. Comenzó desde allí. Íbamos conociéndonos  poco a poco, nos dimos varias vueltas por la ciudad – todo era tan diferente como si estuviéramos en otro mundo.

Al día siguiente (el 23 de noviembre) llegó un otro grupo, y el 24 de noviembre ya todos los participantes estábamos allí.

No voy a hablar sobre todos los días, porque yo no creo que contando de un taller le parecerá tan  interesante como contando de mi experiencia en general.

Sí, jugamos a muchos juegos, para poder recordar los nombres de las personas, o para conocernos unos a otros de una manera u otra… También para conocer la cultura de los otros países. Pero lo más valioso era lo que sucedía mientras manteniendo las conversaciones informales.

Todo el mundo tenía algo para compartir. Todo el intercambio era lleno de risas. Fuimos a un montón de lugares, y nos divertimos, bailamos, cantamos. Me encontré con muchas personas, que pensaban de forma diferente que los búlgaros, pero al mismo tiempo tenían personalidades muy interesantes.

Mientras miraba las fotos, me acorde de todo y quiero volver allí otra vez. Estudiando y al mismo tiempo divirtiéndonos. Foto tras foto, iba recordando cada momento.

Para mí, el intercambio resultó muy útil. No solo porque obtuve aún más conocimientos sobre los países participantes, sino porque tuve la oportunidad de aprender y practicar el Inglés. Intenté y logré trabajar en un equipo multidisciplinar, un equipo que consistía en personas de diferentes países.

Y “ Sí „,  realmente funcionó. 

Observe un ambiente cultural totalmente diferente. Probé una gran cantidad de cosas nuevas. Me encontré y conocí a muchas personas de otros países, con las que todavía nos mantenemos en contacto.  Sentí una emoción, que se quedará para siempre en mi conciencia. Los recuerdos que guardé, me  harán sentir bien durante mucho tiempo.

Y así día tras día, hora tras hora, minuto tras minuto, era la hora de fiesta. Sí, fiesta, pero era una parte del intercambio.

Partimos a nuestras casas sonriendo por toda la experiencia, con lágrimas en los ojos, que mostraban la decepción de que todo ya se acabó, y la esperanza que susurraba: „Algún día volvemos aquí.” Lo sentimos cuando ya estábamos en la frontera búlgara. Había tantas cosas por compartir y decir. Nos sentimos como si estuviéramos ya en casa. Muy eufórica de esta experiencia, todavía miro hacia atrás a esta aventura… 

Sofía,

17.12.2013

„Democracy?Now!“

Nikolay Terziev

(Foro Juvenil Búlgaro) 

Estoy sumamente satisfecho con mi participación en el proyecto „Democracy?Now!“, que tuvo lugar entre el 21 y el 26 de octubre de 2013 en Posnania, Polonia. Aunque ese fue solamente el tercer proyecto para mí en los marcos del programa La Juventud en Acción, la experiencia estuvo cargada de muchas emociones positivas y de muchos encuentros nuevos. Para mí, incluir a un total de 11 países en el proyecto fue inesperado, pero eso nos llevó a nosotros, los participantes, a múltiples discusiones de calidad en la esfera de las situaciones políticas y del estado de la democracia en nuestros países.

Sin duda alguna, aprendí muchas cosas de los lugares respectivos provocado por las presentaciones organizadas en unos 10-20 minutos en los que los equipos sintetizaron la información más importante de sus países. La organización no gubernamental de Polonia había planeado un montón de juegos, simulaciones y otros sucesos que ayudaron a la harmonización del equipo y al intercambio de expeciencia efectivo. Cada día visitamos diferentes restaurantes tradicionales, lo que fue útil y agradable: pude probar no solo la cocina polaca, sino también la cocina india, entre otros. Hablando de eso, considero oportuna la decisión de usar los servicios de una empresa de catering para los almuerzos porque comiendo en la sala de conferencias podíamos seguir con las discusionea aun en los descansos.

Lo que me impresionó muchísimo fue una simulación concreta en la que debíamos recrear la situación en un estado socialista desestabilizado por dentro y con ambiciones grandes en su política exterior. La fábula de la simulación era particularmente adecuada ya que se observaban las reacciones de una parte de los participantes procedentes de países con un pasado similar y de los otros que ni se pueden imaginar del mundo socialista.

Al presentar el estado actual de la democracia en los países europeos la mayor parte de las discusiones fue enfocada sobre la discriminación, el racismo y los regímenes y partidos políticos ultraderechos. Los participantes compartieron su esperiencia propia y conocieron hechos relevantes de la historia de los otros países sobre el tema.

Por otra parte, no nos deprivamos de entretenimiento. No solamente visité bares nocturnos, sino también asistí a varios conciertos y una lección en un centro social.

La experiencia ganada mediante La Juventud en Acción es preciosa y, a mí entender, hace posible tanto la socialización y el enriquecimiento de los conocimientos, como algo aun más importante: la oportunidad de ver la perspectiva ajena ayuda a uno a reflexionar simultáneamente a varios niveles y a ensanchar su propia perspectiva como medio de su desarrollo personal.

Sofía,

12.12.2013

Un Viaje Por Recordar

Irena Marinova

(Foro Juvenil Búlgaro) 

Nuestra aventura empezó con el 22 de octubre un viaje en autobús que duró 23 horas. No estabamos cansados porque nos sentíamos entusiasmados ya que íbamos a Kayseri, Turquía a participar en un programa de intercambios juvenil. Nuestro proyecto se llama New Discoveries through Art and Literature in Europe e incluyó a 22 participantes de Truquía, Polonia, Hungríaр y Bulgaria. El proyecto duró 9 días y no me cuesta decir que esos fueron unos de los días más interesantes de mi vida.

Cuando todos los grupos habían llegado a Kayseri y nos habíamos instalado en el hotel, nos reunimos en nuestra habitación especial que nombramos la habitación en fuego. Empezamos con el trabajo del día presentándonos sucesivamente con nuestros nombres y algunas palabras que describieran nuestra personalidad. Después almorzamos y por la tarde jugamos a varios ice-breakers. Nos pareció muy divertido a todos porque nos dificultaba recordar los nombres de los compañeros pero al final del día ya nos conocíamos mejor. En uno de los talleres teníamos que escribir y compartir nuestras esperanzas y miedos en cuanto al proyecto. Además de que una gran parte de las cosas que escribimos entonces se pareciera entre sí, hoy puedo decir que mis esperanzas se realizaron y aun fueron sobrepasadas.

No sé si empezar mi relato con los talleres y seguir con la parte divertida porque creo que nos divertíamos todo el tiempo, no importa si se trataba de trabajo o de paseos. Para que descubriéramos el arte turco, fuimos a visitar la galería artística de un fotógrafo turco muy famoso. Él nos mostró sus fotos de la vida en diferentes parte del país mejores, que en mi opinión fueron muy bellas y emocionantes; tras eso, fuimos a su estudio para hacer algunas fotos de nosotros mismos. Después fuimos al Forum Kayseri (un centro comercial) donde nos divertimos muchísimo: comimos helado, bebimos café y té turcos, tomamos fotos cómicas, y conversamos. Además una de las chicas del grupo turco nos dijo la buena ventura con la ayuda del café quedado.

Uno de los talleres que hicimos trató los modelos estereotípicos que tenemos de los otros países y lo que sabemos de ellos de verdad. Me fue interesante ver qué pensaban los otros y explicarles cuáles de los estereotipos tienen razón y cuáles no. En ese taller jugamos a un juego cuyo fin fue ver si confiábamos el uno en el otro y a otros energizers para relacionarnos.

Mientras aprendíamos de la cultura turca visitamos muchos lugares interesantes. Fuimos al zoo de Kayseri y a Mazakaland donde bebimos té turco. Además fuimos a pasear por la ciudad subterránea de Talas y por el Talas antiguo donde un guía turístico nos relató la historia de esa ciudad. Uno de los lugares más interesantes que visitamos fue Capadocia. Cada parte de Capadocia fue espectacular: las mansiones históricas y las casas en cuevas; las tiendas de alfarería donde un alfarero nos mostró cómo hacer diferentes tipos de tarros y botes; el Museo del Pelo, donde dejamos pelos nuestros; un restaurante donde comimos y bailamos; las colinas de Capadocia donde soñamos… Aun fuimos a probar vino doméstico de Capadocia que todos consideramos delicioso.Todo fue tan mágico que no quríamos irnos.

El tiempo de ocio también fue increíble. Tuvimos una lección de salsa que me excitó mucho poque a mí me encanta y, lo que es más, mi compañero de salsa también fue muy talentoso. Organizamos una barbacoa en las colinas de Kayseri en la que hicimos el almuerzo nosotros mismos. Algunas de las noches tuvimos fiestas en las habitaciones y mientras bailábamos y conversábamos, aprendíamos mucho de sí mismos. Durante nuestra estancia en Kayseri probamos un montón de comidas y bebidas turcas tradicionales. A mí me gusta la cocina turca porque es picante y sabrosa, y lo mejor es el café turco. Además nos paseamos por el centro de Kayseri, vimos el Castillo y los muros de Kayseri. Probamos la técnica Ebru que consiste en pintar sobre el agua tras lo que hicimos fotos de nuestras obras y las guardamos como recuerdos.

Durante el proyecto aprendí mucho de la cultura, religión, visiones, lugares interesantes, la política y las costumbres de Polonia, Hungría, y de Turquía, en particular. Admiro sus modos de pensar y de expresarse, sus puntos de vista y su temperamento. Estoy muy feliz por la oportunidad de encontrarme con todos los participantes en el proyecto y de que con algunos de ellos todavía mantenemos el contacto. Allí trabamos amistades y yo nunca olvidaré mi primer proyecto; gracias al Foro Búlgaro Juvenil tuve la oportunidad de hacer descubrimientos nuevos mediante el arte y la literatura en Europa y Turquía.

Esta es la historia de nuestra aventura. Para concluir puedo decir que ¡esa fue una experiencia una vez en la vida!

Sofía,

28.11.2013

„Shadow on the Youth“

Natalie Hristova

(Foro Juvenil Búlgaro)

El proyecto “Shadow on the Youth” me dio la oportunidad de sentir por primera vez las emociones de una experiencia excitante y llena de emociones. El intercambio internacional tuvo lugar de 26.08 a  02.09.2013 en Edirne, Turquía con la participación de 7 países – Bulgaria, Turquía, Grecia, Serbia, Macedonia, Portugal e Italia. A través de este proyecto tuve la oportunidad de conocer diferentes culturas, perspectivas y opiniones, de adquirir nuevos conocimientos y habilidades, de encontrar la magia de Oriente y, por supuesto, de conocer a nuevos amigos.

Cada país presentó su noche especial y tuve la oportunidad de sumergirme aun por poco tiempo en el ambiente tradicional de seis países diferentes – probar sus platos, conocer la historia, las costumbres, los monumentos y la naturaleza, escuchar y bailar sus.

 Todo lo mencionado fue combinado por supuesto con lo útil. Tuvimos la oportunidad de observar los problemas derivados de la crisis en cada uno de los países. Además, conocimos los puntos de vista de cada participante, ya que el tema del proyecto estaba relacionado con la crisis económica. También se nos presentó  la oportunidad de visitar la Universidad de Tracia, en Edirne, donde asistimos a una clase sobre „El mundo está en crisis.“

Cabe destacar el paseo en Edirne, lleno de muchas emociones agradables, que ayudó a sumergirnos aún más en la atmósfera del Oriente.

Al final, como cada persona joven tengo que mencionar las fiestas locas e interminables,  que continuaron hasta la madrugada, llenas de muchísimos bailes, alegría, sonrisas y emociones positivas.

En conclusión, sólo puedo decir que ese proyecto ha dejado en mi corazón 7 días muy emocionantes, llenos de muchos recuerdos inolvidables. Esto no se describe, solo se vive! 

Sofía,

14.10.2013

„Edirne en tres palabras – diversion, experiencia, emociones“

Kalina Petkova

(Foro Juvenil Búlgaro)

He participado en este tipo de proyectos antes. Sin embargo, este proyecto fue mi primero como estudiante en la universidad y fue muy emocionante!Tuvo lugar del 25 de Octubre al 1 de Septiembre en Edirne, Turquía. Durante la semana aprendí muchas cosas nuevas acerca de los países que formaban parte del proyecto. Conocí a mucha gente y me hice amiga de los estudiantes de diferentes nacionalidades.

Dado que el tema del proyecto era directamente relacionado con la crisis económica, tuve la oportunidad no sólo de conocer la cultura de Turquía, Grecia, Macedonia, Serbia, Italia, Portugal, sino también de discutir los problemas económicos de mi país y de Europa. Nos reunimos varias veces para discutir, presentar y dar nuestras opiniones sobre la crisis. Tuve la posibilidad de hablar de estos temas importantes con gente de mi edad por primera vez. Era más que interesante compartir nuestras soluciones a la crisis. Aún más,se nos presentó la oportunidad de conversar con un profesor que respondió de buena gana a todas nuestras preguntas.

Cada país tuvo su noche especial cuando presentaron sus tradiciones, cultura, platos y bebidas típicos. Esa fue mi parte favorita. Íbamos aprendiendo, hablamos, probamos platos diferentes, nos divertimos!

Una de las mejores partes del proyecto fue la visita de Edirne. Vimos la mayor mezquita de Edirne, fuimos al mercado típico de Edirne, etc. Era una experiencia increíble visitar esa hermosa ciudad y conocer a esas personas maravillosas. Era un placer formar parte de ese proyecto!

Sofía,

11.10.2013

“Show them that you can do it!”

Radina Kerelska

(Foro Juvenil Búlgaro)

Ese intercambio fue el primero para mí. Ocho días, dos viajes agotadores y un montón de sonrisas. La gente que conocí, el programa, los eventos, toda la experiencia superó mis expectativas.

 Llegamos tarde por la noche. A la mañana siguiente no había dormido suficiente, pero me recibieron personas risueñas, alegres y comunicativas, una gran parte de las cuales eran con discapacidades… ¿o no? A mi lado pasaban a toda velocidad chicos en sillas de ruedas que se perseguían gritando “¡No lo finjas, ponte de pie y empieza a saltar con los otros!”; muchachos con parálisis cerebral me apretaban la mano y en sus caras estaban pintadas las sonrisas más cariñosas y tiernas; una muchacha con problemas visuales me abrazaba y contaba cosas de la historia de Bulgaria que había aprendido sola. ¿Puede ser que esa gente fuera “discapacitada”? De todos modos ellos no se percibían a sí mismos de esa manera; algo más, basta pasar solamente algunas horas con ellos para liberarse uno de la sensación que tiene una persona “diferente” a su lado. Pasando por las fotos de aquella semana y evocando en mi conciencia las memorias de los momentos vividos, ¡no solo no puedo aguantar mi sonrisa o mis lágrimas, sino siento que las dos cosas son de felicidad!

Foto tras foto. Bajamos la colina en sillas de ruedas y después, perdiendo el aliento, las empujamos hacia arriba bajo los ojos avizores de Mía y Marya; intentamos beber agua de tazas mientras estamos atados de la mano con otra persona; Carlo se está riéndo al mostrarnos qué bueno puede escribir nuestros nombres no obstante los espasmas de los que su mano está temblando; Keti y Spas nos están enseñando el alfabeto braille y los otros intentan untar paté en rebanadas de pan con trapos que les cubren los ojos.

Voy saltando de foto a foto. Allí están Besim y Mía bailando cha-cha en sus sillas de ruedas; Spas pasa el balón a Mícael y le explica las reglas del Goalball. Mario Covac, con la ayuda de Carlo, nos derrumba a todos de risa al suelo. Unas fotos más y me traslado en el centro de Zagreb donde nuestra compañía feliz hace un flash-mob corto vestida de camisetas de Udruga Zamisli pintadas a mano de nosotros mismos el primer día del programa.

Los últimos cuadros del último día. Nos veo sostener los carteles repletos de ideas para otros proyectos que podemos realizar, proyectos para los que podemos aplicar juntos. Allí están las últimas sonrisas y momentos jubilosos. Recordamos las cosas aprendidas, las corbatas, la banitza, la polca, las guitarras, los temas y los problemas serios que necesitan estar atendidos, la comida deliciosa, y las promesas de quedarnos en contacto.

¡Allí estamos! Un último “adiós” y subimos en la furgoneta. Arrancamos. Nos volvemos atrás. Todos están corriendo tras nuestro coche y no quieren dejarnos partir, aun los que no pueden o tienen dificultad de hacerlo, se lanzan tras nosotros, se ríen y gesticulan. En mi cara de nuevo aparece una sonrisa y en mi mente erra solamente un pensamiento:

“¡Gracias, amigos!”

Sofía

28.09.2013

“Un viaje inesperado”

Ivan Sotirov

(Foro Búlgaro Juvenil)

Llevaba bastante tiempo estando al tanto del programa de intercambios juveniles, pero nunca había expresado un deseo de tomar parte en él. Por eso, cuando me enteré de que había un puesto libre para el proyecto en las Islas Canarias ni lo pensé dos veces, sino confirmé mi participación enseguida. A mí personalmente el tema me pareció interesante: conocer a Europa pero de un punto de vista culinario. Ya que soy un cocinero aficionado bueno, estaba seguro de que no tendríamos problemas de ganar en esa tarea.

Los billetes ya estaban comprados, hicimos dos encuentros para conocernos en el grupo y vino el tiempo de partir. En este punto quiero notar especialmente que el grupo fue una maravilla y el trabajo en equipo nos salía a pedir de boca. Como ya he mencionado, ese fue mi primer proyecto y no esperaba que lo lleváramos a cabo tan fácilmente, pero al final creo que aun encontré a una familia nueva. ¡Os echaré de menos, amigos!

Nunca había ido a las Islas Canarias – desde el avión son fantásticos. No hubo problemas con los vuelos (lo que se pudiera anticipar ya que las islas son un destino lejano) y aterrizamos justo a tiempo. Primera impresión: que las cosas están bien arregladas, se piensa de los detalles, el transporte público está limpio, a tiempo y no es nada caro.

Nos encontramos con el organizador del proyecto – un joven muy agradable. Los otros participantes fueron de Polonia, Rumanía, Francia, España y Bulgaria. Después de repartir los cuartos, dimos un paseo por la ciudad de La Laguna. Es una ciudad en el norte de la isla de Tenerife donde nuestras actividades tuvieron lugar. Me gustó, es tranquilo, un poco más caluroso de lo que a mí me apetece, pero se puede encontrar de todo y por eso no tengo reparos. El lugar donde cenábamos también estaba en buena condición, allí me sentía happy.

Empezamos con el trabajo: discutimos nuestros miedos y esperanzas respecto al proyecto y nos fuimos conociendo con los compañeros. Me gustaron los juegos de presentación; además hicimos un juego al aire libre en la ciudad. Hubo talleres diferentes, y el de reciclaje fue especialmente interesante. Noté que estamos muy atrasados de los españoles en ese aspecto. Visitamos unas fincas locales de plátanos y otras frutas exóticas. Mis recuerdos de esos sitios se pueden describir de una palabra: sabroso, sabroso, sabrosísimo. Además visitamos una granja de cabras. Muy típicos de Tenerife son la leche y el queso de cabra. Pero la tecnología de preparación no es nada diferente de la que conocemos en Bulgaria.

Después empezó el trabajo verdadero: el cocinar, que realizamos en la alcaldía. Hubo bastante gente local que (si necesito estar sincero) a veces me frustraba, pero al final les agradé a todos por su trabajo intenso. Allí demostramos de veras que el equipo búlgaro puede lograr con cada situación – una vez más, ¡os amo, amigos!

Después de nuestro día de cocina, siguieron varias noches en las que los países participantes se presentaban seguidos por días en que cocinaban los otros equipos. Una de las noches nos invitaron a un festival en la ciudad. Esa gente sabe cómo divertirse. Lamentablemente, yo no puedo bailar muy bien, pero de todos modos participé en la fiesta.

Esperábamos impacientemente La Romería, un festival grande en el que también se trata de comida, música tradicional y bailes. Para ése teníamos una invitación especial y debíamos prepararnos bastante bien. Hicimos gofio, una especialidad local. El festival es muy colorado, como la vida misma de Tenerife. Tengo la sensación de que la gente es feliz no obstante sus problemas. Ese mismo día fue el turno de la noche búlgara, en la que otra vez nos presentamos a tope.

La segunda semana el programa incluía días de visita a diferentes destinaciones. Fuimos al parque natural de El Teide, además visitamos varias ciudades. Yo personalmente viviría en la isla, es como si el tiempo fuera de otra manera.

Vino el último día. Nos separamos todos como amigos, nos deseamos éxito y todos nos dirigimos a casa. Para concluir, quiero decir que estoy muy satisfecho con el proyecto y me gustaría mucho participar en otros intercambios juveniles. Solamente conocer a tanta gente es una experiencia preciosa.

 Al final quisiera darle mis gracias a Kaloyan del Foro Juvenil Búlgaro por ofrecerme la oportunidad de estar allí con los otros de nuestro grupo: Vanya, Toni y Nasko. Os quiero decir que ¡sois gente maravillosa y que os hicisteis mi segunda familia!

Sofía,

16.09.2013

 

 

 

 

“Tasting Europe” – una experiencia emocionante

Atanas Kirilov

(Foro Búlgaro Juvenil)

Por primera vez este año tuve la oportunidad de participar en un intercambio entre los jóvenes. Esto se ocurrió en el período entre 8 y 17 de julio, cuando yo era parte del proyecto , “Таsting Europe“, que se celebró en La Laguna, en las Islas Canarias. En ese poco tiempo tuve la oportunidad de aprender más sobre la naturaleza, las tradiciones, la gastronomía y la historia de las Islas Canarias, y conocer con otras 24 personas de los 5 países – España , Francia, Polonia, Rumania y Bulgaria.

Para mí, “Таsting Europe“, fue una experiencia nueva y emocionante en el que no sólo pasé mi tiempo con jóvenes interesantes. Tuve la oportunidad de aprender más sobre la vida en sus países y también para darse cuenta de que, a pesar de las diferencias que cada país tiene, somos más parecidos que diferentes. En las presentaciones de los países vi muchas semejantes en nuestros platos tradicionales, en nuestras costumbres y tradiciones de nuestra cultura. Para mí fue una oportunidad para construir una relación más estrecha y cercana con tantas personas interesantes y que se basa en las experiencias compartidas.

Una de las mayores ventajas de la experiencia fue la oportunidad de conocer a las Islas Canarias. Esto sucedió gracias a diversas iniciativas en las que hemos participado.

En primer lugar, el objetivo principal del proyecto era obtener una visión más amplia de las tradiciones culinarias de diferentes países, para mantener una mejor higiene en la cocina, el uso de productos más limpios y más verdes. Para mí fue una interesante oportunidad de desarrollar sus habilidades en la cocina, lo que admito es un nivel muy bajo, y al mismo tiempo la necesidad de entrar en la cocina local. Esto ocurrió gracias a nuestra participación en una de la fiesta tradicional “Romeria”, que el día antes de que nos tuviéramos que preparar la comida. También participamos en la elaboración de mermeladas con algunas frutas típicas de la región como el plátano, mango y papaya en la preparación de inusual especialidad local Gofio, popular desde la antigüedad en las Islas Canarias.

 En segundo lugar, he aprendido mucho sobre el medio ambiente local. Este fue, por un lado, visitando nuestras granjas orgánicas locales, donde vi un montón de hermosos frutos exóticos, algunos de los cuales nunca había conocido. Aquí vi como se utiliza cada pequeño pedazo de tierra en las Islas Canarias. Esto es algo que podemos aprender en Bulgaria. Tuve la oportunidad de subir a uno de los mayores atractivos locales – El Teide. Esto fue gracias a nuestra visita al Parque Nacional del Teide“. Entendí que Tenerife es una isla volcánica y vi cómo se puede hacer al mismo tiempo la construcción de modernas instalaciones para que los turistas vean el parque en toda su belleza y conservación de la naturaleza. Hace unos días vimos una imagen totalmente diferente a la cima del Teide en la cara del parque, “Anaga”, situado en el norte de Tenerife. Caminar a través de los bosques de “Anaga” fue una experiencia muy relajada en la naturaleza.

También conocí la cultura local. Como no sabía nada de las Islas Canarias antes de ese momento, yo estaba fascinado por su calidez y hospitalidad. Casi no había punto en el que no se pueden ver en todo sonriente y de buen humor. Este rasgo es notado entre los habitantes de las Islas Canarias. Todos los días festivos locales dominaron entretenimiento, diversión y buen humor. Mientras que para ellos cada día de fiesta fue una oportunidad para demostrar que ha mantenido sus raíces históricas. Una de sus fiestas típicas todos se reunieron en el centro de la ciudad vestidos con trajes, entregando sus locales de generación en generación, y bailó en madrigales, típicos para el siglo 19. Así, el centro de La Laguna nos llevo atrás en el tiempo durante de esta noche. Allí en la gran mesa en el centro lleno de gente podía ver lo que estaban todos como una gran familia. Para todos, fue una oportunidad de honrar a sus antepasados​​, y para los extranjeros como yo, una interesante convergencia de la cultura local. Es muy importante preservar estas tradiciones y en el futuro, por lo que necesitamos en ellos para atraer a los más pequeños. En nuestra parte de la Romeria me di cuenta exactamente cómo los niños eran más activos en la distribución de alimentos de cada uno de los carros. Para un niño pequeño que seguirá siendo un recuerdo vivo.

Para mí, sin duda cada momento vivido en las Islas Canarias sigue siendo un maravilloso instante que guardaré para siempre. Allí conocí a muchas personas maravillosas con quien tratare de mantener su relación a partir de ahora .

Sofía,

09.09.2013

El Sabor de Europa

Ivanka Bozhilova

(Foro Búlgaro Juvenil)

¨Tasting Europe¨ fue uno de los proyectos más impresionantes en que he participado. Como siempre el equipo búlgaro fue el mejor equipo de todos. El intercambio juvenil, como se ve del nombre, fue para presentar los sabores y tradiciones culinarias de diferentes partes de Europa. Había participantes no solo de Bulgaria, sino de Polonia, Rumania, Francia y por supuesto de España. El intercambio fue del 8 al 17 de julio de 2013 en La Laguna, Tenerife, España.

La verdad es que para mí era, a lo mejor, mucho más divertido, porque fue donde el mes pasado acabo de terminar mi proyecto, parte de Servicio Voluntario Europeo, que duró 9 meses. Como ya conocía la ciudad y una gran parte de los compañeros, que hacían el intercambio, en muchos casos participaba no solo como representante búlgaro, sino como ayudante local. La verdad es que se me dan muy bien las dos roles.

Fue súper interesante participar y preparar diferentes platos para una fiesta tradicional de la comida, que ocurrió en el mismo tiempo. Nosotros participamos con trajes tradicionales y ejecutamos las costumbres locales. La inmersión en este entorno nos dio una sensación única e inolvidable de la cultura y las tradiciones de Tenerife, Islas Canarias.

Ese intercambio fue una continuación de mi proyecto personal durante mi SVE y estoy muy contenta de su éxito. Durante los 9 días podíamos presentar la riqueza de nuestra cultura, nuestros sabores y tradiciones frente a los otros participantes y la gente local y en el mismo tiempo conocimos las suyas. La conclusión es que la comida y la gente en toda Europa son muy parecidas, pero tienen sus matices específicos que lo hace tan interesante para explorar la variedad de los gustos europeos. Yo personalmente tengo la inquietud de explorar esta parte de las naciones en un nivel mundial.

Sofía,

30.07.2013

Amistad Para Siempre

Vlastimir Vergílov

(Foro Búlgaro Juvenil) 

Qué triste es  la realidad. Qué triste porque acabamos de volver de un lugar exclusivo en Turquía llamado Karshehir. El proyecto que tuvo lugar allí fue denominado  „Ya le llamaremos“. Participaron también jóvenes de Inglaterra, España, Austria y Rumania.  Karshehir es una ciudad en el centro de Turquía, donde pasamos 9 días inolvidables, un lugar casi surrealista. Lo llamo surrealista, porque estábamos rodeados de verdaderos amigos y emociones únicas. Nuestros días solían empezar con juegos energizantes, presentaciones, varias discusiones sobre el tema del proyecto y cada día había diferente país responsable para la organización de las actividades. El tema del proyecto fue: Cómo solicitar empleo dentro de un país europeo?  Practicamos cómo elaborar un CV, una carta de presentación y cómo presentarnos en una entrevista.  Todo era tan divertido que el tiempo pasaba muy rápidamente y nosotros queríamos más actividades. Los anfitriones habían organizado presentaciones de dos empresarios, donde aprendimos qué era lo que el entrevistador esperaba del candidato, cómo rellenar el CV y la ​​carta de presentación, y en base a qué se hacía la selección,. Esa información interna resultó muy útil para los participantes, ya que ahora entendemos más claramente lo que se espera de nosotros. Finalmente, después de todas las actividades en que participamos, cada uno de nosotros rellenó un Youth Pass, lo que sería muy útil para el futuro cuando solicitáramos empleo.

Los anfitriones de Turquía son personas hospitalarias. Aparte de los pequeños obstáculos que tuvimos durante la realización del proyecto, sinceramente puedo decir que las personas se hacían amigos fácilmente y que intentaron a proporcionar comodidad para que uno se sintiera como en casa. Los demás participantes también se sintieron relajados y entre nosotros nacieron verdaderas amistades que durarían para siempre. No en vano, el lema del proyecto era „Amistad para siempre.“

Cada tarde diferente  país que era responsable de las actividades del día, organizaba su noche cultural. A través de las presentaciones, las comidas y las bebidas típicas, los bailes y la música nacional, nos acercamos a la cultura y a las costumbres de ese país, porque por mucho que conozcas  las tradiciones de un país, siempre hay algo más que aprender. Luego nos sentamos y hablamos de las diferencias en la vida cotidiana en nuestros países. Hablamos de las diferencias entre los idiomas. Aprendimos algunas palabras y frases. Aprendimos mucho sobre el modo de vida en los otros países y cómo la gente aceptaba las dificultades. Aprendimos la tolerancia. Aprendimos a aceptar las diferencias como algo normal, a ser gente de mente abierta y a respetar a lo diferente, incluso a admirarlo. Nos enteramos de que en realidad no éramos tan diferentes. Aprendimos a ser humanos.

Al final no queríamos separarnos. Los amigos de Turquía se estaban despidiendo con nosotros  unos 30 minutos en la estación de autobuses. Nuestros ojos se llenaron de lágrimas y estuvimos en silencio por mucho tiempo, tristes y pensativos. Pasé un tiempo maravilloso con gente maravillosa. Cuando pienso en lo que me ha quedado de este proyecto, es la amistad, los abrazos y las lágrimas en los ojos a la hora de la despedida. Cosas reales, cosas humanas.

Sofía,

07.01.2013 

Mil gracias a mis nuevos amigos!

Zlatına Lyutova

(Foro Búlgaro Juvenil) 

     El proyecto “We will call you back” se celebró en Kırşehir, Turquía desde el 21 de junio hasta el 29 de junio de 2013. La iniciativa abarcaba 43 participantes de 6 seis países europeos – Turquía, Bulgaria, España, Austria, Rumania y el Reino Unido. El proyecto fue dedicado al grave problema del desempleo y a las diferentes maneras de encontrar un trabajo.

     Reflexionando sobre todo lo que experimenté durante esta semana en Turquía me inunda un sentimiento de alegría. Es la pura alegría por el contacto con lo nuevo, lo desconocido, pero a la vez lo más emocionante. Creo que cada uno de los participantes en esta iniciativa va a guardar los maraviollosos  recuerdos, recibidos allí. El proyecto nos brindó la oportunidad de conocer culturas nuevas, pero lo más importante fue posibilidad de superar muchos de los prejuicios que compartimos. Esto nos ayudará a ser más atentos y tolerantes acerca de todo lo que nos rodea.

     Me fascinaron nuestros anfitriones, nuestros amigos turcos. Mostrando su hospitalidad, sinceridad y atención ellos consiguieron propiciar e inventar un espacio de creatividad y espíritu de amistad. Entrando en contacto con una familia turca tradicional, combinado con un recorrido por las curiosidades turísticas nos permitieron sentir el veradero hechizo de Turquia.

     En este proyecto lo agradable fue ligado a lo útil. Algunas clases muy interesantes fueron impartidas por especialistas turcos sobre el modo apropiado de escribir un cirriculum vitae y una carta de motivación. Todo fue realizado de forma professional y atractiva.

     Creo que el meollo del problema del paro y de todos los proyectos multuculturales es ayudar a los  jóvenes a revisar y revalorar sus nociones tradiconales en un “mundo de redes y un tiempo cero”, engendrado por la universalización y la informatización que exigen buscar nuevas maneras de desarrollo profesional y personal. Por consiguiente, el proyecto “We will call you back” cumple con todos los requsuitos acerca de la preparación de los jóvenes para el porvenir que les espera.

     Todo lo que experimenté en Turquía me enseñó más de lo que imaginaba. Me enseñó que la amistad no conoce los planes previamente trazados. Sin embargo, la amistad aparece en un periquete y de forma inesperada para quedarse durante mucho tiempo.

Mil gracias a mis nuevos amigos!

Sofia,

01.07.2013

A aprovechar las oportunidades!

Antoaneta Mollova

(Foro Búlgaro Juvenil)

Fue mi segunda vez aprovechando la oportunidad maravillosa de participar en un proyecto financiado por el programa europeo “Juventud en Acción”. Estoy convencida de que esta es una experiencia increíble, una combinación de los negocios con el placer, una manera alegre de explorar muchas culturas, de crear amistades y de obtener nuevas habilidades.

El proyecto, en que tomé parte gracias al Foro Juvenil Búlgaro, se celebró en Adrasan (Antalya, Turquía) en la semana soleada entre el 15 y el 20 de julio y era bajo el título „Los derechos humanos y la ciudadanía democrática.“ Me encontré con representantes de 14 países europeos y dos no europeos (México y Brasil – las chicas de esos países estaban de intercambio por un año en los países europeos). En pocas palabras, se trataba de un intercambio cultural inolvidable.

Durante el entrenamiento logré aprender más acerca de los derechos humanos, cuáles son los problemas en los diferentes países en relación con estos derechos, qué es la democracia y cómo podemos ser unos ciudadanos activos, así como información actualizada sobre lo que la gente piensa de la situación y las protestas en Turquía y en el parque „Gesine“ en Estambul. Todos los cursos y actividades se realizaron de una manera creativa e interesante en el césped verde, bajo la sombra,  frente al hotel. Visitamos también al alcalde de Adrasan e hicimos preguntas relacionadas con el tema.

La naturaleza en Adrasan es fascinante. Una bahía increíblemente hermosa rodeada de montañas altas y verdes. Nunca había visto el agua tan clara y azul. Uno de los días pasamos en un yate en el Mediterráneo. La experiencia de ese día – no tiene precio. Escuchamos música y bailamos, comimos cosas deliciosas, nos detuvimos en varias playas abandonadas y saltamos en el agua.

Volví con nuevas amistades, un montón de emociones positivas y la piel bronceada!

Agradezco al Foro Juvenil Búlgaro por la oportunidad y el apoyo!

Plóvdiv,

01.07.2013

 

 

La gente joven puede lograr hacer mucho!

Georgeta Ilieva

(Foro Búlgaro Juvenil)

El proyecto “Make the change, be the change!” tuvo lugar entre el 15 y el 23 de abril en Slănic Moldova, Rumanía.

Volviendo atrás a la semana que pasé allí, la puedo describir con muchas palabras pero ante todo ha sido una manera de ver el mundo diferente, de cambiar mi punto de vista. Ya tengo la seguridad de que cuando los jóvenes tienen un objetivo común y actúan juntos, pueden lograr muchas cosas a pesar de sus diferencias.

En la enseñanza participaron representantes de Bulgaria, Macedonia, Serbia y Rumanía. Los métodos de la educación informal nos ayudaron a crear un equipo unido con lo que el proceso de trabajar se realizase sin apuros. Me impresionó cómo nos ofrecieron la información: por un modo informal logramos trazar los problemas básicos a los que se enfrenta la juventud en el proceso de tomar decisiones. Mediante simulaciones, trabajo en equipo y discusiones apasionadas adquirimos una idea general de las iniciativas juveniles en cada uno de los países participantes.

A mi parecer, el método “aprender haciendo” es muy útil y nos permite desarrollar una idea concreta mediante comportamiento proactivo. Me gustó especialmente la tarea de crear un modelo de proyecto, de presentar una idea nuestra y de planear cómo realizarla. Una escena corta que hicimos, cuya intención era mostrarnos que debemos actuar y defender nuestros derechos si estos están violados, también tuvo un efecto fuerte.

Otro tema interesante que discutimos fue la discriminación y las consecuencias que tiene sobre los individuos. Creo que hoy vivimos en un mundo más abierto y tolerante. Una de las ventajas de proyectos como ese es que tenemos la oportunidad de conocer a gente diferente de culturas distintas y de aprender a aceptarlas y respetarlas.

En la noche cultural, aprendí cosas interesnates sobre los otros países y pude probar sus alimentos y bebidas más característicos.

La organización estuvo a un nivel muy bueno, lo que nos facilitó trabajar sin tener que pensar en los detalles de la logística.

Visitar una área de construcción de la organización “Habitat” fue muy emocionante para mí. La organización ayuda a familias que no tienen suficiente dinero para vivir en condiciones normales. Los voluntarios de la organización construyen casas para esas familias de balde. En sus actividades vi esperanza para la humanidad.

Para concluir, puedo decir que la semana fue muy provechosa, intensiva y emocionante, y espero que eso hubiera sido solamente el inicio del desarrollo de ese proyecto.

Sofía,

17.05.2013

“Haz el cambio, sé el cambio!”

Petya Dímova

(Foro Búlgaro Juvenil)

Ese proyecto se realizó del 15 al 23 de abril en el hermoso centro turístico de montaña, Slanik – Moldavia en Rumanía, con la participación de jóvenes de Rumanía, Bulgaria, Serbia y Macedonia. Lo puedo describir simplemente en pocas palabras –  diversión, amigos y desarrollo. La idea principal del proyecto fue llamar la atención sobre los métodos de educación a la gente – formales, no formales, irregulares, y los modos de participación de los jóvenes a la hora de tomar decisiones políticas. Los días solían empezar con energizers, seguidos por varias discusiones interesantes o la preparación de diferentes juegos y proyectos. Cada uno de nosotros participaba activamente, lo que facilitó la cohesión del grupo y la creación de un ámbito amistoso. Fue un gran placer  encontrarme con gente de los Balcanes, que sabía cómo divertirse.  Organizamos las actividades de tal modo que cada noche pudiéramos disfrutar del hermoso centro turístico rumano. La organización era muy puntual y estábamos ocupados de muchas actividades. Durante uno de los días visitamos una salina interesante y dos ciudades cercanas – Targu Ocna (donde tuvimos la posibilidad de encontrarnos con el alcalde) y Bacau (la ciudad más grande de la región). También aprovechamos la oportunidad de conocer a los voluntarios de “Hábitat” (una organización no gubernamental, que construía casas para la gente que no podía permitírselo). En el fin del proyecto se celebró la maravillosa noche intercultural durante la que cada grupo presentó datos interesantes, comida y bebidas tradicionales de sus países, y en la mañana hicimos un recorrido activo en el exclusivo centro turístico. En general, fue una experiencia increíble que me dio la posibilidad de reunirme con muchas personas interesantes de lugares diferentes, de visitar sitios más bonitos de otro país, y que desarrolló mis habilidades y mi confianza de comunicar en lengua extranjera frente a un numeroso grupo de personas.  

Sofía,

13.05.2013

„Nunca te rindas“

Kaloyan Tsvetkov

(Foro Búlgaro Juvenil )

 Entre 28 de marzo y 6 de abril, 2013 se celebró una de las formaciones más interesantes que he participado – „Ciudadanos de Europa“ en Deutschlandsberg, Austria. Esta fue una gran oportunidad para mí, porque para aquellos diez días tuve la oportunidad de enfrentarse a las actividades y temas que no tuve mucha experiencia antes. Durante más de una semana en el trabajo conocí y exploré diferentes perspectivas e interpretaciones de la ciudadanía, la participación de las personas en la vida pública, la forma de defender sus derechos y muchos otros. Me di cuenta de que la palabra „ciudadanía“ en la mayoría de los países tiene el mismo origen que en Bulgaria (ciudad, los ciudadanos), es decir, centrarse en los ciudadanos. Tal es el caso de Inglés, Español, Ucraniano, Alemán, Croata, Letón, incluso con muy complejo Estonio. Sin embargo, las concepciones de estos países son diferentes y en la mayoría de los casos muy interesante.

Otro aspecto importante de la formación para mí era debatir y compartir con otros miembros de comprensiones históricas y contemporáneas de la ciudadanía en Europa. Debate y aprender acerca de los eventos claves de los ciudadanos europeos a través de los años, los acontecimientos que alteran Europa a lo largo de los siglos y cómo queremos ver a Europa en un futuro próximo. Fue divertido y útil para entrar en los roles de los emperadores romanos, reyes medievales y los políticos contemporáneas. De esta manera, cada uno de nosotros mostró su comprensión o aprendió lo que fue el comportamiento de los ciudadanos en las diferentes épocas históricas y, por supuesto, reveló sus habilidades artísticas que cada uno de nosotros posee.

El curso tenía la intención de apoyar el desarrollo profesional de los jóvenes que trabajan en el ámbito de la inclusión social. Otra gran ventaja para mí en Austria. A la formación había las personas con discapacidad, pero se las arreglaron para participar activamente en la mejor forma en casi todas las actividades del proyecto. Tuve el placer de trabajar con ellos en grupos de diferentes actividades, y después pocos días del curso estaba convencido de que las capacidades de estas personas eran más que sus discapacidades físicas. Bien sentido de humor, calidez y dedicación eran ilimitadas, que en muchos casos me hizo olvidar las dificultades que se enfrentan todos los días. Con ellos y con otros jóvenes examinamos a qué nos cuesta para ser un ciudadano, ¿cuáles son los criterios para ser llamado tal, cuáles son nuestros derechos, ¿cuáles son nuestros deberes civiles?

Después de acumular los conocimientos por el tema se acercamos a la idea de la ciudadanía en tres niveles: local, nacional y regional. A través de simulaciones, hemos implementado una serie de actividades relacionadas con la actividad cívica de los personajes reales de la sociedad. Discutidos en un problema real y vivo para muchas ciudades modernas relacionadas con consumo de drogas entre los jóvenes, y como este problema afecta nuestra sociedad. Celebramos una reunión en el Ayuntamiento de la ciudad, donde los padres, maestros, policías, periodistas, abogados, juez de la corte local, las ONG y los ciudadanos propusieron ofertas al alcalde (yo) y los concejales municipales. Todos mostraron una ciudadanía activa en la cuestión, defendiendo sus puntos de vista con varios argumentos. Estos métodos informales (juegos de rol, simulaciones, métodos de grupo, debates, casos reales) ayudaron a cada uno de nosotros para enriquecer sus experiencias, adquirir nuevos conocimientos y habilidades en términos de ciudadanía activa.

A la formación nuestros amigos con discapacidad revelaron cómo pueden cambiar la legislación a nivel nacional y supranacional. Nos dieron la oportunidad de comprender la forma en que lucharon por sus derechos en el ámbito local, la forma en que expresan su ciudadanía a las autoridades locales y nacionales. Revelaron cómo luchaban, qué métodos utilizan y cómo ser eficaces en sus reclamaciones a los políticos.

En el último día cada uno de los participantes tuvieron la oportunidad de presentar su idea de proyectos relacionados con la ciudadanía activa, donde muchas ideas interesantes se aparecieron.

Finalmente quiero terminar con gratitud y una valiosa lección que aprendí en Deutschlandsberg. Por supuesto que estoy muy agradecido a la Foro Juvenil Búlgaro, que me eligió para representar a la organización de esta formación muy interesante y de gran utilidad y de la maravillosa organización de los socios austriacos (Wolfgang, Inga y otros voluntarios)! Muchas gracias por todo su trabajo en el proyecto. La lección que he aprendido es no darse por vencido nunca, porque nada es imposible. Como las personas con dificultades pueden manejar de  defender su posición ciudadana, ¿por qué las personas sin discapacidades físicas no lo hacen?

 Sofía,

12.05.2013

¡Hacer a un niño feliz – precioso!

Olivera Dakova

(Foro Búlgaro Juvenil) 

Inolvidable – así describiría el proyecto en el que participé. El tema del intercambio fue “Imagination For All, Realization For All” y tuvo lugar en Kırklareli, Turquía del 19 al 27 de abril. El objetivo del intercambio fue aumentar los conocimientos., el soporte y el trato tolerante hacia niños con discapacidades mentales. En el proyecto participamos 27 personas de Bulgaria, la República Checa, Italia, Rumanía y Turquía. Todos fuimos unidos por la causa de hacer algo bueno para los niños y de alegrarles, lo que nos convirtió en una familia grande.

Pasamos dos días muy emocionantes en las escuelas para niños con discapacidades en Kırklareli. Teníamos un programa que debíamos seguir: cada país tenía que preparar una  canción infantil tradicional. Fue muy divertido aprender una canción infantil típica de otro de los países participantes. Además, debíamos preparar una escena corta y presentarla en dos de las escuelas mencionadas. Uno de los momentos más emocionantes fue pintar unas camisetas junto con los niños. Creo que hicimos mucho más que solo las camisetas: hicimos que los niños se sintieran felices, alegres, importantes y rodeados de atención, aunque por poco tiempo. Ver la cara infantil con una sonrisa ancha y los ojos llenos de alegría te hace sentirte como si fueras la persona más dichosa del mundo, porque has dado algo de ti mismo. Eso no se puede describir con palabras, se debe sentir. Es uno de los momentos en la vida que te deja con un recuerdo precioso para siempre.

El encuentro con los niños nos llevó a pensar en bastantes cosas. Al fin y al cabo, cuan diferentes somos de ellos, tanto somos iguales. Necesitamos las mismas cosas: amor, entendimiento, amigos, atención; y sentimos intensamente. Los problemas cotidianos desaparecen, necesitamos parar de quejarnos y de enfadarnos de cosas estúpidas. ¡Abramos nuestros corazones y tratemos mejor al otro!, porque hay niños que no han tenido tanta suerte y viven una vida muy diferente y difícil de la nuestra.

Pasamos una semana llena de emociones positivas, de sonrisas y creatividad. Para mí fue un placer formar parte de ese proyecto y agradezco al Foro Búlgaro Juvenil por esa oportunidad. Fue una experiencia intensa, que se queda para toda la vida; aprendí muchas cosas, encontré a muchos amigos nuevos y, lo más importante, todos nosotros hicimos algo bueno para los niños.

Sofía,

11.05.2013

“Un recuerdo precioso para toda la vida”

Svetlomir Miloslavov

(Foro Búlgaro Juvenil)

El proyecto “Imagination For All, Realization For All” tuvo lugar en Kırklareli, Turquía entre el 19 y el 27 de abril. Estuve sumamente feliz por participar en ese intercambio cuyo objetivo fue familiarizar a la sociedad con los problemas de los niños con discapacidades mentales y físicas y crear mejor trato y mayor tolerancia hacia ellos.

Todo el proyecto fue una experiencia increíble por varias razones. Empezaré por los 27 participantes de Bulgaria, la República Checa, Italia, Rumanía y Turquía. Todos ellos dedicaron su tiempo y sus esfuerzos a ayudar a los niños y a hacer realidad ese pryecto, que solamente por sí mismo merece el respeto. Además, fui muy impresionado por las personalidades de los participantes y por su deseo de ayudar. Logramos crear un grupo consolidado que emprendía el cumplimiento de cada tarea como un trabajo profesional por lo que el proyecto transcurrió de forma muy agradable. Aprendimos mucho de nosotros mismos tanto al nivel individual, como al cultural y supimos alternar el trabajo con la diversión y viceversa, cuando lo necesitábamos.

Además, quisiera anotar la organización excepcional de nuestros amigos de Turquía que fueron muy abiertos y nos ayudaron en el transcurso de todo el proyecto. Fueron unos anfitriones increíbles que administraron el proyecto de modo intachable, consiguiendo al mismo tiempo hacernos sentirnos bien como parte del equipo.

La parte más intensa del proyecto fueron los dos días que pasamos en las escuelas para niños con discapacidades en Kırklareli. Habíamos preparado un programa corto que incluía algunos escenarios teatrales y canciones infantiles de cada uno de los países participantes. Nos ocupamos más con la creación de camisetas especiales para cada uno de los niños en lo que nuestro equipo ayudó a los niños a que visualizaran y pintaran en las camisetas sus sueños. Suena como si fuera bastante fácil, pero después de empezar la tarea ¡todos los ojos etaban llenos de alegría y esperanza y en cada cara había una sonrisa! Algún tipo de magia flotaba en el aire junto con los niños que corrían alrededor con mariposas, leones, pelotas y guitarras en sus camisetas, que comían pasteles e intercambiaban regalos con nosotros. Logramos brindar alegría y esperanza a sus almas pequeñas que no habían tenido mucha suerte en la vida y, aunque fue solo para dos días, todos sintieron la esperanza, la alegría, la felicidad y el amor: recuerdos que nunca serán olvidados. Hay momentos en la vida que son preciosos y lo que vivimos en Kırklareli fue uno de esos momentos.

Después de irnos de las escuelas, había lágrimas en nuestros ojos. Los momentos emotivos con los niños nos hicieron tan felices como ellos mismos pero además nos provocaron pensar y darnos cuenta qué diferente y difícil puede ser la vida de cada uno de nosotros. Creo que adquirimos conciencia de dos cosas muy importantes. Lo primero es qué dichosos somos de tener la oportunidad de estar allí y de estar rodeados de tanto amor y tanta felicidad. La segunda cosa es que caímos en la cuenta que hay tanta gente que nunca ha tenido suerte como la nuestra, pero que ellos necesitan el amor, la atención y las oportunidades de desarrollo nosotros tenemos. El logro más importante de ese proyecto es que dimos voz a esas conclusiones e hicimos que otra gente se diera cuenta de lo mismo. Otras escuelas se pusieron en contacto con los organizadores pidiéndoles que ampliaran el proyecto y que les visitáramos a ellos también, la prensa local nos seguía por todas partes durante el proyecto y se publicaron muchos artículos en los periódicos locales, que mostraron que no somos los únicos interesados en el tema. ¡Justamente por eso puedo decir que la conclusión del proyecto varios días después no fue el final, sino es el principio!

Sofía,

06.05.2013

“Imaginación  para todos, realización para todos”

Yoanna Tanúshina

(Foro Búlgaro Juvenil)

“Imaginación para todos, realización para todos” – ese fue el tema del intercambio en que yo participé. El intercambio fue realizado durante el período del 19 al 27 de abril de 2013 en Ineada, Lozengrad, Turquía. El proyecto fue financiado dentro del programa europeo “Juventud en Acción”. La formación representaba un tipo de encuentro multinacional entre los participantes de Italia, República Checa, Rumania, Turquía y Bulgaria. El objetivo principal del intercambio fue aumentar la conciencia, el apoyo y la tolerancia hacia los niños con discapacidad mental.

Durante la semana de la que disponíamos logramos adquirir conocimientos y habilidades de gran valor, compartir experiencias y buenas ideas sobre el tema. El problema siempre ha sido considerado actual y de gran importancia porque los niños representan el futuro, y nosotros, los adolescentes somos los más responsables del destino, así que tenemos que cuidarlo de una manera correcta.

En las sesiones de la formación fue incorporada la idea de conocer más acerca de los niños con discapacidades a través de los métodos informales, de ponerse en sus zapatos y de entender en realidad sus necesidades. Mientras estábamos preparando para encontrarnos con ellos, fuimos divididos en grupos internacionales de 5 personas, y la tarea de cada grupo fue la elaboración de una breve interpretación y su presentación en dos escuelas para niños con discapacidades en Lozengrad. Presentamos también canciones para niños tradicionales de cada uno de los países que participaron en el proyecto. Además pintamos camisetas junto a los niños. Durante todo el tiempo en que estábamos aprendiendo y creando, nosotros todos, los 27 participantes íbamos superando nuestras diferencias, conociendo nuestras culturas y tradiciones, convirtiéndonos en una familia enorme, en un equipo exitoso y sinérgico.

El encuentro con los niños fue inolvidable e inspirador para todos, lleno de sonrisas y muchas emociones positivas. Me ayudó a realizar que sobre todo somos personas y somos todos iguales ante el sentimiento precioso del amor. No importa cómo eres, de qué nacionalidad,  de qué raza o sexo… ni si tienes algún tipo de discapacidad física o mental – cada uno puede hacer el bien, amar, dar felicidad. Es simple, si solo lo queremos hacer!  

Agradezco al Foro Juvenil Búlgaro por la oportunidad que me prestaron de participar en ese proyecto. Ese fue mi inicio exitoso e inolvidable de los programas juveniles de la Unión  Europea.

Sofía,

04.05.2013

„Think Global, Act Local“ 

Guergana Kicheva

(Foro Búlgaro Juvenil)

Podría contaros muy detalladamente qué, cuándo (y todas las palabras de pregunta) hemos hecho en el curso breve y me resultaría myu fácil porque soy especialista en hablar de mí, pero no es esta la idea. Mejor que lo enseñado sea compartido con los demás. Ya que es imposible que todos vayamos al curso.

Entrevista de trabajo

Actualmente jobs.bg es la mejor página web de anuncios de trabajo. Los buros de trabajo y los periódicos no son un fuente bueno porque son pocos los empresarios que anuncian allí. Muy frecuentemente los anuncios vienen en inglés. Mandad vuestros CVs. Esto es una manera de escoger a la gente más culta. Para el CV necesitaís una foto adecuada tipo de pasaporte, sonriéndose. Si todavía no lo tienen, haced un correo electrónico con vuestro nombre completo (nada de sexy, chicas y no sé qué). Qué la ropa sea como para el primer día de trabajo, ni demaciado elegantel, ni con vaqueros viejos. Los chicos: una camisa con un jersey, por ejemplo, estaría bien. Un traje con una corbata sería demaciado elegante (pues, depende del trabajo).

Durante la entrevista respetad el espacio personal de la gente. No se pongan muy cerca. Llevad una fotocopia de vuestro CV, el empresario no siempre lo tendrá.

Cuando requieren de vosotros experiencia no olviden que cada curso, proyecto u otra actividad forma experiencia. Sois miembros de una organización – sí que es experiencia. Trabajar en grupo, adaptar en ambiente multicultural, haber hecho presentaciones: todo es importante, que esté en vuestro CV. Cada empresario inteligente (y a vosotros no le sirven de nada los estúpidos) prestará atención a un certificado Youthpass.

Y que no os desespera que haya hermanos y primos de no sé quien. Los hay en cada empresa. Pero se necesita alguien que trabaje y estas personas sois vosotros.

Proyectos e ideas

´Un elefante se come en porciones pequeñas´: no se pongan objetivos demaciado enormes. Es mejor que se tarbaja con un grupo pequeño pero que sea trabajo de cualidad. No olviden que al mismo inicio debéis pensar si hay mercado, socios, intereses y búsqueda para la idea. Si ha llegado el tiempo y si tenéis los recursos, el lugar, etc. Lo tantas veces repetido ´no hay cosas imposibles´ es verdad. En caso que os digan NO (a un permiso, apoyo) buscad otra manera. Intentad, buscad otro alcance, otra gente. Pensad sobre lo que ganaría una persona de vuestra idea. Si es el réctor de una universidad pensad cómo presentarle la información para que favorezca la universidad.

El curso „Think Global, Act Local“ fue entre el 27 y el 30 de octubre de 2012 en Sofía y fuе organizado por el Centro nacional de programas e iniciativas juveniles.

Sofía, 20.01.2013

La comunicación y lo artístico son la clave al éxito

Borislava Zhorova

(Foro Búlgaro Juvenil)

En una entrevista suya hecha hace tiempo el Secretario general de la ONU Ban Ki Mun dijo que para dar paso a los talentos de los jóvenes debería empezar una cooperación con ellos. Me me di cuenta de esas palabras suyas durante el curso en que participé. Fue dedicado a los problemas de la delincuencia juvenil y el cuido a los niños criminales – “Crime, youth and social service”, Balakesir, Turquía.

Según mi opinión fue una semana para fortalecer la buena cooperación y la interacción entre organizaciones juveniles que tuvieran interés sobre este tema importante. Fueron también puestos los bases de una red internacional de organizaciones no – gubernamentales (ONGs) con el fin de presentar el problema de la delincuencia juvenil a un nivel interenacional.

El sobrepaso del problema a través del funcionamiento de una red de ONG permite el cumplimiento de objetivos aun más ambiciosos. De esta manera los ONGs van a ampliar su campo de acción y van a apoyar  la creación de una sociedad cival más responsable y poderosa que este preocupada por los jóvenes.

Durante nuestra estancia en Balakesir visitamos varias instituciones de criminales infantiles y menores de edad. Noté allí el control adecuado, educativo y de socialización que no sería posible sin el profesionalismo de los especialistas que trabajaban allí.

Gracias a la participación activa de todos durante el curso intercambiamos muchas ideas y buenas prácticas sobre el tema cómo cambiar el comportamiento destructivo y desviado de las normas de los jóvenes y hacerlo creativo. Se discutió también el papel de la sociedad que tenía la responsbilidad de la socialisación buena de los niños que necesitaban cariño mediante las instituciones especializadas, los colegios, las organizaciones políticas y juveniles. Como consecuencia de la discusión me di cuenta de que, como parte de esta sociedad, todos deberíamos apoyar a los jóvenes para que entendieran que la energía y los conocimientos que implicaran en su desarrollo eran la clave para su futuro y que deberían tener fé en sus posibilidades para que tuvieran la libertad de escoger.

Todos los participantes nos unimos junto a la idea de crear un mecanismo claro de participación de los jóvenes en el proceso de crear relaciones útiles con los criminales menores de edad. Esto no sería posible sin enatblar un diálogo permanente entre los que tomaran las decisiones y las organizaciones juveniles.

La gente que conocí durante el curso me impresionó con su encanto e inteligencia. Los lugares que visité – con su hitoria y belleza. Bulgaria ha dado su parte en el mensaje de colaboración con los jóvenes de otros estados sobre el desarrollo de sus posibilidades y el bien no solo de los niños de los países participantes, sino de la humanidad en su conjunto.

Qué siempre tengamos fé de que lo que hacemos, esperanza de que va a realizarse y amor para todos que participen.

Estoy agradable de que fue parte de este grupo.

Sofía,

05.12.2012

 

Ampliación de la UE en la región los Balkanes del Oeste – proyecto PRINCE 2010 ¨Get on board¨

Simeón Konakchiev

(Foro Búlgaro Juvenil)

Como tengo interés en los problemas de la integración europea tuve la posibilidad de participar en la multiplicación del proyecto PRINCE 2012 ¨Get on Board¨ por parte del Foro Juvenil Búlgaro. El proyecto mismo fue compuesto por varios juegos – simulación del proceso de adhesión a nuevos mimebros a la UE. El enfoque de la simulación fue la adhesión de los Balkanes del Oeste: Serbia, Macedonia, Montenegro y Kosovo.

La simulación fue organizada por los colegas del 4º curso de Estudios europeos en la Universidad de Sofía ¨San Clemente¨. La finansiación fue de la UE y la fondación ¨Konrad Adenauer¨.

Los participantes se encarnaron en las instituciones de la UE que participan en el proceso de tomar desiciones sobre la adhesión de los estados a la Unión: la Comisión Europea, el Parlamento Europeo, el Consejo de la UE y medios de comunicación que informan sobre las entrevistas.

Por el método de la lotería cada uno de los participantes obtuvo un papelito donde estaba escrito su papel para el día siguiente y le fueron otorgados materiales para poder defender efectivamente los intereses de su estado, partido o de la Comisión.

El juego fue realizado en varios etapas: prestar de la solicitud de adhesión por parte de los candidatos, entrevista de los candidatos ante la Comisión, el Parlamento y el Consejo, negociaciones de adhesión, aprovecho final (o no) de las candidaturas de los estados y firmar de los tratados oficiales de adhesión.

El modelo resultó muy útil ya que recibí conocimientos prácticos sobre las relaciones entre las instuticiones de la UE, sus poderes, competencias y deberes. Por otra parte, juegos como este desarrollan el pensamiento estratégico, las capacidades de trabajar en equipo, la retórica y la capacidad de compromiso.

Lo que es más, conocí a jóvenes buenos con conocimiento con quienes me gustaría trabajar de nuevo. La atmósfera que reamos fue de amistad, los de los Estudios europeos estaban muy preparados, la organización logistíca – exelente.

Representante de la fondación ¨Konrad Adenauer¨ observaba durante la simulación entera. Al fin cada participante recibió un certificado de entrenedor que le permite organizar (multiplicar) en Bulgaria y Europa una simulación sobre el tema d la adhesión de la UE.

Sofía,

24.11.2012

“Tres palabras… experiencia, conocimientos, amigos…”

Stanislava Nikolova

(Foro Búlgaro Juvenil)

Tres palabras… experiencia, conocimientos, amigos… Eso es solo una parte de las cosas que obtuve durante la semana de la enseñanza „Crime, youth and social service” en Balykesir, Turquía.

Hoy en día, la criminalidad infantil es una questión global y es de índole muy seria. La enseñanza, que tuvo lugar entre el 4 y el 11 de noviembre de 2012 en Balykesir, Turquía, fue dedicada a ese problema y en ella tomaron parte profesionalistas, diletantes y voluntarios de cuatro países diferentes. Nosotros participamos justamente para discutir, trabajar sobre y desarrollar los métodos de enfrentar el problema, de compartir nuestras visiones, conocimientos e ideas. Gente diferente, de diferentes tradiciones y creencias, unidos por una causa común supieron crear un equipo que cada día trabajaba, generaba ideas y daba recomendaciones sobre cómo superar ese reto.

¿Si yo puedo describir todas mis impresiones y mi estancia en Turqía en algunas líneas? No lo creo… Lo que puedo decir es que estoy sumamente feliz y agradecida por tener la oportunidad de formar parte del equipo increíble que creamos. Hospedados en un hotel en la montaña, aislados del ruido de la ciudad, conseguimos construir un medio de trabajo cohesionado, creamos un equipo de calidad, y trabamos amistades verdaderas. Además de discutir en teoría los métodos de integración y reintegración de niños en riesgo, conocimos la realidad en las casas hogar para niños en Turquía.

Emprendí el viaje a Turquía como un voluntario y optimista, pero una semana más tarde regresé a Bulgaria llena de muchos conocimientos nuevos, de muchas impresiones y con un punto de vista nuevo. Lo vivido y lo aprendido allí reveló ante mí todo un mundo desconocido, irguió en mí nuevas impresiones y creencias de la vida. Mientras desarrollábamos y discutíamos cada día diferentes métodos y mientras compartíamos nuestras impresiones, opiniones y experiencia, nos acercábamos, nos conocíamos y aprendíamos muchas cosas acerca de los otros participantes. De esta manera a despecho de nuestras diferencias y unidos por un objetivo común, formamos un equipo que trabajaba como una máquina bien lubricada.

Para concluir podría decir solo que lo que vivimos allí es una experiencia irrepetible que es imposible describir y que, además de ofrecerme muchas emociones positivas, sonrisas y amigos, me dio una fe nueva que en el mundo hay gente joven que está dispuesta a tender la mano y, mediante sus conocimientos y experiencia, a ayudar a los necesitados. Estoy excepcionalmente alegre y feliz por participar en esa enseñanza y espero tener otra oportunidad de tomar parte en ese equipo.

Sofía,

20.11.2012

                      Delincuencia, Juventud y Servicios Sociales

Mariela Georgieva

(Foro Búlgaro Juvenil)

Gracias al Foro Búlgaro Juvenil tuve la excelente oportunidad de participar en el  proyecto Delincuencia, Juventud y Servicios Sociales en Balikesir, Turquía, parte del programa Juventud en Acción, punto 4.3. Fue muy interesante intercambiar información e ideas sobre los sistemas búlgaro, turco, rumano e italiano encargados del trabajo con chicos con comportamiento desviado. El aire de la conferencia fue excelente y verdaderamente enriqueciente para el horizonte de los participantes. Nuestros anfitriones turcos cumplieron con su trabajo perfectamente, fue un verdadero placer tomar parte en este proyecto. Los anfitriones se preocuparon por presentarnos las curiosidades turísticas más interesantes cerca del lugar de la conferencia.

Para mí fue muy interesante visitar dos instituciones sociales para chicos con comportamiento desviado. Visitamos una institución para chicos con desviaciones de edad menor de los 12 años y otra para chicos entre los 12 y 18 años. Pasamos más tiempo en la segunda que adopta el modelo del cuidado familiar y me impresionó mucho su modo de trabajar y sus logros auténticos.

Espero que continuemos trabajando juntos, que sigamos intercambiando información sobre las mejores prácticas de cada uno de los equipos y que todos los equipos vayan a trabajar para la integración de esas prácticas en sus propios países. Este proyecto me inspiró de veras. Ahora, cuando ya estoy en casa, sigo deliberando sobre el tema y reflexiono cómo las cosas en el sistema social búlgaro pueden mejorar.

Creo que los participantes en este proyecto van a aprovechar lo aprendido y van a mejorar su trabajo con chicos con comportamiento desviado.

Gracias, FBJ!

Ruse, 20.11.2012


 

“Sí, que podemos cambiar el mundo”

Alexander Valkodinov

(Foro Búlgaro Juvenil ) 

La segunda parte del proyecto „Cap it all off! Diversity beyond trapped barriers” que tuvo lugar en Mostar, Bosnia y Herzegovina del 19 al 29 de octubre de 2012, dejó una profunda huella en la mente de un hombre que hasta aquel momento había considerado tener por lo menos un cierto conocimiento de  las diferentes culturas a su alrededor, en los Balcanes y en toda Europa. Una increíble ciudad a orillas de  un majestuoso río, que reúne en si tanta alegría y tanta tristeza, se hizo nuestro hogar durante unos 10 días, llenos de emoción y felicidad.

La segunda parte del proyecto fue concentrada en el tema “La Diversidad Intercultural” y tuvo como objetivo orientar nuestro pensamiento, de los jóvenes que somos el futuro de Europa, hacia la necesidad de tolerancia a los grupos sociales “diferentes” (homosexuales, minorías, etc.), tradicionalmente discriminados por las sociedades modernas. A través de una metodología adecuada y un conocimiento correcto del proceso, el equipo directivo logró provocar unas discusiones sobre los temas sensitivos, que hoy en día los jóvenes analizan por una u otra razón, pero no en círculos de debate, sino en la calle, en tiempos de elecciones,  de protestas, etc. Y para que no pareciera todo un show de Larry King, donde discuten sobre los problemas sin dar  las soluciones, el propósito final del proyecto fue concentrado en la acumulación de conocimientos de cómo crear un proyecto, financiado por la Unión Europea, que tuviera como objetivo la popularización del significado del concepto “diversidad intercultural” entre los jóvenes. De este modo el lema que creamos en las actividades – “Si, que podemos cambiar el mundo”, fue aceptado de buena gana por todo el mundo. La atmósfera de trabajo fue en realidad de un alto nivel, como la seriedad necesaria de todo el equipo, y cuando el proyecto llegó a su fase definitiva – la evaluación común de las sugerencias de los participantes, se pudo observar el resultado del trabajo agotador de los días anteriores. Nos hicimos testigos del equipo único, que nosotros mismos creamos, y que funcionaba como una máquina bien engrasada y tenía las funciones perfectamente definidas. Me atrevería a decir que la cohesión fue resultado de las grandes amistades, que se formaron en el ambiente laboral e informal, y que hicieron todo parecer juego de niños.

Experiencia como esa difícilmente podría ser compartida en 2-3 líneas, o incluso en 5 páginas. El curso de entrenamiento en Mostar y sobre todo las personas, que siempre voy a asociar con el nombre del proyecto, convirtieron mi estancia en la ciudad del río Neretva en un sueño.  La alegría y la tristeza van de la mano… Si prestamos manos de ayuda, como lo hicimos en Mostar, el sueño de unas sociedades mejores, basadas en la comprensión de la “diversidad intercultural”, se puede convertir en realidad… 

Sofia, 07.11.2012

“Make your own way” en Kayseri, Turquía

Georgi Zahariev

Foro Búlgaro Juvenil

 Encontrar tu propio camino no es nada fácil, pero vale la pena por lo menos intentarlo. Ese fue el objetivo de la formación en la que participé. Tuvo lugar en Kayseri, Turquía, del 18.10.2012 al 24.10.2012, dentro del programa “La Juventud en Acción”. Me sentí encantado de conocer a los representantes de 7 diferentes estados – Turquía, Romania, España, Lituania, Polonia, República Checa y por supuesto – Bulgaria. Dentro de los seis días de la formación logramos compartir las experiencias de nuestros países en las esferas del emprendimiento juvenil y las políticas que tratan el paro entre la gente joven.  Ese problema es de gran importancia dentro del contexto de la crisis económica mundial tanto para los jóvenes de Bulgaria, como para los de toda Europa.

Las actividades de la misma formación fueron basadas en la idea de sacar conclusiones por sí mismo mediante los métodos informales y de aprender unos de otros. Esa fue la causa por la que cada una de las actividades en las que tomamos parte resultó exitosa. Los participantes en la formación conseguimos crear un “diccionario de la globalización” donde definimos y discutimos diferentes políticas juveniles, el desempleo entre los jóvenes, las soluciones políticas del futuro de los adolescentes que se toman a nivel nacional y supranacional, etc.

Después de las actividades teníamos otro problema para resolver – crear nuestro propio producto y explicar cómo se podría lanzar en el mercado. De este modo me di cuenta de cómo el proyecto había mejorado mi creatividad y en el mismo tiempo había desarrollado mi pensamiento racional. Dentro de esa actividad vi y escuché muchas ideas interesantes que podrían ser realizadas por los jóvenes, a quienes nosotros del Foro Búlgaro Juvenil estamos intentando ofrecer un campo de realización y manifestación de sus talentos. El último día en Kayseri fue de gran importancia para mi desarrollo personal, cuando los participantes de todos los países teníamos que elaborar cada uno su presentación en la universidad local sobre el tema “El Emprendimiento Juvenil” y explicar las políticas y las medidas que realizamos para mejorar las oportunidades  de los jóvenes con ideas. Siendo el representante del grupo búlgaro, yo hice nuestra presentación y poco después tuve la oportunidad de escuchar varias críticas y propuestas. Intentaré colaborar para que esas sugerencias llamen la atención de las instituciones interesadas en Bulgaria con el objetivo de mejorar todas las políticas para jóvenes con ideas de negocios. Fue muy útil para mí ver las demás presentaciones y encontrar buenas ideas y prácticas que podrían ayudar no solo a los adolescentes búlgaros, pero a todos los europeos.

Esa formación comprobó mi confianza en la gente joven e inteligente de Europa, que tiene las ideas y posee los conocimientos y la información necesarios para encontrar el propio modo de realizarlas.

 Yo encontré mi camino en Kayseri!

Sofía, 04.11.2012

 

Mis Impresiones: Stable Art Movies, Bechshtedt

Nadejda Miteva

Foro Búlgaro Juvenil

Ir a Bechshtedt para tomar parte en el proyecto Stable Art Movies fue una oportunidad maravillosa para mí de relacionarme con gente de culturas diferentes y de tal manera desarrollar mis capacidades comunicativas. En Bechshtedt me encontré con gente de Letonia, Portugal y, por supuesto, Alemania. La selección de estos países fue muy bueno, porque en principio somos muy diferentes pero con el paso del tiempo descubrimos cuánto nos parecemos. Creamos un verdadero ambiente amigable que nos ayudó llevar el proyecto a cabo con gran éxito. Mientras trabajábamos nos fuimos conociéndonos y, a mi parecer, trabamos amistades duraderas y establecimos fuertes relaciones interculturales, acercando así nuestros países y consolidando a Europa.

Nuestra estancia en Bechshtedt nos dio la oprtunidad de hacernos parte de una familia alemana típica y alojarnos en su casa durante una semana. En la aldea estuvimos muy cerca de la naturaleza, lo que fue una oportunidad de relajarnos y gozar del aire fresco trabajando.

El hecho de que el equipo alemán había encontrado especialistas que nos ayudaran junto con cámaras y otros aparatos de filmación fue una ventaja muy grande porque de tal manera obtuvimos sensación realística de todo el proceso del rodaje de una película.

Sofía, 08.08.2012

 

“El proyecto Stable Art Movies fue una experiencia memorable…”

Stoyan Irchev

Foro Búlgaro Juvenil

Un punto de vista calitativamente diferente se me ofreció tras haber sido aprobado para participar en el proyecto Stable Art Movies. En el programa hubo participantes de otros 3 países europeos cuyas culturas se distinguen entre sí cuanto se puede en un continente como Europa, haciendo así toda la experiencia muy palpable y, al final, inolvidable. El equipo internacional que se creó fue rodeado por una atmósfera de amistad y creatividad. Esto, por su parte, llevó al cabo exitoso del proyecto y nos dio a nosotros, los participantes de Bulgaria, los puntos de vista de las culturas de Alemania, Portugla y Letonia.

Nuestra estancia en Bechstedt nos ofreció la oportunidad de vivir la vida de una familia alemana común y corriente y de sentir la solidaridad que la gente de su pueblo irradiaba. Los bellos bosques y las rutas ecológicas que rodean la aldea fueron el lugar perfecto para filmar nuestras películas o para pasear en alguna tarde calurosa.

Gracias a los esfuerzos del equipo alemán pudimos aprovechar la ayuda de profesionales en la esfera del cine, además de tener el privilegio de utilizar equipamiento cinematógrafo profesional.

Al cabo y al rabo, el proyecto Stable Art Movies fue una experiencia memorable para cada uno de los participantes y logró unir nuestras culturas diferentes en una entidad etérea pero uniforme.

Tsarevo, 09.08.2012

 

 

 La experiencia increíble Stable Art Movies

 Anna Budeva

(Foro Búlgaro Juvenil)

 Tomar parte en el proyecto Stable Art Movies fue una aventura increíble. El hecho de que el proyecto tuvo lugar en la pequeña aldea de Bechstedt nos dio la oportunidad de apartarnos de la vida cotidiana cargada y, gozando de la tranquilidad, de concentrarnos sobre el objetivo del proyecto. Nuestros anfitriones alemanes habían preparado un programa interesante, interactiva e informal mediante la cual nos hicimos amigos con los otros participantes (de Letonia, Portugal y, por supuesto, Alemania). Todos estos factores facilitaron la creación rápida de un equipo creativo y unido. Este ámbito fue muy oportuno para la realización del objetivo principal del proyecto: filmar unas películas cortas mientras nos divertíamos, lo que, por su parte, dejó memorias duraderas en cada uno de nosotros. Tanto los profesionales de Alemania que nos ayudaron, como el equipamiento especial que habían procurado hicieron el proceso sumamente auténtico y el resultado al final, digno de un Oscar.

En general, Stable Art Movies de verdad fue una esperiencia increíble, que repetiría con placer.

Sofía, 15.08.2012

[/lang_es] 

[lang_de]

Bis  zu den Karpaten und dahinter

Lachezar Nyagolov

(Das Bulgarische Jugendforum) 

Im April habe ich die Möglichkeit an die Projekt „Be Part of It!”  gern teilzunehmen. Die Projekt war ein Teil von dem Programm Jugend in Aktion  der Europäische Comission (von 03. bis zum 12.04. April in Rumänien). Das Ziel von dem Projekt  war: die Jugendliche   aus den europäische Ländern machten bekannt  mit den Problemen der Discrimination. Die Gruppen waren aus Rumänien, Bulgarien, Poland, Litauen und aus der Türkei. Das Projekt fand in einem kleinen Dorf – Voineasa  statt., das in dem zentralen  Teil von Rumänien ist. Es war ein großes Plus für uns, dass wir in einem Dorf waren. Auf diese Weise waren wir in der Lage das Leben da zu erfahren  und Erfahrung  von den Einheimischer zu sammeln. Ein Beitrag dazu waren die Veranstaltungen, die von den Organizatoren vorbereitet wurden. Die Aktivitäten waren nicht nur pädagogische Orientierung, sondern auch waren ein Stimul für Kommunikation zwischen den Teilnehmer und den Ortsansässiger. Die Programm Flexible und und die Tätigkeit war abwechslungsreiche. Das war sehr geeignet für verschiedlichen Seminaren und Aktivitäten, die  mit dem Thema  dem Projekt verbunden waren( z.B: Vorbereitung und Inszinierung von Theaterstücke, einen Film drehen). Am Ende der ersten Woche wurde ein Besuch von der Stadt  Sibiu organiziert. Die Stadt ist ein wunderschönes Beispiel  für die deutsche mittelalterlich Architektur. Das Proejekt half mir  nicht nur meine Welthorzonts zu entwickeln , sondern auch  meine Vorstellung über die Problemen  in  den europäischen Länder zu värendern. Ich reiste mit positiven Emotionen und vielen neuen Freunden  ab. 

Sofia,

28.04.2014

Etwas Unerwartetes

Ivan Vladimirov

(Das Bulgarische Jugendforum)

Dies war meine erste Ausbildung, und ich freute mich darauf. Ich habe so etwas nicht sogar in meinen kühnsten Träumen erwartet. Es begann am 5. Februar nach einer fast zweitägigen Reise in das gastfreundliche Land des Vereinigten Königreichs, nach die  kleine und zugleich riesige Stadt Newcastle. Eine sehr typisch englische Stadt – düstes und regnerisches Wetter und eine Stadt voller unzählige verschiedene Menschen. Aber als wir ankamen, wurde uns klar, wo wir eigentlich gekommen sind – zu einer Gruppe von jungen Menschen, die ungeduldig erwarteten etwas mehr über die Minderheitenfragen zu lernen zu versuchen, eine Änderung vorzunehmen. Ich hatte die Gelegenheit, ein Teil des Teams von wirklich wunderbaren Menschen aus Kroatien, Polen , Italien, Spanien , Griechenland und Großbritannien zu sein.

Vom Beginn unserer Ausbildung haben wir erfahren , welche Probleme die Menschen haben und wie wir diese zu lösen versuchen können – wir versuchten, uns in die Lage der weniger wohlhabend zu setzen, indem wir die aktuelle Probleme auf die Aufmerksamkeit der Menschen brachten. Wir bereiteten zwei Szenarien , deren Zweck es war, die reale Szenen aus dem alltäglichen Probleme der Menschen in Newcastle zu präsentieren. Nach der harten und anstrengenden Arbeit haben wir es geschafft , den Menschen alltägliche Situationen zu zeigen, die man nicht sieht . Und ich glaube, dass unsere größte Leistung war, dass wir die Menschen, sich zu fragen brachten, ob was passiert richtig ist und sie aktiv in den Prozess der Lösung der Probleme engagierten.

Ich werde diese Erfahrung nie vergessen , weil sie mich gelehrt hat, die Welt auf eine andere Weise zu sehen und zeigte mir , dass manchmal alles im Leben eine Frage der Perspektive ist.

Ich traf tolle Leute , fand neue Freunde, traf verschiedene Kulturen, aber das Wichtigste war , dass wir alle Teil eines Teams waren – das Team von Menschen, die die Welt verändern werden.

Sofia,

28.04.2014

 

England! Mein erfüllter Traum!

„Active actors“, (Jugend in Aktion 4.3), von  04. bis zum 14. feb. In Newcastle

Albina Galabova

Das Bulgarische Jugendforum 

Mein Traum  ist wahr geworden. Als ich Kind war, traumte ich von  der englischen Kultur zu treffen, die Leute in dem Land kennenzulernen und dem Essen zu probieren. 

Meine Liblingsmusikgruppe ist aus England, meine Lieblingsmannschaft ist auch aus England. Die Schriftsteller, virtuosen von dem  englischen  Humour, die mir gefallen,  stammen ebenso aus England. Alles,  was es mir  jemals gefiel, ist aus England. Und nun, weiß ich nicht wie, hatte ich die Möglichkeit das Land zu besuchen. Aber das war nicht nur ein Besuch. Ich nahm an dem Projekt teil – das Program “Jugend in Aktion” -4.3. Der  Name von dem Projekt war „ Active actors“ und fand von 4 bis zum 14. feb. In Newcastle statt. Das Hauptziel von dem Projekt war die  Provokation von den Bürgern in Newcastle  damit sie über die Diskrimination nachdenken. Die Bürgern haben die Möglichkein einige Theaterstücke zu schauen, die von den Freiwilligern aus Bulgarien, Italien, Spanien, Griechenland, Croatian und Poland gespielt wurden. Die Theaterstücke waren immer, wo es viele Leute gibt – z. B: im Kaffe, im Kaufzentrum. Die Reaktion waren sehr unterschiedlich. Hier gebe ich einige Beispielen: „ Ich bin nicht von hier und ich interessiere mich nicht dafür.”  Oder „ Hände auf den Boden. Ich bin Polizist”.Aber trotzdem war das Projekt erfolgreich  und ich bin sehr glücklich, dass ich ein Teil daran war.

Außerdem möchte ich mich bei Tsvety und Bojidar  von dem Bulgarischen Jugendforum bedanken. Sie wählten mich aus an dem Projekt teilzunehmen und ohne sie hätte ich nich in England einige Tage verbringen können. Danach machten sie die Organization für die Veranstaltung  – kaufen von den Fahrkarten und alles anderes. Obwohl  das Team von dem Bulgarischen Jugendforum nur seit 2 Jahren existiert,  veränderte es schon viele Schicksale, half es internationale Freundschaften zu knüpfen  und Bulgarien einen guten Ruf zu haben. Ich sage „Danke sehr!”. Es ist überhaupt nicht genug, aber es ist von ganzem Herz.

Das ist mein zweiter Jugendaustausch im Ausland, aber trotzdem war ich sehr angespannt vor meiner Reise. Ich fragte mich solche Fragen wie: „Bin ich in der Lage alles gut zu machen? Kann ich mich gut integriert? Ob die Leute meine Charakterzüge annehmen können? Aber mein Angst ist verschwunden, als  ich und mein Team aus Bulgarien ein Party im Zimmer von dem Hotel machten. Die Teilnehmer aus Croatian sagten einfach: „ Wir kommen in 5 minuten! Wartet auf uns!“ Danach sind noch Leute angekommen und die Sprachbarriere wurde wie ein Stück Eis auf einem heißen Blechdach geschmolzen. Kurz vor Mitternacht waren alle in dem Zimmer und wir sprachen nicht nur auf Englisch, sondern auch auf spanisch, italienisch, kroatisch, polnisch und natürlich auf bulgarisch.

In dem nächsten Tag hatten wir das Gefühl, als ob wir seit Jahren uns kannten.  Ich traf viele Leute, die ich  nie vergessen könnte. Ich bedanke mich bei dem Schicksal, das von Tsvety und Bojidar personifiziert wurde.

Ich verstand, dass die verschiedene Leute uns helfen können damit wir die Welt von viele Aspekten sehen können. Es gibt nichts wichtiger als die neue Leute zu treffen, die dir  ein Teil von deiner ausgestreuten Seele helfen zu finden. Ich bin wirklich sehr glücklich, dass ich die Leute traff, die mir halfen noch eine Farbe von meiner Persönlichkeit zu finden.

Ich glaube, dass die Freiheit nur in dem Kopf existiert. Wenn man frei ist, kann man jeder sein – ein wütende Ehemann, ein scheues Mädchen oder ein gequälte Immigrant….

Ich würde euch dazu raten: Denkt frei! Nahmt an den Projekten oder Seminaren teil. Macht immer etwas anderes. Tragt verschiedlichen Schutzmaske und seid mutig  – lässt die Maske fallen und zeigt eure wirkliche Persönlichkeit. In diesem Moment lebt ihr im wahren Sinne des Wortes.

Ich wünsche allen solche Möglichkeit zu haben und die Stadt und das Theater  zu erleben. Ich weiß, dass jede Erfahrung einmalig ist, aber ihr könntet etwas besseres erleben, niemand weiß! Einfach macht die Augen auf – das Leben ist wunderbar  – Lebt eures Leben und genießt  es.

Sofia,

16.04.2014

Sorgfältig erdacht. Perfekt durchgeführt.

Ivan Ivanov

Das Bulgarische Jugendforum 

Zusammen mit Teilnehmern aus neun Balkanländern versammelten wir uns am 23. Januar 2014 in Newcastle für ein Projekt im Rahmen der Aktion 3.1 von „Jugend in Aktion“ und verbrachten dort acht intensive, unglaubliche, inspirierende, lehrreiche und unterhaltsame Tage.

Der Großteil  des Projekts fand in einem kleinen Dorf in der Nähe von Newcastle statt, wo wir an einem Ort arbeiteten und spielten haben, der einem großen Haus glich, allein für uns reserviert. Und wir fühlten uns wie zu Hause. Unsere Gastgeber hatten Spiele zum gemeinsamen Kennenlernen und zur Bildung von Teams für uns vorbereitet, die schnell das Eis zwischen uns brachen und uns in der Gruppe das Gefühl von langjähriger Freundschaft gaben. Und obwohl das bei einer Gruppe von 24 Teilnehmern und 4 Veranstalter nicht die einfachste Sache der Welt ist, schafften sie es problemlos. Wir arbeiteten zusammen wie ein großes Team bis zum Ende des Projekts und ich denke sogar, dass sich langfristige Freundschaften geformt haben.

Die Organisation war perfekt, ohne Chaos und ohne, dass uns auch nur eine Sekunde langweilig wurde. Die Tage begannen mit Frühstück um 9 und endeten in den frühen Morgenstunden. Um 10 Uhr hatten wir Morgensport, der uns fit machte für einen neuen Tag voller spannender Aktivitäten. Es folgten Teamspiele, Debatten, Workshops und Präsentationen den ganzen Tag hindurch, abschließend mit einem Rückblick auf den Tag in dem wir zusammenfassten und zu analysierten, was wir gelernt haben, was nützlich war und was wir besser hätten machen können.

Die Aktivitäten beinhalteten Diskussionen, strukturierte Debatten, Theater und Schauspiel mit Schwerpunkt auf aktuelle soziale, ethische und politische Fragen. Gleichzeitig gaben sie jedem die Chance, sich frei zu äußern und seinen Standpunkt zu vertreten. Diese förderte die Toleranz und die Sensibilisierung für die Themen, und es gab den Leuten das Selbstvertrauen, dass ihre Meinung ist gefragt und geschätzt ist.

Die Organisatoren hatten Vorträge über Erasmus+ vorbereitet: Neuheiten, Unterschiede und Besonderheiten an dem tollen neuen Programm. Die Teilnehmer hatten Vorträge über ihre Heimatländer vorbereitet, um den Anderen ihre Kultur, Traditionen, Religion, Natur und Sehenswürdigkeiten näher zu bringen, was uns ein besseres Verständnis für unsere Nachbarn gab. Anschließend fand ein internationales Abendessen statt, bei dem jedes Land typische Speisen und Getränke für alle anderen zum Kosten und Genießen vorbereitete. Ein Abend widmete sich der Vorstellung unserer Entsendeorganisationen in Form einer kleinen improvisierten Expo, in der wir deren Aktivitäten und Leistungen hervorhoben.

Ein weiterer Tag war für Projekte im Rahmen von Erasmus + gewidmet, die uns praktische Kenntnisse in der Umsetzung realer Projekt gaben. Entsprechend unserer Interessen in Gruppen eingeteilt hatten wir die Aufgabe, einen Projektentwurf anzufertigen.

Jeder von uns war an jeder Tätigkeit beteiligt und arbeitete mit allen Anderen zusammen als Teil eines großen Teams oder zufällig eingeteilt in kleinere Arbeitsgruppen, niemand wurde ausgeschlossen. Dies half uns, mehr voneinander zu erfahren und ein stärkeres Band zwischen uns zu bilden.

Die Abende waren voll und ganz für die Unterhaltung reserviert. Nach dem Abendessen spielten wir Gruppenspiele, setzten Diskussion fort oder verbrachten Zeit mit den Einheimischen in den Pubs.

In wenigen Worten – es war ein verdammt gut durchgeführtes Projekt! Wir unterhielten uns mit Leuten aus unseren Nachbarstaaten, lernten mehr über ihre Kulturen, planten zukünftige Gemeinschaftsprojekte, entwickelten unsere kommunikativen Fertigkeiten, erfuhren mehr über Erasmus+ und hatten unendlich viel Spaß bei alledem!

Sofia,

26.03.2014

Human Rights Education for European Youth

Sofia Nenova

Das Bulgarische Jugendforum

Aserbaidschan? Ja, es klang mir auch merkwürdig und fern.  Wir  waren lange unterwegs, aber niemand von uns wussten wohin wir  genau gehen. Ich lüge nicht – die Reise war anstrengend und – sie dauerte etwa neun Stunde bis Intanbul und danach mit dem Flugzeug nach Gjandscha. Wir waren  sehr müde, aber  außerordentlich aufgeregt. Nach der Anreise und der Unterbringung mussten wir auf den allen Teams warten damit sie sich versammeln und wir hatten Zeit für die Erholung – vielleicht die einige  für diesen 10 Tagen.

Wir kamen zusammen und das Abenteuer begann um 18 Uhr, Ortszeit. Das Thema von dem Projekt war „Menscherechte” und die Teilnehmer war aus 6 sehr unterschiedlichen Ländern – Aserbaidschan,  Georgien, der Türkei, Deutschland und Bulgarien. Es ist schwer  sich die Namen von allen Teilnehmern  zu merken. Deshalb zeigten die Trainner uns verschiedene Spielen, in denen wir die Namen und die Länder wiederholten. Danach wurden die Trainer Teil von der Gruppe. Nach dem Abendessen führten die Organisatoren uns ins  traditionelle Restaurant mit Tee und orientalischen Wasserpfeifen.

Nach dem gemütlichen Abend am Tag der Ankuft begann den zweiten Tag mit einer Presskonferenz anlässlich der Wahl von Gjandscha für Europäische Jugendhauptstadt- 2016. Auf der Presskonferenz waren  anwesend den Bürgermeister der Stadt und noch wichtigen politischen Figuren. In dem Rest des Tages waren wir beim Flashmob, der auf dem Hauptplatz organisiert wurde. Außerdem gingen wir durch den unzugänglichen Park für  den fremden Besucher  „Gajdar Iliev” spazieren. Der Tag endete  mit einem nützlichen und  wirklich bereichernden Kulturabend. Die Teilnahmer stellten die typischen Gerichten, Getränken und Fakten für den verschiedlichen Länder.

Die echte Diskussion begann im dritten Tag und sie wurde bis zum letzten Tag geführt. Es wurde verschiedene Aspekten von dem Problem diskutiert – Rechte von den Kindern, den Frauen und  den Minderheiten usw. Die Diskussionen wurden  mit  verschiedenartigen Spielen und Presentationen, die  die Situation anschaulich   zeigten, kombiniert. Ich meine, dass die Gesichten die diskutiert wurden, schnitten empfindlichen Themen an. Die Diskussionen provozierten uns  sowohl bedeutsam über der Realität nachzudenken als auch die  Standpunkt von den anderen zu begreifen.

Der sechste Tag war ein Tag für Erholung,  Spaziergänge, Sammlung von neuen Eindrücken und neuen Freundschaften. Eine von unserer Station war das SOS Kinderdörfer, das mich  sehr positiv beeindruckt. Die Kinder wohnen in gut gepflegten Häusern, sie haben Spielplätzen,  sowohl auch Sportplätzen. Nach dem ausführlicher Stadtführung führten die Organizationen  uns zum traditionelen Azerbaijany Abendessen, das umständehalber nicht einziges war. Der Tag war voll von Lachen, Fotos und Erinnerungen.

Der Rest des Aufenthalts verlief  sowohl in Diskussionen als auch in Feierlichkeit, in Spielen und in glückligen Momenten. Wie alles in dem Leben – unseres  Abenteuer  kam zum Ende. Das offene Forum, das für diesen Tag geplannt wurde, wurde auf den jetzigen Protesten in Bulgarien und in der Ukraine. Die beiden Teams erzählten über die Umstände  und danach diskutierten alle zusammen über die möglichen Lösungen und die Ausgänge von der Situation. Am Ende von dem Tag bekamen wir unsere Youthpass und wir nahm an dem zweiten Kulturabend  mit Tanzen teil. Dann war auch das Final von dem Spiel „ Mein Geheimsfreund“, das am Amfang des Projekts begann. Jeder von uns wusste, wer  während des Aufenthalts  die Geschenke und die kleine Überraschungen machte. Aufregung und Freude spürt man in der Luft.

Der letzte Tag war mit Trennungen und Versprechen für neue Treffen. Ich habe sehr positiven Eindrücken von dem ersten Projekt sowohl  von dem neuen Land, das ich besuchen könnte, als auch von von den Menschen, die an dem Projekt teilnahmen. Ich glaube, dass viele daurthafte Freundschaften gemacht wurden. Alles wäre es für mich nicht möglich ohne den Gemeinnützigen Verein Bulgarisches Jugendforum.

Sofia,

19.02.2014

Ein Austausch zu erinnern

Velichka Nikolova

Das Bulgarische Jugendforum

Es war mein zweiter Austausch. Ich war so aufgeregt und voller Hoffnungen und Erwartungen. Unsere Gruppe war so erstaunlich – junge , ehrgeizige und kreative Menschen, die über die Welt lernen und sich erkunden und natürlich mehr über Menschenrechte lernen möchten.
Es war den 12. Dezember , als wir unsere Reise nach Ganja, Aserbaidschan begannen.
Wir wussten, dass dieses Mal alles anders sein wird. Und es war wirklich unterschiedlich – es war perfekt.
Während dieser Austausch habe ich so viel gelernt, nicht nur für die Menschenrechte, aber auch über die verschiedene Kulturen, Sprachen, Erfahrungen und ich traf  nicht nur viele gute Freunde, aber ich hoffe auch zukünftige Geschäftspartner.
Dieser Austausch hat mir geholfen, meine eigene kleine Welt zu erweitern und verantwortungsbewusster, aktiver und positiver Person zu werden – voller Hoffnungen und Träume über die Zukunft, voller Energie und mit so vielen Ideen.
Es war unvergessliches Erlebnis und etwas, das mir in viele Hinsichten im Leben helfen wird.
Ich möchte allen aus dem Bulgarischen Jugendforum danken für die Möglichkeit, an diesem Projekt teilzunehmen.
Und ich hoffe, dass mehr Menschen die Chance haben, diese Art von Projekten zu erleben.
Nach diesem Projekt habe ich das Gefühl, aufgeschlossener, freier und bereit für das Leben.
Ein großes “ DANKE “ für die Menschen, die das möglich gemacht haben!

Sofia,

05.02.2014

Sei die Veränderung, die Sie in der Welt sehen möchten!

Rumyana Gogova

Das Bulgarische Jugendforum

 „Ehrlich ihre Gedanken, Ihre Gefühle klar sein. Dann musst du Glück zu verfolgen. Glück kommt nach dir. „das ist die wichtigste Sache, die ich während meiner ersten Exchange gelernt. Mein Treffen mit all den wunderbaren Leuten mit großen Herzen bleibt die denkwürdigsten Erfahrung in meinem Leben. Das Projekt mit dem Titel „Zeigen ihnen, dass du es schaffst!“ vom 24. bis zum 31. August in der Station des Roten Kreuzes Mount Medvednica nahe Zagreb statt. Die Initiative erfasst die Teilnehmer aus 4 verschiedenen Ländern- Bulgarien, Kroatien, Slowenien und Slowakei. Die wichtigsten Themen behandelt während unseres Aufenthaltes gab es der Alltag der Menschen mit Behinderungen, die Schwierigkeiten, auf die sie bei ihrer Integration in die Gesellschaft und die Möglichkeiten zur Überwindung von Hindernissen stoßen, steht vor ihnen. Durch verschiedene Aktivitäten, Diskussionen, Übungen und Spiele wir  die meisten wichtigen Probleme abgehoben für seine Entscheidung gab ihre Ideen und viele neue Projekte gestartet.

In interkulturellen Abenden hatte ich die Gelegenheit, mit Kultur, Essen, Tanz, Musik und Geschichte anderer Länder und mit Freude entdeckte ich, dass ich unter Menschen, die wissen war, wie man Spaß haben.

Jeden Tag von den Austausch war anders und aufregend. Wir malen T-shirts, wir Diskussionen beteiligt, hatten wir Tanzunterricht und sogar handeln, ausgeübt Englisch, andere Sprachen gelernt.

Am vorletzten Tag unseres Abenteuers, besuchten wir die kroatische Hauptstadt Zagreb, schauten wir uns die Sehenswürdigkeiten der Stadt, sogar präsentiert eine gründlich vorbereitete von uns Flash mob, die haben versucht, der Grundidee des Projektes, nämlich zeigen, dass wenn wir zusammen sind und wir zusammenarbeiten können wir große Dinge erreichen.

Ich kann nicht die unglaubliche Gastfreundschaft unserer freundlichen Gastgeber aus Kroatien nicht erwähnen. Aller das Team Haltung sehr fair und professionell, und sie es geschafft, uns zu Hause fühlen.

Während seines Aufenthalts dort, ich habe gelernt, in einem Team zu arbeiten, ich habe gelernt, tolerant und offen für Menschen mit Behinderungen, da werden sie, abgesehen davon, dass meine Freunde sind und Beispiel wie trotz der Probleme, eine Person bereit für neue Ideen und Projekte, Künstler sein kann, solange Sie den Wunsch und die Kraft zu kämpfen haben.

Dies war mein erster, das ist, warum ich wusste nicht was zu erwarten, ging ich von Sofia mit viel Ungeduld und Fragewort gleichzeitig. Letztlich jedoch verbrachte ich eine der aufregendsten und emotionale Woche in meinem Leben ein. Vielen Dank Bulgarisch Jugendforum für die Gelegenheit bin ich froh, dass ich ein Teil dieses großen Teams war.

Ich habe neue Freunde getroffen, ich traf mich mit den fremden Kulturen und Bräuche gelebte unvergessliche Momente, die bleiben für immer in meinem Herzen.

Sofia,

20.01.2014

Mein erster Jugendaustausch

Nina Pesheva

Das Bulgarische Jugendforum 

Im Folgenden möchte ich den ersten Jugendaustausch für mich schildern, meine allererste solche Erfahrung. Zwar hörte ich lange schon von diesem Austauschprogramm, aber ich nahm nie daran teil. Der Jugendaustausch dauerte insgesamt 9 Tage in Kazery, und fand in der Türkei statt. (23 – 31 November). Aus meiner Perspektive beschreibe ich, was ich damals erfahren habe.

Wie reisten am 22. November von Bulgarien ab, erfüllt mit vielen Hoffnungen und Träumen… ganz normal…Wir waren nicht imstande, uns schnell zu teleportieren. Die ganze Reise dauerte viele Stunde, aber sie war auf keinen Fall langweilig. Zum ersten Mal traf ich nämlich eine neue Kultur, die ganz unteschiedlich von unserer Kultur ist… überall viele Leute… Bewegung… nur türkische Sprache… Was ist denn los? Ja, wir reisten – schon waren wir in Istanbul. Und wir begannen, den Schalter zu fahnden, um uns die Tickets nach Kayzer zu kaufen. Ich sagte „fahnden” und das ist kein Scherz! Auf dem Busbahnhof in Istanbul, eigentlich weiß ich nicht, ob ihr schon dort wart, ist es ein großes Abenteuer. Jeder steht vor dem Büro und schreit irgendwelche Destinationen. Ein Anderer bietet dir Tee, Kringel, Döner an – und noch viel, was du willst… Auf die Schnelle war es schwer, den richtigen Ort zu finden, als ob alles an uns vorbei ginge. Trotz des Wirrwarrs schafften wir es. Danach waren wir wieder unterwegs zu dem Ziel – nämlich der Stadt Kayzer. Am morgen wachten wir fast in der Stadt auf. Wir waren sehr müde und hatten viele Emotionen durchlebt. Im nächsten Moment hielt der Bus und wir erfassten unten vielen türkischen Worten – das Wort Kayzer. Hier! Die Organisatoren erkannten uns sofort und die Situation erlangte ein neues Gewicht und Wendung. Ab hier begann unser Abenteuer. Wir lernten uns allmählich untereinander kennen, wir gingen spazieren herum. Alle waren ganz unterschiedlich, als ob wir in einer anderen Welt gewesen wären.

In dem nächsten Tag (23. November) kam noch eine Gruppe an, und am den 24. November waren endlich alle Teilnehmer vollzählig. Ich erzähle nicht über jeden Tag, weil ich meine, dass das nicht so interessant wie den ganzen Eindruck wäre.

Ja, es gab „ Spiele”, deren Ziel es war, entweder sich die Namen zu merken oder die anderen Länder vorzustellen. Aber die informelle Kommunikation war anscheinend wertvoller und nützlicher als die anderen Tätigkeiten. Jeder hatte etwas, was er mitteilen wollte. Während des Jugendaustausches war es wirklich lustig. Wohin wir auch gingen, (wir besuchten viele Orte) unterhielten wir uns. Wir trafen viele Leute, die nicht nur eine verschiedene und Denken hatten, sondern auch total interessant waren.

Wenn ich die Fotos betrachte, möchte ich wieder dort sein, in der Welt des Lernens anhand der Unterhaltung. Von Foto zu Foto erinnere ich mich an jeden Moment. Der Jugendaustausch war sehr nützlich für mich. Auf der einen Seite verbesserte ich meine Kenntnisse über andere Länder und auf anderer Seite war es eine Möglichkeit die englische Sprache zu benutzen. Ich arbeitete in einem multidisziplinären Team, das aus verschiedensten Menschen bestand. Und … ja! Es hat geklappt!

Und so, von Tag zu Tag, verging die Zeit… Stunden… Minuten… Die Trennung kam. Leider, das ist auch ein Teil von jedem Judendaustausch. Mit einem Lächeln auf dem Gesicht fuhren wir nach Bulgarien zurück. Wir hatten auch Tränen in unseren Augen, die unsere Enttäuschung zeigten, dass alles schon vorbei war. Aber die Hoffnung zeigte: „ Wir treffen uns mal wieder!” Bald waren wir an der bulgarischen Grenze. Wir hatten so viel zu sagen und mitzuteilen. Die Zeit verging schnell und plötzlich waren wir zu Hause. Ich erinnere mich gern an den euphorische Erfahrung in der Türkei.

Sofia,

17.12.2013

“Democracy?Now!”

 Nikolay Terziev

Das Bulgarische Jugendforum

Ich bin sehr zufrieden  mit meiner Teilnahme an dem Projekt  “Democracy?Now!” (Demokratie! Jetzt!). Der Jigendaustausch  nahm  vom 21. bis 26 Oktober 2013 in Poznan Oktober 2013 statt. Obwohl  das Projekt  drittes für mich war, an dem ich teilnahm, war die Erfahrung wieder mit vielen positiven Emotionen und neuen  Bekannten   verbinden.

Eine schöne Überraschung war für mich, dass das Team aus 11 Ländern bestand. Das half  zahlreiche qualitative  Diskussionen für politischen Situationen und den Zustand der Demokratie in den Ländern  führen. Zweifellos  lernte  ich viel über das Leben in diesen Orten. Ein entscheidender Faktor für meinen positiven Eindruck war die 10-20 Minuten-Präsentationen, in den die verschiedene Teams die wichtigsten Fakten für ihre Länder synthetisieren konnten.

 Die polnische NGO lag allen Arten von Spielen, Simulationen und Veranstaltungen  bereit, die effektive Teamarbeit und Austausch von Erfahrung hervorbrachten. Nützlich und angenehm  waren die täglichen Besuchen von traditionellen Restaurants – Ich probierte,  nicht nur polnische, sondern auch, wie z.B., Indische Küche. Die Debaten dauerte in der Pause. Zu diesem Zweck war das Mittagessen immer im Konferenzraum, dаs durch eine Cateringfirma geliefert wurde  . Das erleichterte die erfolgreiche Fortzetzung von den Diskussionen.

Ich war  sehr beeindruckt von einer bestimmten Simulation, in der den Zustand von einem sozialistischen Staat mit destabilizierten internen sozialen Status und hohen Ambitionen in Bezug auf die Außenpolitik musste künstlerisch dargestellt werden. Das war besonders geeignet für die Überwachung der Reaktionen von den Teilnehmer, die   im realen Leben aus Ländern mit einer ähnlichen Geschichte stammen,  und auch die Reaktionen von den Teilnehmer, die keine Ahnung von dem Regime haben.

Während der Prezentationen über die Demokratie in den Ländern gab es einen größten Anteil der Diskussionen über Diskriminierung, Rassismus und rechtsextreme Regime und politischen Parteien. Die Teilnehmer tauschten ihre Erfahrungen aus und sie lernten durcheinanderen viele Fakten von dem Geschichte der Ländern.

Außerdem möchte ich die Freizeitprogramm beschreiben. Ich hatte die Möglichkeit, nicht nur vielen Nachtclubs zu besuchen, sondern auch  ein paar Konzerte und einen Vortrag in einem Sozialzentrum zu besuchen.

Die Erfahrung von „Jugend in Aktion“ ist  echt   wertvoll .  Ich meine so, nicht nur für  Entwicklung den sozialen Umfeld, Erfahrung und Kenntnisse, sondern auch  für die Fähigkeit die unterschiedliche Standpunkten verstehen zu können. Das hilft Ihnen die Probleme von einen anderen Prespektiven analizieren und toleranter auf dem Weg zur persönlichen Entwicklung  sein.

Sofia,

12.12.2013

Eine Reise zu errinern

Irena Marinova

Das Bulgarische Jugendforum

Unser Abenteuer begann mit einer 23 –Stunden langen Busfahrt am 22. Oktober. Wir waren nicht müde, weil jeder aufgeregt über den kommenden Jugendaustausch in Kayseri , die Türkei war. Unser Projekt wurde “ Neue Entdeckungen über Kunst und Literatur in Europa“ genannt und umfasste 22 Teilnehmer aus der Türkei, Polen, Ungarn und Bulgarien. Die Laufzeit des Projekts betrug 9 Tage und ich kann sagen , dass diese einige der interessantesten Tage meines Lebens waren.

Wenn alle Gruppen in Kayseri angekommen und im Hotel angesiedelt seien, versammelten wir uns zusammen in unserem speziellen Raum – “ Brandraum “ haben wir es genannt . Wir begannen unsere täglichen Aktivitäten und jeder präsentierte sich damit, ihren Namen und ein paar Worte , um ihre Persönlichkeit zu beschreiben. Danach hatten wir unser Mittagessen und während des ganzen Nachmittags spielten wir Eisbrecher Spiele. Es war sehr lustig für uns alle , denn wir hatten einige Schwierigkeiten , die Namen der anderen zu merken, aber am Ende des Tages kannten wir uns besser. In einer der Werkstätten mussten wir unsere Erwartungen und Befürchtungen über das Projekt mitteilen. Viele der Dinge, die wir schrieben, waren ähnlich, und jetzt kann ich sagen, dass meine Erwartungen berechtigt und sogar übertroffen waren.

Ich weiß nicht, ob ich zunächst mit den Workshops und dann mit dem lustigen Teil anfangen soll, weil ich denke, dass wir Spaß die ganze Zeit hatten, während die Arbeit und auch während die Spaziergänge. Um türkische Kunst zu entdecken , gingen wir in der Fotogalerie von einem sehr berühmten türkischen Fotografen. Er zeigte uns eine Präsentation mit seinen besten Fotos, die das Leben an verschiedenen Orten in der Türkei zeigten und meiner Meinung nach waren sie sehr schön und spannend. Dann gingen wir in sein Studio, um Fotos von uns zu machen. Danach machten wir einen Spaziergang im Forum Kayseri ( ein Einkaufszentrum ) , wo wir eine Menge Spaß hatten – Eiscreme essen , türkischen Kaffee und Tee trinken, lustige Fotos machen und miteinander reden. Auch eines der Mädchen aus der türkischen Gruppe vorhersagte unsere Schicksal von den Kaffeesatz.

Ein weiterer Workshop wir hatten, war über Stereotypen von den anderen Ländern – was wissen wir über jeden von den anderen Ländern. Es war interessant , zu wissen, was die anderen von uns als Nation denken, und zu erklären, welche Stereotypen richtig sind und welche – falsch. Wir spielten auch Spiele um zu sehen, dass wir uns gegenseitig vertrauen können, und andere Energizer, um eine Verbindung zwischen allen Teilnehmern zu machen.

Während des Lernens über die türkische Kultur , besuchten wir viele interessante Orte . Wir gingen in Kayseri Zoo und Mazakaland, wo wir einen Spaziergang machten und türkischen Tee tranken. Auch gingen wir in die unterirdische Stadt Talas, als auch in die uralten Talas, wo wir einen Fremdenführer hatten, der uns über die Geschichte von Talas erzählte. Einer der interessantesten Orte, die wir besuchten, war Kappadokien. Jedes Stück von Kappadokien war spektakulär – die historischen Herrenhäuser und Höhlenwohnungen , die Töpferei , wo ein Töpfer uns zeigte, wie man verschiedene Arten von Töpfen macht, die Haar Museum, in dem wir einen Teil unserer Haare lassten, das Restaurant, wo wir aßen und tanzten , die Berge Kappadokiens , wo wir träumten … Wir degustierten sogar Weinprobe hausgemachten Cappadocian Wein , die wir  alle sehr lecker fanden. Alles war so zauberhaft , dass wir es nicht mehr verlassen möchteten.

Unsere freie Zeit war auch erstaunlich. Wir gingen zu einem Salsa- Lektion, die sehr aufregend für mich war, denn ich liebe tanzen und auch mein Salsa- Partner war sehr gut. Wir hatten ein Barbecue auf den Kayseri Hügeln und hatten unser selbsgemachtes Mittagessen dort. Einige der Nächte, hatten wir Zimmer Partys und beim Tanzen und Reden, lernten wir viel über einander. Während unseres Aufenthaltes in Kayseri haben wir viele verschiedene traditionelle türkische Speisen und Getränke versucht. Ich mag eine Menge von der türkischen Küche, weil es scharf und sehr lecker ist. Und das Beste ist, der türkischee Kaffee . Wir haben auch einen Spaziergang im Zentrum von Kayseri, sahen die Burg und Kayseri Stadtmauern. Wir haben versucht, Wassermalerei – Ebru genannt – und machten Fotos darauf.

In diesem Projekt habe ich viel über die Kultur, Religion , Ansichten , interessante Orte , Politik und Bräuche von Polen, Ungarn und vor allem von der Türkei gelernt. Ich bewundere ihre Art von Denken und Ausdruck, ihre Standpunkte und Laune. Ich bin sehr glücklich, dass ich alle Teilnehmer an dem Projekt traf, und dass wir immer noch in Kontakt mit einigen von ihnen halten. Wir haben große Freundschaften dort gemacht und ich werde mein erstes Projekt nie vergessen – dank des Bulgarischen Jugendforums hatte ich die Chance, neue Entdeckungen durch Kunst und Literatur in Europa und in der Türkei zu machen.

Und das war die Geschichte von unserem Abenteuer . Als Fazit kann ich sagen, dass dies eine einzigartige Lebenserfahrung war!

Sofia,

28.11.2013

„Schatten an der Jugend“

Natali Hristova

Das Bulgarische Jugendforum

Das Projekt “ Shadow on the Youth“ gab mir die Gelegenheit , Teil von etwas ganz Besonderes zu sein und eine erstaunliche Erfahrung zu überleben. Der internationale Austausch fand zwischen den 26.08 – 02.09.2013 in Edirne, die Türkei statt. Darin nahmen sieben verschiedenen Ländern teil- Bulgarien, die Türkei, Griechenland, Serbien, Mazedonien, Portugal und Italien. Durch dieses Projekt konnte ich verschiedene Kulturen , Standpunkte und Meinungen lernen, neue Kenntnisse und Fähigkeiten gewinnen, die Magie des Orients sehen und natürlich neue Freunde finden.

Jedes Land hatte seine Nacht und ich konnte ein wenig in die Atmosphäre jedes der sechs verschiedenen Ländern tauchen – ihre Küche probieren , über die Geschichte, Bräuche , Sehenswürdigkeiten und Natur lernen und Tanzrhythmen von ihnen hören.

Alles, aufgelistet hier, wurde natürlich mit nützlichen Aktivitäten kombiniert . Wir hatten die Gelegenheit , die Probleme der Krise in den einzelnen Ländern kennenzulernen. Auch lernten wir die Auffassung  jeder der Teilnehmer , gesehen durch ihre Prisma, da der Gegenstand des Projektes die Wirtschaftskrise war. Wir hatten auch die Gelegenheit, die thrakische Universität in Edirne zu besuchen, wo wir einen Vortrag über „Die Welt ist in einer Krise“ besucht haben.

Ich kann die Wanderung rund um Edirne nicht verpassen, die mit vielen angenehmen Emotionen gefüllt war und die uns geholfen hat, noch mehr in der Atmosphäre des Orients verloren zu werden.

Und schließlich erwähne ich, wie jeder junge Mensch, die ermüdungsfreies und verrückten Partys , weiter bis in den frühen Morgen, voll mit vielen, vielen Tänzen , Freude, Lächeln und positiven Emotionen.

Abschließend kann ich nur sagen , dass dieses Projekt in meinem Herzen 7 sehr aufregende Tage mit vielen unvergesslichen Erinnerungen gefüllt, geprägt hat. Dies kann nicht beschrieben werden , es müssen erlebt werden!

Sofia,

14.10.2013

„Edirne in drei Worte – Unterhaltung, Erfahrung und Emotionen“

Kalina Petkova

Das Bulgarische Jugendforum

Ich habe an solchen Projekten zuvor teilgenommen. Allerdings war dies mein erstes Projekt als Studentin und es war wirklich aufregend! Es passierte zwischen dem 25 . August und dem 1.September in Edirne , die Türkei. In dieser Woche habe ich viele neue Dinge über die Länder , die Teil des Projekts waren, gelernt . Ich traf neue Leute und kam näher mit Studenten aus verschiedenen Nationen.

Da das Thema des Projekts wurde auf den Wirtschaftskrise konzentriert,  hatte Ich die Chance, nicht nur über die Kultur der Türkei, Griechenland , Mazedonien, Serbien , Italien und Portugal zu lernen, sondern auch wirtschaftliche Probleme meines Landes und in Europa überhaupt wurden diskutiert. Wir hatten mehrere Treffen für Diskussionen und Präsentationen und gaben unsere Meinungen über die Krise . Zum ersten Mal konnte ich über so wichtige Probleme mit Leuten in meinem Alter sprechen. Es war mehr als interessant, unsere Solvatation über die Krise mitzuteilen. Außerdem hatten wir die Chance, mit einem Professor zu sprechen, der so nett war, alle unsere Fragen zu beantworten.

Jedes Land hatte seinen speziellen Abend, wenn seine Kultur , Gewohnheiten, typische Gerichte und Getränke vorgestellt wurden. Das war mein Lieblingsteil ! Wir haben gelernt , gesprochen, verschiedene Dinge versucht, und wir hatten Spaß!

Eine der größten Teile des Projekts war, der Besuch von Edirne. Wir sahen die größte Moschee in Edirne, gingen in den typischen Markt von Edirne und haben viele anderen Sachen gemacht. Es war wunderbar, diese schöne Stadt zu sehen und  diese wundervolle Menschen kennenzulernen. Es war eine wahre Freude, Teil dieses Projektes zu sein!

Sofia,

11.10.2013

„Zeigen Sie ihnen, dass Sie es tun können!“

Radina Kerelska

Das Bulgarische Jugendforum

Dies war mein erster Austausch. Acht Tage, zwei anstrengenden Fahrten und ein Berg des Lächelns. Die Leute, die ich traf , die Reiseroute, die Aktivitäten – die ganze Erfahrung war weit über meinen Erwartungen.

Wir kamen spät in der Nacht und am Morgen war ich müde und mürrisch, da ich nicht genug schlafen konnte, und ich wurde von einem Haufen aufgeregte und fröhliche Menschen begrüßt , von denen einige behindert waren … oder waren sie ? Rollstühle rannten um mich herum, jagend einander und schreiend „Hör auf vorzuschpiegeln und komm wieder auf die Beine ! “ . Jungen mit Zerebralparese drückten meine Hand und ihre Gesichter glühten mit den großzügigsten und wärmsten Lächeln. Ein Mädchen mit Sehbehinderung umarmte mich und erzählte mir über die bulgarische Geschichte, die sie auf ihrem eigenen gelernt hatte. Sind das wirklich Menschen mit “ Behinderungen “ ? Sie sicher, haben sich nicht als solche betrachten , mehr noch – ein paar Stunden mit ihnen verbracht kann auch Sie zweifeln machen , warum jemand sie als verschiedene in Betracht ziehen würde.

Wenn ich die Bilder von dieser Woche sehe und wieder errinere an jedem Moment verbracht dort und ich kann mein Lächeln und sogar meine Tränen , Tränen der Freude, nicht halten ! Bild nach Bild . Wir gehen den Hügel runter mit den Rollstühlen und schieben sie wieder auf , während Mia und Maria uns sorgfältig beobachteten . Wir versuchen Wasser zu trinken, während gebunden mit der Person neben uns und Carlo lachte um uns herum. Ketty und Spas lehren Blindenschrift und andere verbreiten Pastete auf Brot mit ihren Augen gebunden. Hier gehen Besim und Mia , tanzend Cha-cha- cha mit den Rollstühlen . Spas übergibt den Ball zu Michael und erklärt die Regeln der Goalball . Mario Kovach und Carlo machen uns wahnsinnig lachen. Ein paar mehr Bilder und ich bin wieder im Zentrum von Zagreb, wo unsere lustige Gruppe einen Flashmob macht, während alle tragen Udruga Zamisli T-Shirts, gemalt selbst von uns.

Finale Bilder aus dem letzten Tag . Ich sehe uns die großen Plakate haltend, voll mit Ideen für zukünftige Projekte, die wir gemeinsam tun können. Letzte Lächeln und glückliche Momente , die Erinnerung an die Dinge, die wir voneinander gelernt haben, die Hals-Krawatten, die Banitsa, die Polka und die Gitarren, an die ernsten Themen und Fragestellungen zu lösen , gutes Essen und die Versprechen in Kontakt zu bleiben.

Hier sind wir! Finale Verabschiedunged und wir hüpfen in den Wagen. Wir gehen. Wir blicken zurück . Jeder läuft nach uns und will uns nicht gehen lassen , alle lachen und winken. Das Lächeln ist zurück auf mein Gesicht , und ich habe nur einen Gedanken im Kopf:

„Danke, meine Freunde!“

Sofia,

28.09.2013


 

 

 

„Eine unerwartete Reise“

Ivan Sotirov

Das Bulgarische Jugendforum

Ich wusste über die Austauschprogramme für eine lange Zeit, und wenn ich gehört habe, es gibt eine freie Stelle für das Projekt auf den Kanarischen Inseln, habe ich nicht für eine Sekunde gezögert – ich habe meine Teilnahme sofort bestätigt. Das Thema war für mich sehr interessant – Europa aus kulinarische Perspektive zu entdecken. Ich genieße das Kochen für Spaß, und das  war die perfekte Gelegenheit für mich. Da ich ein guter Fan Koch bin, war ich sicher, dass wir wieder keine Probleme an dieser Initiative zuerst zu sein werden haben.

Wir kauften die Tickets und traf uns mit dem Rest der Gruppe, um uns kennen zu lernen und schnell kam die Zeit  auszuziehen. Ich muss anmerken, wir waren eine wunderbare Gruppe von Menschen, und wir haben wirklich gut als Team funktioniert. Da dies mein erstes Projekt war, hatte ich keine Erwartungen, dass es gut laufen wird , aber jetzt denke ich sogar, dass ich dort eine neue Familie fand. Ich werde sie sehr vermissen , meine lieben Freunde!

Also, ich war noch nie auf die Kanarischen Inseln gewesen – sie sahen herrlich von der Augenansicht des Vogels. Keine Probleme während des Fluges – Ich stelle fest, dass das Ziel nicht in der Nähe war – wir haben in einer perfekten Zeit gelandet. Erster Eindruck – über alles ist gedacht, der Transport is sauber, günstig und immer in die richtige Zeit.

Der Veranstalter des Projektes war ein netter junger Mann . Die Teilnehmer kamen aus Polen, Rumänien , Frankreich, Spanien und Bulgarien. Wir ließen die Taschen im Hotel und machten einen Spaziergang in der Stadt – La Laguna. Es ist eine ruhige Stadt im Norden der Insel, ein wenig zu heiß für meinen Geschmack , aber es hat alles, was Sie brauchen. Der Ort für das Abendessen war auch in einem guten Zustand , so ich war dort glücklich.

Wir begannen die Sitzungen, diskutierten unsere Erwartungen und Ängste vor dem Projekt und lernten sich kennen. Wir hatten eine schöne Einführungsspiel und setzte mit einem Spiel in der Stadt. Wir hatten verschiedene Workshops – besonders interessant war dieser über das Recycling – ein Aspekt wo Bulgarien hinkt.

Dann besuchten wir lokalen Plantagen für exotische Früchte. Meine Erinnerungen von dort – lecker! Sehr, sehr lecker! Wir gingen auch zu einer Ziegenfarm . Ziegenmilch und Käse sind typisch für Teneriffa und sind sehr ähnlich zu den Milchprodukten, die wir in Bulgarien haben.

Und hier kam die Zeit für den Hauptteil – das Kochen. Dies war in City Hall. Es gab eine Menge von Menschen vor Ort und am Anfang war es sehr angespannt, und meine Stimmung wechselte von dem Wunsch,  jemanden mit der Pfanne zu treffen auf allen für ihre engagierte Arbeit zu danken. Wir haben wirklich gezeigt, dass Team Bulgarien kann in jeder Situation manövrieren. Nochmals vielen Dank , meine Freunde!

Die folgenden Nächte waren ähnlich , wo jedes Land präsentiert ihre Küche , und der Rest der Zeit, jede Gruppe aus den teilnehmenden Ländern machte das Kochen . Eines Abends gingen wir zu einem Festival in der Stadt – diese Leute wissen wirklich, wie man Spaß haben kann. Leider kann ich nicht sehr gut tanzen , aber es hat Spaß gemacht.

Wir waren ungeduldig für die Romeria – es ist ein großes Fest , wo alles wieder rund um Essen, traditionelle Musik und Tanz kreist. Wir hatten eine spezielle Einladung für das Fest und waren gut vorbereiten – wir haben typische Spezialitäten wie  Gofio gemacht . Die Veranstaltung war sehr bunt wie der Rest ihres Lebensstils – sie scheinen glücklich zu sein , unabhängig von ihren Problemen. In der gleichen Nacht war die bulgarische Nacht – was soll ich sagen , wir sind die besten!

Auf der zweiten Woche besuchten wir durchaus ein paar Stellen. Wir gingen zum Teide-Nationalpark und einige Städte, wohin ich gerne zu bewegen würde.  Es scheint so, als ob Zeit ein anderes Tempo dort hat.

Es ist unser letzter Tag hier . Wir verabschiedeten uns als Freunde , und jeder nahm ihren Weg zurück nach Hause. Es war ein tolles Projekt und ich würde gern Teil an einem anderen Jugendaustausch wieder nehen. Selbst die Menschen, die ich traf, waren mir genug und haben eine wertvolle Lebenserfahrung gemacht. Seien Sie sich bewusst , dass die Bulgaren sehr gut sind und wir sollen stolz sein!

Ich möchte Kalojan aus dem bulgarischen Jugendforum für die Möglichkeit an dem Projekt teilzunehmen danken und auch die Menschen in unserem Team – Wanja, Toni und Nasko . Sie sind einige der schönsten Menschen, die ich getroffen habe und sie sind meine zweite Familie geworden!

Sofia,

16.09.2013

„Tasting Europe“ – eine spannende Erfahrung

Atanas Kirilov

Das Bulgarische Jugendforum

Dies war das erste Mal, dass ich die Gelegenheit hatte, an einer so genannte Jugendaustauschprogramme teilzunehmen. Es fand zwischen dem 8 und dem 17 Juli in der Stadt La Laguna, die Kanarischen Inseln statt. In dieser kurzen Zeit hatte ich die Chance über die Natur, Traditionen , Gastronomie und Geschichte der Inseln, sowie eine Menge über die 24 Teilnehmer aus Spanien , Frankreich, Polen , Rumänien und Bulgarien zu lernen.

Für mich „Tasting Europe“ war eine aufregende Erfahrung, die mir zu erkennen half, dass unabhängig von den Differenzen zwischen uns, wir haben mehr Ähnlichkeiten als Unterschiede – die Küche, die Gewohnheiten, als auch verschiedene andere Aspekte unserer Kulturen. Einer der großten Vorteilen des Besuchs von den Kanarischen Inseln waren die Inseln slbst.  Dank der meheren Aktivitäten, konnten wir die Inseln im gesamten Programm des Projekts erkunden.

Das Hauptziel der Veranstaltung war es, unser Wissen über die Küche des jeweiligen Landes zu bereichern und den Einsatz von sauberen und ökologischen Produkten zu fördern. Für mich war dies eine Chance, ein paar Kochkünste zu entwickeln (Ich gebe zu, meine sind nicht sehr weit fortgeschritten) und die lokalen Lebensmittel zu erforschen. Wir nahmen an einer traditionellen Carneval, Romeria genannt teil, durch die Zubereitung von Speisen am vorigen Tag. Mit der Gruppe haben wir  Marmeladen aus heimischen Früchten – Bananen, Mango, Papaya vorbereitet, und haben “ Gofio “ gemacht – ein typisch kanarischen Dessert aus dem Mittelalter.

Ich lernte eine Menge über die Natur der Inseln. Wir besuchten Öko- Farmen für exotische Früchte , einige von denen ich noch nie zuvor gesehen hatte. Jedes kleine Stück Land auf den Inseln ist benutzt und das ist etwas, wovon  Bulgarien lernen kann . Wir gingen auf den Vulkan Teide . Dort fiel für mich der Mythos, dass Teneriffa nur eine vulkanische Insel war und ich sah, wie in der gleichen Zeit der Naturschutz und der Bau von modernen Einrichtungen, um den Touristen zu ermöglichen , um den Park in seiner ganzen Schönheit zu sehen, getan werden können. Ein paar Tage zuvor sahen wir etwas sehr unterschiedliches als die Höhen des Teide – der Anaga- Park in den Norden Teile von Teneriffa. Der Spaziergang, den wir dort hatten, war sehr entspannend.

Ich habe auch die lokale Kultur erforscht. Vor dem Projekt hatte ich noch nie Menschen aus den Kanarischen Inseln getroffen und ich war von der Herzlichkeit und Gastfreundschaft der Menschen dort bezaubert. Sie sind immer glücklich und lächelnd. Das ist etwas, was auch auf ihre Sitten übertragen ist. Alle lokalen Feste waren sehr fröhlich und voller positiver Energie , aber auch stark mit ihren Wurzeln und Geschichte verbunden. Auf ein der Feste trugen alle traditionelle Kostüme, die von Generation zu Generation weitergegeben sind und und getanzten auf Madrigale, typisch für das 19. Jahrhundert. Und so flog La Laguna uns zurück in die Zeit, auch für nur eine Nacht. Alle waren zusammen wie eine große Familie. Sie alle hatten eine Arena , um ihre Traditionen zum Ausdruck zu bringen und für uns, Besucher, es war ein interessanter Weg ihre Kultur zu nähern. Um diese Tradition zu erhalten , müssen auch die Kinder mitzählen. So passierte an der Romeria Veranstaltung – Kinder waren die aktivsten von allen.

Jeder Moment, der ich auf den Kanarischen Inseln verbrachte, wird eine helle Erinnerung für mich bleiben, dass ich immer schätzen werde. Dort traf ich viele wundervolle Menschen, die ich hoffe, in meinem Leben zu halten!

Sofia,

09.09.2013

Der Geschmack von Europa

Ivanka Bozhilova

Das Bulgarische Jugendforum

Das Projekt „Tasting Europe “ war eine der eindrucksvollsten Projekte , in die ich je teilgenommen habe. Das bulgarische Team, wie immer, war das beste Team an dem Projekt. Wie es in dem Titel zu sehen ist, der Jugendaustausch wurde mit Verkostung und dem Machen von verschiedenen Mahlzeiten aus unterschiedlichen Teilen von Europa verbunden. Die Teilnehmer waren nicht nur aus Bulgarien , sondern auch aus Polen, Rumänien, Frankreich und Spanien natürlich. Der Austausch fand zwischen 8 und 17. Juli in der Stadt La Laguna, Teneriffa, Spanien statt.

Die Wahrheit ist, dass es für mich noch unterhaltsamer war, weil ich an der gleichen Stelle vor einem Monat mein dreivierteljähriges Projekt im Rahmen der Europäischen Freiwilligendienst beendigt habe. Nach Kenntnis der Stadt und einen großen Teil der Kollegen, die den Austausch organisierten , in vielen Fällen Ich nahm nicht nur als Vertreter Bulgariens teil, aber auch als lokaler Helfer. Ehrlich gesagt war ich mit beiden Rollen ziemlich gut.

Es war sehr interessant für uns , verschiedene Mahlzeiten zu bereiten für ein traditionelles Fest der Nahrung, die zur gleichen Zeit stattfand. Wir beteiligten uns mit traditionellen Kostümen und haben unterschiedlichen lokalen Gewohnheiten durchgeführt. Das Eintauchen in diese Atmosphäre hat uns eine einzigartige und unwiederholbare Erfahrung der Kultur und Traditionen der Insel Teneriffa, The Canarias gegeben.

Dieser Austausch war eine Fortsetzung meines persönlichen Projektes im Europäischen Freiwilligendienst und ich bin mit dem Erfolg erreicht sehr zufrieden. Innerhalb von 9 Tagen haben wir es geschafft, unsere reiche Kultur, Traditionen und Geschmäcker vor den anderen Teilnehmern und Menschen vor Ort zu präsentieren und auch Kenntnisse über ihre zu bekommen . Die Schlussfolgerung ist , dass die Menschen und Lebensmittel in ganz Europa sehr ähnlich sind, aber doch ihre kleinen spezifischen Farbtönen machen es so interessant, die europäischen Geschmäcker zu erforschen. Ich persönlich pläne diesen Aspekt der Nationen weltweit zu erkunden.

Sofia,

30.07.2013

Freundschaft für immer

Vlastimir Vergilov

Das Bulgarische Jugendforum

Es ist traurig, nachdem wir wieder in der Realität gekommen sind. Es ist traurig, weil wir das wunderschöne Ort Karschehir in der Türkei verließen. Da an das Projekt „We will call you back“ junge Leute aus Großbritanien, Spanien, Österreich, Bulgarien und Rumänien teilgenommen haben. Karschehir ist eine Stadt im Herzen der Türkei, ein irreal wunderschönes Ort, wo wir  9 Tage verbracht haben, die wir nie vergessen werden. Ich nenne es „irreal“, weil wir die ganze Zeit echte Freunde und starke Emotionen hatten. Jeden Tag startete mir Spiele, Präsentationen, Diskussionen über das Thema. Jeden Tag für das Programm waren die Gruppen von unterschiedlichem Land verantwortlich. Das Thema war die Bewerbung um einer Arbeitsstelle in die Europäischen Lander.Wir haben Übungen für CV-Verfassung,  Bewerbungsschreiben und Interview gemacht. Die Aktivitäten waren sehr lustig und wir wollten immer mehr aber die Zeit ist immer sehr fast geflogen.Unsere Gastgeber hatten verschiedene Präsentationen mit echte Arbeitsbeger organisiert und sie erklärten uns genau was man von den Bewerbern erwartet, wie man nach CV und Bewerbungsschreiben die Kandidaten bewerten kann.

Diese Information „Aus der Küche“ war sehr nützlich für alle Teilnehmer, weil wir jetzt besser vorbereitet für eine Bewerbung sind. Am Ende des Projektes hat jeder sein Youth Pass bekommen – auch sehr behilflich bei Bewerbungen um einer Stelle.

Unsere Hosten waren sehr gastfreundlich und nett. Natürlich gab es kleine Problemme in das Proektablauf aber mit Sicherheit kann ich sagen, dass die Leute sehr nett sind und versuchen alle Teilnehmer zu beachten. Wir alle fühlten uns wie zuhause. Alle Teilnehmer hatten sehr gute Zeit verbracht und zwischen uns entschtand ewige Freundschaft.Wir hatten das Motto des projektes erfüllt – „Freundschaft für immer“.

Jeden Abend die Gruppe, die das Tagprogramm organisiert hat, stellt ihres Land vor. Durch Preäsentationen, traditionalle Speisen und Getränke, Folklortanzen und Musik wir erfuhren über die Kultur und die Traditionen des Landes. Auch wenn man das Land sehr gut kennt gibt es immer etwas neues zu lernen. Danach diskutierten wir über die Unterschiede in unserem alltäglichen Leben.Wir haben die Unterschiede zwischen den Sprachen besprochen und haben viele neue Wörter in alle Sprachen gelernt. Wir lernten über das Leben in den anderen Länder und wie man die Schwierigkeiten bekämpft. Wir haben gelernt, dass die Unterschieden etwas normales sind und so sind wir toleranter geworden, die Diferenzen zu akzeptieren und weiter zu sehen. Wir haben gelernt, vor allem Menschen zu sein.

Am Ende wollten wir uns nicht trennen. Unsere Freunden aus der Türkei begleiteten uns bis zur Haltestelle und dort brauchten wir lange Zeit uns zu verabschieden. Mit Trännen in den Augen und nachdenkliche Gesichten fuhren wir stumm nach hause.Wunderschöne Zeit mit wunderschöne Leute. Was nach dem Projekt übrig bleibt ist die Freundschaft und viele schöne Errinerungen an die Umarmungen und die Trännen in den Augen beim Verabschieden. Echte menschliche Sachen.

Sofia,

01.07.2013

Vielen Dank an alle meine neue Freunde!

Zlatina Lyutova

Das Bulgarische Jugendforum

Das Projekt „Wir rufen Sie zurück “ fand in Kırşehir vom 21. bis 29. Juni statt. Die Initiative enthalten 43 Teilnehmer aus sechs europäischen Ländern – die Türkei , Bulgarien, Rumänien, Spanien, Großbritannien , Österreich, und wurde an der Arbeitssuche gewidmet.

Mit einem Blick zurück auf alles, was ich diese Woche überlebt habe , bin ich mit einem Gefühl von Freude überwältigt . Die Freude von der Kontakt mit dem Neuen , Unbekannten , aber auch mit dem Aufregenden. Ich glaube, dass jeder Teilnehmer an dieser Initiative eine lange Zeit die wunderbare Erinnerungen behalten. Das Projekt gab uns die Gelegenheit, nicht nur die verschiedenen Kulturen zu erleben , sondern auch , einige unserer Vorurteile zu überwinden , toleranter zu sein und sich mit Verständnis und Respekt für die Welt um uns herum anzusetzen.

Ich war am meisten von unseren Gastgebern, unseren neuen türkischen Freunde, beeindruckt. Mit ihrer Offenheit , Fürsorge und Gastfreundschaft,  sie haben es geschafft, einen Raum der Kreativität und dem freundlichen Geist zu bauen. Das nähere Kennenlernen mit der traditionellen türkischen Familie und die Besichtigung der örtlichen Sehenswürdigkeiten ließen uns die wahre Magie der Türkei zu fühlen.

In diesem Projekt wurde das Geschäft mit Vergnügen kombiniert . Wir hatten ein Vortrag von türkischen Spezialisten geliefert , wie man einen Lebenslauf und ein Motivationsschreiben gut schreiben kann. Alles wurde in einer attraktiven und professionellen Art und Weise präsentiert.

Ich denke , dass das Wesen eines solchen multikulturelle Projekte ist es, jungen Menschen zu helfen, ihre traditionellen Vorstellungen zu aktualisieren in dieser “ Welt der Netze und Nullzeit“ und durch die Universalisierung und Informatisierung , auf die Suche nach neuen und bisher unbekannten Methoden beruflichen und persönlichen Entwicklung zu verstärchen. Deshalb erfüllte das Projekt “ Wir rufen Sie zurück “ erfolgreich die Aufgaben bei der Vorbereitung der jungen Menschen für die Zukunft.

Alles, was ich dort erlebte, hat mich mehr als erwartet gelehrt. Es zeigte mir, dass Freundschaft kennt keine vorläufigen Plan, und geschieht spontan und unerwartet. Dann dauert es lang.

Vielen Dank an allen meinen neuen Freunden!

Sofia,

01.07.2013

Nehmen wir die Gelegenheit!

Antoaneta Mollova

Das Bulgarische Jugendforum

Das war mein zweites Mal, wenn ich die wunderbare Gelegenheit nutzte, Teil eines Projektes, finanziert durch das europäische Programm “ Jugend in Aktion “ zu sein. Ich überzeugte mich davon , dass Projekte ein tolles Erlebnis sind, wobei auf eine fröhliche Art und Weise das Angenehmen mit dem Sinnvollen sich verbinden. Eine Gelegenheit, neue Kulturen zu entdecken, Freundschaften zu binden und neue Fähigkeiten zu gewinnen.

Das Projekt, an dem ich dank des Bulgarischen Jugendforums teilnahm, fand in der sonnigen Woche vom 15. bis 20. Juli in Adrasan (Antalya , Türkei) statt und wurde mit dem Titel “ Menschenrechtsbildung und Demokratieerziehung “ genannt. Ich traf Vertretern von 14 europäischen Ländern und zwei nicht-europäischen (Mexiko und Brasilien – die Mädchen aus diesen Ländern hatten ein Austauschjahr in den europäischen Ländern). Kurz gesagt , es war ein unvergessliches Kulturaustausch.

Während der Ausbildung habe ich mehr über Menschenrechte gelernt, was die Probleme in den verschiedenen Ländern in Bezug auf diese Rechte sind, was Demokratie ist und wie wir aktive Bürgerinnen und Bürger sein können. EinSchwerpunkt war das aktuelle Problem über die Proteste in der Türkei , verbunden mit Gezi Park in Istanbul und mehrere lokale Menschen waren über ihre Ansicht gefragt. Alle Schulungen und Aktivitäten wurden auf dem grünen Rasen im Schatten vor dem Hotel in eine kreative und interessante Art und Weise geführt. Wir besuchten auch den Bürgermeister von Adrasan und stellten ihm Fragen zu dem Thema.

Die Natur in Adrasan war faszinierend. Unglaublich schöne Bucht, die von hohen und grünen Bergen umgegeben ist. Ich habe noch nie so kristallklar und azurblaues Wasser gesehen. Einer der Tage, haben wir auf einer Yacht im Mittelmeer verbracht . Das Erlebnis an diesem Tag – unbezahlbar. Wir hörten Musik und tanzten , aßen leckere Speisen , haben an verschiedenen einsamen Stränden gehalten und sprangen in das Wasser.

Ich kam zurück mit neuen Freunden , eine Menge positiver Emotionen und Tan !

Vielen Dank,  Bulgarische Jugendforum für die Gelegenheit und die volle Unterstützung !

Plovdiv,

01.07.2013

Junge Menschen mit einem gemeinsamen Ziel können viel erreichen!

Georgeta Ilieva

Das Bulgarische Jugendforum

Das Projekt „Machen Sie die Änderung, seien Sie die Änderung“ wurde in Slanic -Moldova , Rumänien zwischen dem 15. und dem 23. April realisiert. Wenn ich zurück auf die Woche schaue, die ich dort verbrachte , konnte ich es in vielerlei Hinsicht beschreiben , aber für mich war es vor allem eine Möglichkeit, die Welt auf eine andere Weise zu sehen , um meinen Standpunkt zu ändern. Ich kam zu der Erkenntnis, dass, wenn junge Menschen ein gemeinsames Ziel haben, dann können sie eine Menge erreichen, egal, ihre Unterschiede.

Im Training gab es Teilnehmer aus Bulgarien, Mazedonien, Serbien und Rumänien. Die Methoden der nicht-formalen Bildung haben uns geholfen, ein vereintes Team zu schaffen und auf diese Weise verlief der Arbeitsprozess reibungslos . Ich war beeindruckt von der Art und Weise, auf die die Informationen präsentiert waren- mit nicht-formalen Maßnahmen haben wir es geschafft , die Hauptprobleme der Jugend von den verschiedenen Teilnehmerländer zu skizzieren. Durch Simulationen, Teamarbeit und leidenschaftlichen Diskussionen konnten wir die  Jugendinitiativen in jeder der beteiligten Staaten besser verstehen.

Für mich ist die Methode „Lernen mit der Handlung“ sehr nützlich, und lässt uns eine Idee entwickeln, durch proaktives Verhalten. Super attraktiv für mich war die Aufgabe, ein Beispielprojekt zu erstellen , um unsere eigene Idee zu präsentieren. Sowie, die kurze Spiel wir durchgeführt haben, hatte eine starke Wirkung auf mich. Die Idee war, uns zu zeigen, dass, wenn unsere Rechte verletzt werden , müssen wir handeln und uns schützen.

Ein weiteres interessantes Thema, das wir diskutiert haben, war der Diskriminierung und die Auswirkungen, die diese auf die Person verursachen kann. Ich glaube, dass wir in einer offenen und toleranten Welt leben. Einer der größten Vorteile solcher Projekte ist, dass wir die Gelegenheit haben, unterschiedliche Menschen und Kulturen kennen zu lernen und zu lernen wie zu respektieren und zu akzeptieren.

Am kulturellen Abend habe ich viele interessante Fakten über die anderen Länder gelernt und ich habe einige ihrer bekanntesten Lebensmitteln und Getränken ausprobiert.

Die Organisation war auf einem hohen Niveau , die uns ohne Sorgen um die Deteilen der Logistik arbeiten lässte.

Eine spannende Erfahrung für mich war der Besuch einer Baustelle der Organisation “ Habitat “ . Es hilft Familien, die die Ressourcen nicht haben, um unter normalen Bedingungen zu leben. Freiwillige bauen Häuser für sie , kostenlos . Der Besuch war sehr emotional für mich , als ich in diesem Besuch eine Hoffnung für die Menschheit sah.

Abschließend kann ich sagen , dass die Woche sehr nützlich , intensiv und emotional war und ich hoffe, das ist nur der Anfang der Entwicklung dieses Projekts.

Sofia,

17.05.2013

„Machen Sie die Änderung , seien Sie die Änderung“

Petya Dimova

Das Bulgarische Jugendforum

Dieses Projekt fand zwischen dem 15. und 23. April in einer wunderschönen Bergresort, namens Slanic-Moldova, in Rumänien statt mit Teilnehmern aus Rumänien, Bulgarien, Serbien und Mazedonien. Ich kann leicht das Projekt  in ein paar Worten beschreiben, und sie würden “ Spaß , Freunde, Entwicklung“ sein . Die Hauptidee des Projekts war über die Möglichkeiten, auf die, Menschen sich erziehen – die formalen , nicht-formalen und informellen Möglichkeiten und die Einbeziehung der Jugend in die politischen Entscheidungen. Unser Tag startete normalerweise mit einem lustigen Energizer, dann folgte eine interessante Diskussion oder die Vorbereitung der verschiedenen Sinnesspiele oder ein neues Projekt. Jeder von uns nahm  aktiv in die Aktivitäten teil , was viel für die Teambildung und die freundliche Umgebung geholfen hat. Es war eine große Freude, Menschen aus dem Balkan zu treffen, die in Spaß ganz qualifiziert waren. Wir haben jeden Abend auf unterhaltsame Weise organisiert, dass nach der Arbeit , wir in der Lage waren, sich zu entspannen und die schöne rumänische Resort zu genießen. Die Organisation war sehr schnell und wir hatten jede Menge Aktivitäten. An einem Tag gingen wir zu einem interessanten Salzbergwerk und dann auf zwei Städte in der Nähe – Targu Ocna (wo wir die Chance hatten, den Bürgermeister zu besuchen ) und Bacau (das ist die größte Stadt in der Grafschaft) . Wir hatten auch die Gelegenheit, einige Freiwillige aus Habitat ( eine nicht-staatliche Organisation, die Häuser für Menschen bauen, die es sich nicht leisten können ) zu begegnen. Am Ende des Projekts hatten wir eine wundervolle internationale Nacht, in der jedes Land interessante Fakten , Speisen und Getränke von ihrem Heimatland präsentierte. Am nächsten Tag hatten wir eine sehr erfrischende Wanderung in dem atemberaubenden Ort. Insgesamt würde ich sagen, es war eine tolle Erfahrung , die mir die Möglichkeit gab, mit vielen interessanten Menschen aus verschiedenen Orten mich zu vernetzen, schöne Teile von einem anderen Land zu sehen und meine Fähigkeiten und Vertrauen, um in einer anderen Sprache mit einer großen kommunizieren Gruppe von Menschen zu verbessern.

Sofia,

13.05.2013


 

„Gib niemals auf“

Kaloyan Tsvetkov

Das Bulgarische Jugendforum

Zwischen den 28. März und 6. April 2013, fand eine der interessantesten Trainings, in die ich je teilgenommen habe, statt – „Bürger Europas“ , in Deutschlandsberg , Österreich. Dies war eine große Chance für mich , da es war 10 Tage von Aktivitäten und Themen, die mir nicht so vertraut waren. Ich habe viele verschiedene Sichtweisen und Definitionen der Bürgerschaft gelernt, wie wir für unsere Rechte verteidingen können und viel mehr. Ich erkannte, dass das Wort “ Bürgerschaft “ hat die gleiche Wurzel in den meisten Sprachen hat, der Fokus ist auf die Bürger . Es gilt für Englisch, Spanisch , Ukrainisch , Deutsch, Kroatisch , Lettisch und auch für das schwierige Estnisch. Egal , Definitionen von Bürgerschaft varieren je nach dem Land und einige sind ziemlich faszinierend.

Ein weiterer wichtiger Teil der Ausbildung für mich war die Möglichkeit, mit dem Rest der Teilnehmer historische und aktuelle Perspektiven über die Bürgerschaft in Europa zu diskutieren und zu teilen. Wir erkundeten die wichtigsten sozialen Ausdrucksformen der europäischen Bürger in den vergangenen Jahrhunderten und wie diese Europa geformt und verwandelt haben und auch wie wir Europa in den kommenden Jahren verändern möchten. Es war sowohl unterhaltsam als auch nützlich , die Rollen der römischen Kaiser, Mittelalterliche Ritter und moderne Politiker zu spielen. So war jeder von uns in der Lage ,ein Verständnis für diese Parte zu äußern und zu erfahren, wie Menschen in verschiedenen Epochen sich benahmen und auch natürlich konnte jeder seine künstlerische Seite an das Publikum präsentieren.

Das Ziel der Ausbildung war, die berufliche Entwicklung der jungen Menschen, die im Bereich der sozialen Eingliederung sind, zu unterstützen – ein weiterer großer Vorteil für mich gleich. Teilnehmer mit körperlichen Behinderungen nahmen an den meisten Aktivitäten des Projekts gleich teil. Ich hatte das Vergnügen, eng mit ihnen auf verschiedenen Aufgaben zu arbeiten und in nur ein paar Tagen habe ich bestätigt, dass ihre Behinderungen sind weit von ihren Fähigkeiten in der Unterzahl . Ihr Sinn für Humor, der Wärme und der Überzeugung, die sie besitzen, sind unendlich und so habe ich oft die Schwierigkeiten, mit denen sie täglich konfrontiert sind, vergessen. Gemeinsam haben wir diskutiert , was man braucht , ein Bürger zu sein, was die Kriterien sind, als solche uns zu bezeichnen., welche unsere Rechte und Pflichten sind.

Nach der Gewinnung zusätzliche Kenntnisse, die Teilnehmer erkannten die Staatsbürgerschaft auf drei Ebenen – lokal, national und regional. Wir spielten Simulationsübungen auf  verschiedenen sozialen Aktivitäten und diskutierten ernsthafte, realen Probleme wie Drogenkonsum unter jungen Menschen und die sozialen Kosten davon. Ein öffentliches Forum fand im Rathaus statt, wobei Eltern , Lehrer, Polizeiwachen , Journalisten , Anwälte, ein lokaler Richter , NGOs und aktive Bürger zu gemeinsamen Ideen und Lösungen mit dem Bürgermeister teilten. Alle von den Teilnehmern haben in dieser Simulation eine aktive soziale Stand gezeigt, durch Argumente unterstützt. Solche nicht – formalen Methoden ( Rollenspiele , Simulationen , Diskussionen und Fallstudien) halfen alle, um ihre Kenntnisse und Erfahrungen der aktiven Bürgerschaft zu bereichern.

Bei der Ausbildung haben unsere Freunde mit Behinderungen aufgedeckt, wie sie nationale und internationale Gesetzgebung mit ihrem Stand zu sozialen Fragen beeinflussen können. Sie gaben uns die Möglichkeit gegeben, ihre Kämpfe in der Verteidigung ihrer Rechte und ihre Position als Bürger vor der lokalen und nationalen Regierung zu verstehen. Sie zeigten uns wir wir effektiv sein können.

In den letzten Tag jeder von uns hatte die Bühne, um seine Erkenntnisse für ein Projekt zur aktiven Bürgerschaft zu präsentieren und es bot viele wunderbare Ideen für die soziale Eingliederung von Menschen mit Behinderungen.

Zum Abschluss , möchte ich mich bei dam Bulgarischen Jugendforum’s Direktoren bedanken, für die Wahl, ich die Organisation an diesem angenehmen und nützlichen Ausbildung zu vertreten und und ein großes Dankeschön an unseren österreichischen Partnern für die wunderbare Anordnung (Wolfgang , Inga und der Rest der Freiwilligen ) und die großartige Arbeit an dem Projekt ! Ich möchte auch eine wichtige Lektion, die ich dort gelernt habe, teilen – wir sollen nie aufgeben, weil es keine unmöglichen Dinge gibt, nur Dinge, die wir nicht genug wollen. Wenn Menschen mit täglichen Kämpfe auf die kleinsten Dinge es tun können, was hält der Rest von uns ?

Sofia,

12.05.2013

Ein Kind glücklich zu machen – unbezahlbar!

Olivera Dakova

Das Bulgarische Jugendforum

Unvergesslich – das war das Projekt, an dem ich teilgenommen habe . Das Thema der Austausch war „Fantasie für alle & Imagination für alle“ und es fand in Kırklareli , der Türkei vom 19. bis 27. April statt. Wir waren 27 Teilnehmer aus Bulgarien , Tschechien, Italien, Rumänien und der Türkei.

Es war eine Woche voller Emotionen, Lächeln , Aufgaben, Kreativität , Lernen, Freundschaft. Die Hauptidee des Projekts zielte darauf ab, das Bewusstsein , Unterstützung und tolerante Haltung gegenüber Kindern mit geistiger Behinderung zu anheben. Wir verbrachten zwei Tage in der Schule für Kinder mit Behinderungen. Jedes Land musste ein traditionelles Kinderlied vorbereiten und sie vor den Kindern singen. Es war so lustig Kinderlieder in einer anderen Sprache zu lernen. Auch mussten wir für sie ein kurzes Spiel ausdenken und es zu agieren. Einer der emotionalsten Momente war es, mit den Kindern T-Shirts für sie zu zeichnen . Ich denke, dass wir etwas mehr als nur T-Shirts gemacht haben – wir gaben ihnen Liebe und Glück . Es war solch einer emotionalen Moment, dass wenn man das Lächeln auf die Kinder `s Gesicht und Augen voller Freude sieht , fühlt man sich vielleicht wie der glücklichste Mensch der Welt. Dieses Gefühl kann man nicht beschreiben , man muss es nur fühlen. Ein Kind glücklich zu machen, es sich besonders  und wichtig fühlen zu machen, das ist ein unbezahlbarer Moment , der man für das ganze Leben erinnern wird.

Das Treffen mit den Kindern gab uns Menge Dinge zu denken. Ja, wir sind anders als die Kinder in vielerlei Hinsicht, aber wir sind in der gleichen Zeit gleich – wir brauchen die gleichen Dinge wie sie – Liebe, Aufmerksamkeit , Chancen , Verständnis, Freunde. Wir sind glücklich, traurig, empfindlich wie sie. Ich denke, wir müssen erkennen, dass die Probleme, die wir täglich haben, nicht so wichtig und auch sinnlos sind, wir werden so einfach für dumme Sachen  nervös, und es gibt Menschen, die unsere Möglichkeiten nicht haben, Menschen , die ein schwereres und unterschiedliches Leben haben.

Es war eine Freude für mich , diesen Projekt zu beteiligen und ich bedanke das bulgarische Jugendforum für die Gelegenheit . Es war ein tolles Erlebnis für mich , ich habe viele interessante Dinge gelernt , Freunde gemacht und das Wichtigste ist, dass wir etwas Gutes für die Kinder gemacht haben.

Sofia,

11.05.2013


 

„Eine unbezahlbare Erinnerung lebenslang“

Svetlomir Miloslavov

Das Bulgarische Jugendforum

Das Projekt „Phantasie für alle , Realisierung für alle“ fand in Kırklareli , der Türkei zwischen dem 19. und 27. April statt. Ich war sehr glücklich, ein Teilnehmer an diesem Austausch zu sein, dessen Ziel war, die Gesellschaft mit den Problemen, die Kinder mit körperlichen oder geistigen Behinderungen haben, vertraut zu machen und bessere Haltung, mehr Bewusstsein und mehr Toleranz gegenüber ihnen zu schaffen.

Das Projekt war eine tolle Erfahrung für eine Reihe von Gründen. Ich werde mit den insgesamt 27 Teilnehmer aus den Ländern Bulgarien, Tschechischen Republik , Italien, Rumänien und der Türkei beginnen. Alle von ihnen widmeten ihre Zeit und Mühe , um den Kindern zu helfen und dieses Projekt erfolgreich zu machen und das selbst ist mehr  als respektabel. Trotzdem wurde ich von den Persönlichkeiten der Teilnehmer und ihrer Haltung und ihrem Wunsch zu helfen, erstaunt . Wir haben es geschafft, eine sehr kooperative Gruppe zu machen, die jede Aufgabe und Aktivität mit Professionalität behandelte und alles während des gesamten Projektes war sehr freundlich und angenehm. Wir haben viel über einander gelernt, sowohl auf persönlicher als auch auf  kultureller Ebene und die Verwaltung schnell zwischen Arbeit und Unterhaltung zu wechseln, wenn nötig.

Ich möchte auch die erstaunliche Organisation von unserer türkischen Freunde erkennen, die sehr hilfsbereit und aufmerksam während des Projektes waren. Sie waren echte Gastgeber, die es nicht nur das ganze Projekt einwandfrei geschafft haben, sondern auch so gemacht haben, dass  alle sich sehr wohl und wertvoll fühlten.

Der Höhepunkt des Projektes waren die zwei Tage, die wir in den Schulen für Kinder mit Behinderungen in Kirklereli verbracht haben . Wir hatten ein kleines Programm für die Kinder vorbereitet, darunter mehrere verschiedene Handlungen und die Aufführung eines Kinderliedes aus jedem der Länder, von denen die Teilnehmer des Projekts kommen. Die Haupttätigkeit war die Schaffung von speziellen T -Shirts für jedes Kind, wo unser Team dazu beigetragen hat, die Kinder zu helfen, ein Traum von ihnen auf dem Hemd zu visualisieren. Es klingt alles sehr simpel und sogar trivial, aber als die Aktivitäten begannen, waren alle Augen voller Freude und Hoffnung und auf jedes Gesicht gab es ein Lächeln ! Eine bestimmte Art von Magie in der Luft fließt, als Kinder mit Schmetterlingen , Löwen, Fußbälle und Gitarren auf ihren T-Shirts liefen, Süßigkeiten essend und Geschenke mit uns austauschend. Wir schafften es, Glück und Hoffnung den kleinen Seelen zu bringen, die nicht so viel Glück im Leben hatten und obwohl es vielleicht nur für ein oder zwei Tage war , spürte jeder die Hoffnung , die Freude , das Glück und die Liebe – Erinnerungen, die nie vergessen werden können. Es gibt bestimmte Momente im Leben, die unbezahlbar sind und was wir in Kirklereli erlebten, war definitiv einer von ihnen.

Es gab Tränen in den Augen auf dem Weg zurück , nachdem wir die Schulen verlassen . Die berührende Momente mit den Kindern haben uns so glücklich, wie die Kinder hemacht. Diese Momente haben uns gezeigt, wie unterschiedlich und schwierig das Leben für jeden von uns sein kann. Ich denke, dass wir alle über zwei sehr wichtige Dinge bewusst wurden. Erstens, wie glücklich wir sind , die Möglichkeit zu haben, dort zu sein und wie glücklich wir sind , von so viel Liebe und Glück umgegeben zu sein. Wir haben aber auch erkannt, dass es so viele andere Menschen gibt, die nicht so viel Glück wie uns haben, aber sie müssen auch geliebt sein , umgeben von Aufmerksamkeit und die Möglichkeiten haben, wer sie sein möchten zu sein, genau wie wir hatten. Und der wichtigste Aspekt dieses Projekts ist, dass wir es geschafft haben, diese Botschaft zu verbreiten und andere Menschen die gleichen Dinge realisieren machen. Weitere Schulen kontaktierten unsere Organisatoren mit der Bitte, unser Projekt in ihren Verhandlungsorten zu erweitern. Die lokale Presse folgte uns während des gesamten Projektes und mehrere Artikel in den lokalen Zeitungen wurden veröffentlicht. Auf diese Weise wurde gezeigt, dass wir nicht die einzigen sind, die sich interessieren. Also, wenn das Projekt ein paar Tage später beendet hat, kann ich definitiv sagen , dass das nicht das Ende ist, sondern  nur der Anfang!

Sofia,

06.05.2013

„Phantasie für alle , Realisierung für alle“

Joanna Tanushina

Das Bulgarische Jugendforum

„Phantasie für alle , Realisierung für alle“ – das war das Thema des Austauschs , in die ich teilnahm. Es fand in Igneada , Kırklareli , der Türkei, vom 19. bis 27. April 2013 statt . Das Projekt wurde durch das europäische Programm „Jugend in Aktion “ gefördert. Das Training war ein internationales Treffen zwischen Vertretern von Italien, der Tschechischen Republik, Rumänien , der Türkei und Bulgarien. Hauptziel des Trainings wurde die Erhöhung der Bekanntheitsgrad , Unterstützung und tolerante Haltung gegenüber Kindern mit geistiger Behinderung.

Während des Projekts konnte man eine Menge Wissen und Kompetenzen erhalten und konnten wir einige persönliche Erfahrungen und innovative Ideen zu dem Thema teilen. Dieses Problem ist sehr wichtig und immer von aktuellem Interesse , denn Kinder sind die Zukunft. Wir, die Jugend, sind die am meisten verantwortlich für die Zukunft , deshalb sollten wir wissen, wie wir eine angemessene Pflege nehmen können.

Die Hauptidee der Aktivitäten der Ausbildung war die Teilnehmer mehr über Kinder mit Behinderungen zu lernen, in ihren Schuhen zu treten und herauszufinden, was sie wirklich brauchen. Während unserer Vorbereitung für das Treffen mit den Kindern wurden wir in fünf internationalen Gruppen getrennt, und unsere Aufgabe war es, ein Drama zu erstellen und diese in zwei Schulen für behinderte Kinder in Kirklereli zu zeigen. In den Schulen repräsentierten wir Kinderlieder, die traditionell für jedes Teilnehmer-Land sind. Außerdem haben wir T-Shirts mit ihnen gemalt. Während der ganzen Zeit, lernend, überwindeten wir, alle 27 Teilnehmer , unsere Differenzen, lernten wir Tradition und Kultur des jeweils anderen besser kennen , waren wir immer eine große Familie , ein erfolgreiches und synergetisches Team.

Die Begegnung mit diesen Kindern war unvergesslich , voller Energie , Lächeln und positive Emotionen. Es half mir zu erkennen , dass wir zuerst Menschen sind und alle gleich vor diesem unschätzbare Gefühl – die Liebe sind. Es spielt keine Rolle , was die Farbe der Haut ist , was ist Ihre Rasse, Nationalität , ob Sie körperliche oder geistige Behinderungen haben – jeder kann Gutes machen, kann lieben und Glück geben. Es ist einfach , wenn Sie versuchen !

Danke, Bulgarisches Jugendforum für die Gelegenheit, dieses Projekt zu vertreten . Es war mein toller Start in der Jugendprogramme der Europäischen Union.

Sofia,

04.05.2013

Was ist die Europäische Bürgerinitiative? *

Vyara Moleva, Denitsa Kozhuharova

(pravatami.bg)

Dieses Recht wurde den europäischen Bürgerinnen und Bürgern ab April 2012 gegeben . Es ist ein Werkzeug, womit sie sich aktiv an der Entwicklung der EU-Politik beteiligen können. Es gibt 7 Anforderungen, die für das Stattfinden einer Bürgerinitiative erfüllt werden müssen:

    +Es muss eine europäische Schwierigkeit geben , die eine europäische Lösung benötigt
    +Die EU verfügt über die Kompetenz, die Schwierigkeit zu lösen ;
    +Es muss von mindestens eine Million Menschen von mindestens 7 EU-Ländern unterstützt werden ;
    +Die Kommission muss die Macht haben, in dem Feld der Initiative Gesetze vorzuschlagen ;
    +Der Vorschlag muss den Bestimmungen der Verordnung, in Bezug auf die Initiative der Bürger, entsprechen;
    +Der Vorschlag sollte der Charta der Grundrechte entsprechen.

Die Unterschriften müssen von den Betroffenen in den einzelnen Mitgliedstaaten Behörden überprüft werden. Die Kommission prüft die Initiative und kündigt seine Entscheidung innerhalb von 3 Monaten.

Die Charta der Grundrechte enthält auch weitere Rechte.

* Die oben genannten Artikel zielt darauf ab, einige Ihrer Grundrechte aufzuzeigen und es ist nicht beabsichtigt , rechtliche Beratung zu geben. Wenn Sie Hilfe über diese Rechte brauchen, oder Sie mit einer komplizierteren Angelegenheit befassen, empfehlen wir Ihnen, einen Rechtsexperten zu konsultieren.

Quelle: pravatami.bg

„Global Denken, Regional Handeln“

Gergana Kicheva

Das Bulgarische Jugendforum

Ich konnte in den meisten Details erzählen , was, wann ( und alle anderen W-Fragen ) wir an der Ausbildung gemacht haben und ich würde es sehr einfach finden , denn ich bin sehr gut über mich selbst zu reden . Allerdings, das ist nicht der Punkt , sondern das Wissen mit dem Rest teilen. In der Tat, können wir nicht alle zum Training gehen. So … ich hoffe, dass ich einige nützliche Sachen erzählen werde.

Vorstellungsgespräch

Jobs.bg ist derzeit der beste Ort für Jobangebote. Der Job -Büros und die Zeitungen sind kein zuverlässiger Quelle . Nur wenige sind die Arbeitgeber, die dort Angebote veröffentlichen. Sehr häufig  gibt es Angebote in Englisch – Bewerben Sie! Das ist ein Weg, um besser gebildete Menschen zu wählen. Wählen Sie ein passendes Foto für Ihren Lebenslauf (Pass -Typ, mit einem Lächeln auf Ihr Gesicht ) . Falls Sie noch keinen haben , erstellen Sie eine E -Mail-Konto mit Ihrem vollen Namen ( kein „sexy „, “ süß “ oder ähnliche Worte darin). Kleiden Sie in der Art und Weise, dass Sie gehen würde, als ob es Ihrem ersten Arbeitstag ist- nicht viel zu schick , aber auch nicht  mit vergewaltigten Jeans. Für die Jungen – ein T-Shirt mit Pullover ist OK. Ein Anzug und eine Krawatte könnte zu viel sein (Natürlich, hängt es von der Arbeit ab).

Während des Interviews bleiben Sie nicht zu nahe an anderen Menschen, halten Sie die privaten Distanz. Hände schütteln mit mittlerer Kraft – nicht sehr leicht, aber nicht schädlich . Tragen Sie eine Kopie Ihres Lebenslaufs mit Ihnen, weil der Arbeitgeber es nicht immer bei ihm hat.

Wenn Sie über Erfahrungen gefragt werden, vergessen Sie nicht, dass jede Ausbildung , Projekt-oder andere Tätigkeit eine Erfahrung ist. Stellen Sie das auf diese Weise vor. Sie sind Mitglied irgendwo – das ist Teil der Erfahrung . Die Arbeit in einem Team , die Anpassung in einem multikulturellen Umfeld , Präsentationsfähigkeiten , alle diese sind wichtig – erwähnen Sie das in Ihrem Lebenslauf. Jeder kluge Arbeitgeber (und Sie brauchen kein dummer) würde Aufmerksamkeit auf ein Youthpass-Zertifikat zählen. Zum Beispiel Die Person hat in Projekt X teilgenommen und in Staat Y gelebt, also sie is gewöhnt zu internationalen Arbeit in  Englisch. Oder sie hat eine Veranstaltung selbst getan, also sie kann gut ein Team führen.

Seien Sie nicht frustriert – in jedem Unternehmen gibt es Menschen, die ihren Job mit Anschlüssen bekommen, aber jedes Unternehmen braucht Menschen, die wirklich arbeiten – dies würde Ihre Rolle sein.

Projekte und Ideen

Stellen Sie keine großen , unerreichbaren Ziele . Es ist besser, eine kleinere Zielgruppe zu haben, die einen großen Einfluss haben . Noch bevor Sie Ihre Idee in Bewegung setzen,  ist es immer gut, einen kleinen Plausch mit sich selbst zu haben und zu entscheiden, ob es genug Leute, die von der Idee profitieren werden gibt, gibt es Interesse , haben Sie verlässliche Partner, ist die Zeit recht , haben Sie das Team und die Ressourcen, um Ihre Ziele zu erreichen . Auch wenn jemand Sie die Tür vor der Nase schließt, brechen Sie durch das Fenster, versuchen Sie immer wieder, es gibt immer eine Lösung. Jeder Mensch hat eine Schwachstelle , bestimmte Haltung und eine Reihe von Erwartungen – man muss die Erwartungen  erfüllen, und in eine bestimmte Sprache sprechen, um erfolgreich zu sein. Nichts ist unmöglich.

Das Training “ Global Denken, Regional Handeln “ fand in der Zeit 27-30 Oktober 2012 in Sofia statt und wurde von den Nationalen Zentrums “ Europäische Jugend Projekte und Initiativen“ organisiert.

Sofia,

20.01.2013

Kommunikation und das kreative Potenzial sind der Schlüssel zum Erfolg

Borislava Zhorova

/Das Bulgarische Jugendforum/

In einem Interview, hat der UN-Generalsekretär Ban Ki Moon vor einiger Zeit gesagt, dass um das Potenzial der jungen Menschen zu entsperren, muss man eine gesunde Partnerschaft mit ihm  festgelegen. Ich erinnerte mich an diese Worte während der Ausbildung, die ich über das Thema Jugendkriminalität und die Betreuung von Kindern, die das Gesetz gebrochen haben unterzog – “ Kriminalität, Jugend und Sozialdienst“, die in Balikesir, Türkei stattfand.

Meiner Meinung nach, wurden während der Woche des Lehrgangs engere Zusammenarbeit und Bindungen gekündigt zwischen den Jugendorganisationen, die in diesem Bereich beteiligt sind. Grundlagen für die Entwicklung eines internationalen Netzwerkes von Nichtregierungsorganisationen (NGOs) wurden etabliert, mit dem Zweck, die Frage der Jugendkriminalität in der internationalen Szene zu präsentieren.

Die Suche von Lösungen in Bezug auf dieses Problem durch ein Netzwerk von NGOs ermöglicht die Einstellung größer und ehrgeiziger Ziele. Auf diese Weise wird der Anwendungsbereich erweitert, was für den Aufbau einer stärkeren und verantwortungsvoller Zivilgesellschaft, mit Sorge für Kinder, beitragen wird.

Während des Aufenthalts in Balikesir besuchten wir mehrere Institutionen für jugendliche Straftäter von Familientyp. Ich bemerkte die angemessene erziehrische und sozialisierende pädagogische Kontrolle, die nicht möglich wäre, ohne die Professionalität dieser Spezialisten dort.

Dank der aktiven Beteiligung aller Teilnehmer während des Trainings, wurden viele Ideen und gute Praktiken  ausgetauscht , wie man die Laufrichtung bei Kindern, die  abweichend von anerkannten Normen Verhalten, ändern kann. Ein viel diskutiertes Thema war die Verantwortung der Gesellschaft als Ganzes für die erfolgreiche Integration dieser Kinder, die Wärme und Aufmerksamkeit suchen, durch spezialisierte Institutionen, politische und Jugendorganisationen.

Im Laufe der Diskussionen wurde ich davon überzeugt, dass im Rahmen der Zivilgesellschaft,  jeder von uns muss den jungen Menschen helfen, einen besseren Verständnis zu haben, dass die Menge an Energie und Wissen, das sie in ihre persönliche Entwicklung investieren, der Schlüssel zu ihrer Zukunft kann sein. Junge Menschen müssen auch ihre Fähigkeiten vertrauen, um die Freiheit des Denkens und der Wahl zu haben.

Alle Teilnehmer wurden rund um die Idee für die Schaffung eines klaren Mechanismus für die Beteiligung von Jugendlichen in den Prozess der Bildung sinnvolle Beziehungen mit jugendlichen Straftätern vereint. Letzteres wäre nicht möglich ohne die Aufrechterhaltung einer strukturellen Dialog zwischen den Entscheidungsträgern und allen Ebenen der Jugendorganisationen.

Die Teilnehmer in der Schulung, die ich im Laufe der Zeit traf, beeindruckten mich mit ihrem Charme und Intellekt, und die Orte, die ich besucht habe, einprägten mich mit ihrer Geschichte und die schöne Landschaft. Die bulgarische Perspektive war ganz passend mit dem Geist der diesjährigen Botschaft für die Partnerschaft zwischen den jungen Menschen aus verschiedenen Ländern mit dem Ziel, das Potenzial, nicht nur Kinder aus den Staaten an dem Projekt beteiligten, sondern der Menschheit als Ganzes, zu entwickeln.

Halten Sie die Treue, an was wir machen, das  Vertrauen, dass alles gemacht wird, und die Liebe für alle, die daran beteiligt sind.

Ich bin dankbar, Teil dieses Teams zu sein!

Sofia,

05.12.2012

Simulation Spiel für Erweiterung der EU in der Region des westlichen Balkans – Projekt PRINCE 2010 “Get on Board”

Simeon Konakchiev

/Das Bulgarische Jugendforum/

Als Mitglied des Bulgarischen Jugendforums und eine Person, die in den Prozessen der europäischen Integration interessiert ist, hatte ich die Möglichkeit an der Multiplikation des Projekts PRINCE 2010 “Get on Board” mitzumachen. Das Projekt ist über die Organisation eine Reihe von Simulationen der EU-Erweiterung in mehreren EU-Mitgliedsstaaten. Im Fokus sind die Länder in den westlichen Balkan – Serbien, Mazedonien, Montenegro und Kosovo.

Die Simulation wurde von Studenten, die European Studies in SofiaUniversity “St. Kliment Ohridski“ als Hauptfach studieren organisiert Das Projekt wurde von „Konrad Adenauer“-Stiftung und der Europäischen Union kofinanziert.

Das Modell reproduziert die Institutionen der EU, die für die Erweiterung und Integration verantwortlich sind – die Europäische Kommission, das Europäische Parlament,  den Rat der Europäischen Union, sowie Medien, die den Prozess folgen.

Während des ersten Tages gab es eine kurze Darstellung der Projektziele, Informationen zum Thema und Lotterie für die Rollen, die die Teilnehmer am nächsten Tag zu spielen haben. Jeder hat Materialien zum Thema erhalten, als auch Informationen zu den Institutionen, die jede Person vertreten wird und den Ländern, die für Mitgliedschaft sich bewerben.

Das Spiel bestand aus mehreren Teilen – Einreichung der Dokumentation, indem Staaten sich über die Mitgliedschaft bewerben; eine Anhörung vor den europäischen Institutionen; Verhandlungen zwischen der Union und den Ländern; Genehmigung / Ablehnung der Anträge und der Unterzeichnung der offiziellen Beitrittsverträge.

Die Simulation war sehr nützlich. Es gab uns eine praktische Erfahrung, wie die EU-Institutionen arbeiten und miteinander interagieren, ihre Rechte und Pflichten. Auf der anderen Seite fühlte ich einen Schub in mein strategisches Denken, Teamarbeit und rhetorischen Fähigkeiten. Im Laufe des Spiels lernte ich neue, gebildete, intelligente und tolle Leute kennen. Die Atmosphäre war freundlich, die Teilnehmer – besser als erwartet und der Logistik – perfekt.

Es gab ein Beobachter von der „Conrad Adenauer“-Stiftung während des ganzen Tages und am Ende erhielt jeder von uns einen Trainer-Zertifikat, das der Beweis ist, dass der Träger die Fähigkeit und das Wissen hat und ist fähig Ausbildungen und Simulationen zum Thema der Erweiterung der Europäischen Union inBulgarien und im Ausland zu organisieren.

Sofia,

24.11.2012

Austausch guter Praktiken in „Kriminalität, Jugend und Sozialdienst“

Maria Petkova

/Das Bulgarische Jugendforum/

Was unser Team und ich mit diesem Projekt durchlebten, kann man nicht einfach mit Worten beschreiben. Vier Nationen, vier Kulturen, vier verschiedene Meinungen an einem Ort – alle von uns diskutierten die Probleme der Kriminalität, Jugend-und soziale Dienste. Irgendwo in der Nähe von Balıkesir, Türkei, war der Hot Spot der jeweiligen sozialen Probleme.

Das Ziel des Projekts war es, bewährte Praktiken mitzuteilen, eine Lösung finden, wie das Verbrechen von Jugentlichen zu verhindern, aber meiner Meinung nach, hatten wir mehr als das.. Jenseits der Ideen, merkten wir, dass unsere Probleme ein und denselben Kern haben – es gibt keinen Unterschied zwischen Kindern in Bulgarien, Italien, der Türkei oder Rumänien. Eigentlich war es sehr nützlich, dass wir einige der wichtigsten Prinzipien der Sozialen Arbeit in einer unterschiedlichen Weise überdachten. Die Methoden sind die gleichen, auch wenn diese unterschiedliche Argumente für jedes Land und anderes Aussehen in die Praxis haben.

Ich als Expert war sehr sehr beeindruckt von der Meinung des Professors Tiziany. Sein Vorschlag, wie man mit menschlicher (in unserem Fall – kindlicher) Aggression umgehen kann, entschpach direkt mit der mehrfachen Intelligence und die Verbesserung der Fähigkeit über die Situation zu denken. Einige seiner Ideen sind anwendbar auch in unserer Gesellschaft und ich warte für die Gelegenheit diese zu testen.

In einer völlig anderen Sicht war die Situation, wenn wir an die türkische Vogelfarm für Rehabilitation gingen. Die Hauptidee war, dass jedes Kind ein Teil der Natur ist und der einzige Weg, es weg von Verbrechen  zu halten, ist ihn / sie zurück in die Natur zu bringen.

Zusammenzufassen, das Projekt hat mir zu erkennen geholfen, dass es keine gute oder schlechte Praktiken gibt – es gibt solche, die in einem Land arbeiten und andere, die das Problem in einem anderen Land lösen kann. Neben der Vielfalt von Ideen, erfuhr ich auch, dass wir die Augen offen für neue Ansätze und neue Lösungen halten müssen, weil es nicht nur eine richtige Entscheidung gibt.

Sofia,

20.11.2012

„Mein Besuch in Balıkesir bleibt tief in meinem Herzen!“

Tsvetelina Karanikolova

/ Das Bulgarische Jugendforum /

 Meine Teilnahme als Experte aus dem Bulgarischen Jugendforum im internationalen Projekt „Kriminalität, Jugend und Sozialdienst“ war ausgezeichnete Gelegenheit für mich, in Detail die Ausgabe von jungen Kriminellen in internationalen und multikulturellen Ebene zu besprechen. Die hervorragenden Bedingungen für die Arbeit während der Ausbildung in der Türkei haben die Vertreter der verschiedenen Länder ermutigt, ihre beruflichen Fähigkeiten und Kompetenzen zu demonstrieren. Das trug für die hervorragende Bewertung der Veranstaltung sowohl von den Teilnehmern und lokalen Behörden im Gastland.
             Wie der Name „Kriminalität, Jugend und Sozialdienst“ schon zeigt, wurde das Projekt zu Delinquenz und Kriminalität Probleme unter den Jugendlichen gewidmet. Die sozialen Dienste, lokalen Strategien und wissenschaftlichen Ansatz zur Reduzierung der Jugendkriminalität wurden weit in dem Projekt umgefasst. Das Projekt fand in der Stadt Balıkesir zwischen den 04. 11 und 10. 11. 2012 statt. Während dieser sechs Tage waren wir in der Lage, einige der türkischen nationalen Traditionen und die sehr interessante Kultur der Rumänien und Italien zu lernen.
          Im Laufe des Projekts war die Arbeit mit allen Beteiligten effizient und sehr nützlich für mich. Aufgeteilt in zwei Hauptgruppen, wir diskutierten Fragen im Zusammenhang mit den Ursachen, die zu „springen die Grenze des Gesetzes“ von jugendlichen Straftätern führen, insbesondere die Methoden für den Umgang mit diesen Problemen. Alle Teilnehmer teilten die erfolgreichsten Praktiken in ihren Ländern mit, durch den Austausch von Erfahrungen und Ideen, was war präsentiert von jungen Profis aus Europa und der Türkei. Wir haben ein neues und hoffentlich erfolgreiches Modell für den Umgang mit Jugendkriminalität gegründet.
           Dank der Organisatoren, bekamen wir einen genaueren Blick in das aktuelle System der sozialen Dienste für junge Straftäter, wenn wir das Zentrum für Kinder bis 12 Jahren in der Stadt Ayvalik, und das Zentrum für soziale Dienste für Kinder zwischen 14 und 18 Jahren in der Stadt Balıkesir besuchten. Diese Besuche waren von Vorteil, weil die Beziehung zu den Kindern und die Kontakte mit ihnen (durch Spiele: Tischtennis, Fußball, Basketball, Billard, Schach) gaben uns die Gelegenheit zu wissen, wie ihr Tag läuft, was ist die Rolle der sozialen Arbeiter in ihrem Leben und etwas sehr Wichtiges: der Erfolg des türkischen Sozialsystems.
            Mein Besuch in Balıkesir bleibt tief in meinem Herzen, weil ich dort mit zahlreichen positiven Emotionen konfrontiert war, ich sah eine schöne Landschaft, habe in einer produktiven Atmosphäre mit kreativen Profis gearbeitet, was, wegen ihren Erfahrungen und Ideen, dieses Projekt ein voller Erfolg gemacht hat!

Sofia,

20.11.2012

„Drei Wörter … Erfahrung, Wissen, Freunde …“

Stanislava Nikolova

/Das Bulgarische Jugendforum/

Drei Wörter … Erfahrung, Wissen, Freunde … Dies sind nur ein Teil der Dinge, die ich innerhalb einer Woche in der Bildung „Kriminalität, Jugend und Sozialdienst“ in Balıkesir, Türkei gekriegt habe.

Die Frage mit der Jugendkriminalität heute ist ein globales und sehr ernsthaftes Problem. Die Schulung, die wir zwischen den 04.11 und 10.11.2012 in Balıkesir, der Türkei durchgeführt haben, wurde ganz auf dieses globale Problem gewidmet. Professionals, Menschen, die nicht Profis sind und Freiwilligen aus vier verschiedenen Ländern haben darin teilgenommen. Verschiedene Menschen mit unterschiedlichen Kultur, mit eigenen Sitten und Überzeugungen wurden gesammelt, damit sie diskutieren, produzieren und erarbeiten Methoden für den Kampf gegen dieses Problem. Wir wurden von einer allgemeinen Sache vereint und wir teilen unsere Ansichten, Wissen und Ideen.

Wenn ich alle meine Eindrücke und meine Erfahrungen aus der Türkei in ein paar Zeilen beschreiben kann … kaum … Ich kann nur sagen, dass ich sehr glücklich von der Chance bin, ein Teil dieser unglaublichen Team zu sein. Wir waren in den Bergen, isoliert von der städtischen Lärm und es hat uns gelungen, eine zusammenhängende Umgebung, ein sehr nettes Team und echte Freundschaften zu schaffen. Außer, dass wir Methoden zur Integration und Reintegration von den Kindern mit Ablenkungen diskutierten, wir wurden auch bekannt mit der Realität in den Waisenhäusern in der Türkei.

Ich fuhr nach der Türkei wie ein Freiwilliger, aber eine Woche später fuhr ich zurück nach Bulgarien mit neues Wissen, neue Eindrücke und neue Weltsicht. Was ich dort erlebt und gelernt habe, öffnete mir eine neue Welt und neue Ansichten. Während wir jeden Tag verschiedene Methoden diskutierten und entwickelten und unsere Eindrücke, Ansichten und Erfahrungen mitteilten, haben wir sozialisiert und viele Dinge über einander gelernt. Auf diese Weise gelang es uns, eine Mannschaft zu erstellen, die wie eine gut geölte Maschine arbeitet.

Als Fazit möchte Ich nur sagen, dass diese Erfahrung nicht mit Worten beschrieben werden kann und außer positive Emotionen, Lächeln und Freunde, es gab mir auch den Glauben, dass es weltweit viele junge Menschen gibt, die bereit sind, sich gegenseitig die Hand zu geben und Menschen, die Hilfe benötigen zu unterstützen. Ich bin ausschließlich froh, dass ich Teil dieser Ausbildung war und ich hoffe, ein Teil dieser Mannschaft wieder zu sein.

Sofia,

20.11.2012

„Kriminalität, Jugend und Sozialdienst“

Mariela Georgieva

/Das Bulgarische Jugendforum/

Dank des Bulgarischen Jugendforums hatte ich die großartige Gelegenheit, den Projekt „Kriminalität, Jugend und Sozialdienst“ in Balikesir, Türkei, (Teil der Jugend in Aktion Programm 4.3) zu beteiligen. Es war sehr interessant, Informationen und Ideen über die Bulgarischen, Türkischen, Rumänischen und Italienischen sozialen Dienste für Kinder mit Ablenkungen auszutauschen. Die ganze Stimmung dieser Konferenz war sehr freundlich und bereichernd. Unsere türkischen Gastgeber haben gute Arbeit geleistet und es war wirklich ein Vergnügen, an diesem Projekt teilzunehmen. Sie kümmerten sich auch darum, uns mit den wichtigsten Sehenswürdigkeiten in der Nähe von dem Ort der Konferenz vertraut zu machen.

Es war sehr interessant für mich, wenn wir zwei Einrichtungen für Kinder mit Abweichungen besuchten. Wir waren in einer Einrichtung für Kinder unter 12 Jahren mit Abweichungen und in einer für Jungen mit Abweichungen, zwischen 12 und 18 Jahren. Wir verbrachten mehr Zeit in der zweiten Einrichtung, die ein Familie-Fürsorge-Modell befolgte und ich war wirklich beeindruckt von der Art und Weise sie arbeiten und ihren Leistungen.

Ich hoffe, dass wir unsere Zusammenarbeit fortsetzen, unsere beste Praktiken austauschen und jedes Team für die Umsetzung dieser Praktiken in seinem eigenen Land arbeiten wird. Dieses Projekt war sehr inspirierend für mich. Nun, wenn ich zurück in meine Heimat bin, denke ich immer noch über dieses Thema und wie die Dinge in der bulgarischen Sozialsystem verbessert werden können.

Ich glaube, alle Beteiligten in diesem Projekt werden davon profitieren und ihre Arbeit mit Kindern mit Abweichungen verbessern.

Danke BJF!

Russe,

20.11.2012

„Ja, wir können die Welt verändern!“

Aleksandar Valkodinov

Das Bulgarische Jugendforum

Das zweite Teil des Projekts „Cap it all off! Diversity beyond trapped barriers”, die in Mostar, Bosnien und Herzegowina zwischen den 19 und 29. Oktober 2012 abgehalten wurde, hinterließ einen tiefen Eindruck in der Seele eines Mannes, der bisher dachte, ein wenig von verschiedenen Kulturen aus den umliegenden Balkan und Europa zu wissen. Eine erstaunliche Stadt mit einer majestätischen Fluss, in der so viel Freude und Trauer versammelten, wurde unser Haus für zehn Tage, mit Aufregung und Freude gefüllt. Das zweite Teil des Projekts wurde rund um das Thema „Interkulturelle Vielfalt“ zentriert und zielte darauf ab, unser (der jungen Menschen) Denken und die Zukunft Europas zu leiten auf die Notwendigkeit von Toleranz gegenüber die in der traditionellen, zeitgenössischen modernen Gesellschaften diskriminierte Bevölkerungsgruppen (Homosexuelle, Minderheiten etc.). Durch geschickte Methodik und richtiges Verständnis des Prozesses war die führende Mannschaft in der Lage, die Diskussion über sensible Themen zu führen, die aus irgendeinem Grund heute unter den jungen Menschen nicht in einer Diskussion Kreis betroffen bleiben, aber auf der Straße und in der Zeit der Wahlen, Proteste, etc. Und damit es nicht verlassen wird, als in der seriellen Shows von Larry King, wo Fragen ohne konkrete Entscheidungen diskutiert werden, wurde das ultimative Ziel des Projekts die Anhäufung von Wissen, wie man ein Projekt, finanziert von der Europäischen Union, schaffen kann. Das Ziel des Projekts wurde unter den jungen Menschen die Bedeutung des Begriffs „interkulturelle Vielfalt” zu fördern. So das Motto des Projekts – „Ja, wir können die Welt verändern“, erstellt von uns in den Prozess, wurde von allen von ganzem Herzen angenommen. Das Arbeitsklima war sehr hoch mit dem nötigen Ernst von der gesamten Mannschaft, aber wenn das Projekt seine entscheidende Phase erreicht – eine gegenseitige Bewertung der Vorschläge von den Teilnehmern selbst, war das Ergebnis der harten Arbeit der letzten Tage zu sehen. Wir alle wurden Zeugen des einzigartigen Team von uns erstellt, die wie eine gut geölte Maschine mit perfekt definierten Funktionen gearbeitet hat. Und diese Einheit, würde ich es wagen zu sagen, war das Ergebnis der großen Freundschaften, die in einem Arbeits-und informellen Umgebung gebildet wurden, und das machte es so aussehen, wie ein Kinderspiel.

Kaum eine ähnliche Erfahrung kann in 2-3 Zeilen beschrieben werden, nicht sogar in fünf Seiten. Die Ausbildung in Mostar, vor allem die Personen, die ich immer mit seinem Namen verbinden werde, haben meinen Aufenthalt in der Stadt an der Neretva Fluss in einen Traum gedreht. Freud und Leid gehen Hand in Hand … Und wenn wir uns gegenseitig eine Hand leihen, als wir in Mostar getan haben, dann wird der Traum von einigen besseren Gesellschaften,  basierten auf den Begriff der „interkulturelle Vielfalt“, auch wahr werden …

Sofia,

07.11.2012

„Make Your Own Way“ in Kayseri, der Türkei

Georgi Zahariev

Das Bulgarische Jugendforum

Ihren eigenen Weg im Leben zu finden ist nicht so einfach, aber es ist einen Versuch wert! Das war das Ziel des Projektes, in dem ich ein Teilnehmer war. Das Projekt in der Türkei (Kayseri) fand vom 18.10.2012 bis 24.10.2012 statt und wurde durch das Programm „Jugend in Aktion“ gefördert. Ich war sehr glücklich, verschiedene Menschen aus 7 europäischen Ländern zu treffen – die Türkei, Rumänien, Spanien, Litauen, Polen, Tschechien und natürlich – Bulgarien. Während der sechstägigen Training hatten wir die Möglichkeit, Erfahrungen über Regierungspolitik für Jugendunternehmertum und Jugendarbeitslosigkeit zu teilen. Im Kontext der globalen Wirtschaftskrise ist diese Frage nicht nur für Bulgarien, sondern auch für ganz Europa und die Welt wichtig.

Während allen Aktivitäten, lernten wir voneinander auf eine informelle Weise und erreichten unterschiedlichen Schlussfolgerungen zusammen. Deswegen waren die Aktivitäten wirklich erfolgreich. Alle Teilnehmer des Projektes haben es geschafft, ein „Globalisierung Wörterbuch“ zu machen, in dem wir verschiedene Themen wie Jugendpolitik und Jugendarbeitslosigkeit definiert und diskutiert haben, sowie unterschiedliche Entscheidungen der Regierung verbunden mit der Zukunft der Jugend Europas und etc.

Die Aktivitäten waren sehr vielfältig und interessant. Eine von diesen war, ein Training für Unternehmertum. Wir wurden in Gruppen eingeteilt und jede Gruppe hatte über ein nicht vorhandenes Produkt auf dem Markt zu denken und zu erklären, wie die Handels-Weltmarkt dadurch  erobert sein kann. Auf diese Art und Weise hat das Projekt meine Kreativität und Rationalität verbessert. Während dieser Ausbildung hörte ich viele interessante Ideen, die das Potenzial haben, von jungen und ehrgeizigen Menschen realisiert zu werden, denen wir – die Organisation des Bulgarischen Jugendforum- versuchen Handlungsrahmen und verschiedene Möglichkeiten zu geben. Besonders wichtiges Ereignis während des Projekts war der letzte Tag in Kayseri, wenn wir alle eine Präsentation über die Möglichkeiten in unseren Ländern für die Jugendunternehmer gemacht haben. Nach der bulgarischen Präsentation gab es viele Vorschläge, die sehr nützlich für unsere nationale Politik gegenüber der Jugend sein können. Ich glaube, dass die anderen Präsentationen waren vorteilhaft für die bulgarischen Teilnehmer, weil wir über viele bewährte Praktiken gehört haben, die in Bulgarien und ganz Europa verwendet sein können.

Dieses Training hat vollkommen mein Vertrauen in die Jugend Europas bewiesen. Ich sah, dass in Europa es viele junge, intelligente und inspirierende Menschen gibt, die ihre eigenen Ideen haben und die erforderlichen Kenntnisse und Informationen besitzen, um diese in eine Realität umzuwandeln.

Was ich am Ende sagen kann ist, dass ich meinen eigenen Weg in Kayseri gemacht habe (I made my own way) !

Sofia,

04.11.2012


 

Meine Eindrücke: „Stabile Art Movies“, Bechstedt

Nadejda Miteva

Das Bulgarische Jugendforum

Nach Bechstedt zu fahren, um die „Stable Art Movies“ Projekt zu tun, war eine großartige Gelegenheit, meine interkulturelle Kommunikationsfähigkeiten zu bereichern. Dort traf ich Leute aus Lettland, Portugal und natürlich Deutschland. Die Entscheidung, diese Länder einzuschließen war wirklich gut, weil wir sehr verschieden sind, aber auch während des Projekts haben wir entdeckt, dass wir auch ähnlich sind. Wir haben es geschafft, eine perfekt freundliche Umgebung zu erstellen, die uns geholfen hat, mit dem Projekt erfolgreich abzuschließen. Wir waren miteinander in den Prozess bekannt  und wir setzen den Beginn der, glaube ich, dauerhafte Freundschaften und starke interkulturelle Beziehungen. Auf diese Weise bringen wir unsere Länder näher zusammen und stärken wir Europa.

Der Aufenthalt in Bechstedt bot uns die Möglichkeit, mitzumachen und zu leben mit einer typischen deutschen Familie in ihrem Landhaus. Wir waren in der Nähe zur Natur, was bedeutet, dass während der Arbeit wir uns entspannen konnten und die frische Luft genießen.

Die Tatsache, dass die deutsche Mannschaft professionelle Filmemacher und professionelle Ausrüstung fand, war ein großes Plus für das Projekt, weil wir auf diese Weise in der Lage waren, ein realistischeres Gefühl des Filmemachens Prozess zu bekommen.

Sofia,

08.08.2012

Das Projekt „Stabile Art Movies” war eine unvergessliche Erfahrung

Stoyan Irchev

Das Bulgarische Jugendforum

Akzeptiert für das „Stable Art Movies“ Projekt, das in Bechstedt gehalten wurde, zu sein, war wirklich eine tolle Gelegenheit für mich, meinen Horizont zu erweitern und die Perspektive, durch die ich die Welt beobachtete zu verändern. Die Teilnehmer waren aus 3 anderen europäischen Ländern, mit anderen Kulturen so unterschiedlich wie sie konnten auf unserem Kontinent zu sein, wodurch die gesamte interkulturelle Erfahrung wirklich genießbar, angenehm und unvergesslich war. Das erstellte internationale Team wurde von einer Atmosphäre der Freundschaft und Kreativität umgeben. Die ganze Kreativität und das Verständnis zwischen den Teilnehmern haben uns geholfen, das Projekt erfolgreich abzuschließen, und gab uns, als die Vertreter Bulgariens, einen wertvollen Einblick und Anerkennung von den Kulturen von Portugal, Deutschland und Lettland.

Unser Aufenthalt in Bechstedt, hat uns wirklich geholfen, um das Leben einer gewöhnlichen deutschen Familie und das Gefühl der Gemeinschaft, die im ganzen Dorf spürbar war, zu erleben. Die schönen Wälder und die Wanderwege rund um das Dorf waren eine perfekte Kulisse für einige unserer Filme und der beste Ort, um einen Nachmittag nur zu Fuß in den Wald zu verbringen.

Dank der Bemühungen des deutschen Teams, konnten wir aus den Erfahrungen der professionellen im Bereich der Filmproduktion und Kinematografie profitieren und hatten das Privileg, professionelle Ausrüstung zu verwenden.

Insgesamt war das Projekt „Stable Art Movies“ eine erinnerungswerte Erfahrung für jeden Teilnehmer und hat gelungen, verschiedene Kulturen in einem zu vereinen.

Tsarevo,

09.08.2012


 

Die unglaubliche Erfahrung „Stable Art Movies“

Anna Budeva

Das Bulgarische Jugendforum

Ein Teil des Projekts „Stable Art Movies“ zu sein war für mich ein unglaubliches Abenteuer. Es fand in dem kleinen deutschen Dorf Bechstedt statt, was uns die Möglichkeit gab, weg von der geschäftigen Lebensstil zu sein und die Ruhe zu genießen, um auf das Ziel des Projekts sich zu konzentrieren. Unsere deutschen Gastgeber hatten ein interessantes, interaktives und informelles Programm vorbereitet, durch das wir leicht sich mit anderen Teilnehmern (aus Lettland, Portugal und natürlich Deutschland) anfreudeten. Alle diese Faktoren haben zur raschen Schaffung eines kohärenten und kreativen Team beigetragen. Diese Umgebung hat uns eine einzigartige Gelegenheit gegeben, den Zweck des Projekts zu erfüllen – Kurzfilme zu drehen – während wir Spaß haben. Das bringt wiederum sicherlich in jedem von uns bleibende Erinnerungen. Professionals aus Deutschland haben uns mit spezieller Ausrüstung geholfen, die den gesamten Prozess sehr authentisch gemacht hat und das Endergebnis war einen Oscar wert.

Overall „Stable Art Movies“ war ein wirklich tolles Erlebnis, dass ich gerne noch einmal wiederhole.

Sofia,

15.08.2012



 

Informationen in der türkischen Tageszeitung „Haber 24“ über die Jugend in Aktion Projekt „Entdecken wir Demokratie in verschiedenen Ländern“.

http://www.kirsehir24.com/haber/8963/40-Yabanci-ogrenci-Kirsehirde

28.07.2012

 

[/lang_de]