Като на магия

Като на магия

Ирина Атанасова

(Български Младежки Форум)

Одобрението ми и участието ми в този проект се случиха като на магия, а аз много се зарадвах, че мога да участвам в обучение на такава чувствителна и актуална тема. Нямах много предварителни познания и исках да коригирам това. Заминах тръпнеща от любопитство какво ще се случи, защото въпреки че съм участвала в подобни проекти, знам, че всеки един е уникален и сам по себе си изпълнен с нови емоции.

И тримата участника от България бяхме много развълнувани на летището, обсъждахме какво сме взели от поисканите от организатрите предмети, за какво биха ни трябвали те, какви изненади са ни подготвили. До толкова се улисахме, че при прекачването в Рим ни повикаха по уредбата  на летището и трябваше буквално да тичаме последните метри до гейта за самолета. Нашата група обаче пристигна първа на гарата в Палермо. Побърза да се настани, мигновено да излезе и да се разходи по улиците на този вълнуващ град. Да намери основните забележителности, като катедралата Quattro Canti и не на последно място Театро Масимо – феновете на “Кръстникът” ме разбират. Бързахме да видим колкото се може повече неща, защото знаехме, че от следващия ден ще сме заети със семинари. Дори успяхме да се загубим из малките улички на града, а после разбрахме, че това е нормално и се случва дори и на местните.  

Не бяхме се объркали – дните бяха интензивни, с много семинари и занимания. Научих наистина много неща по темата.  Имаше много нова теория, но и много  нови методи и добри практики, с които обогатих опита си. Придобих представа за ситуацията с речта на омразата и законите за регулация за много страни и получих по-мащабна картина. Доволна съм, че имах възможността да участвам в заснемането на видео против речта на омразата, което сега е част от резултатите на проекта. Радвам се, че винаги работих в различни групи и успях да опозная всички участници. Групата бързо се сплоти, почти веднага се чувствахме така сякаш се познаваме от цяла вечност. Прекарвахме свободното си време заедно, забавлявахме се, разхождахме се из града, опитвахме типични сицилиански храни и още куп други неща. Най-важното е, че се чувствахме като семейство.

Да не забравя да спомена и колко вълнуваща за мен винаги е културната вечер – в която хората от всяка държава представят обичаи, традиция музика. И тук отново успях да науча нещо ново за всяка държава и да опитам някоя нова вкусотия. Любимо обаче ми е да наблюдавам ентусиазма и  патоса, с който всеки представя родината си. На тази вечер аз успях да осъществя и мечтата си- да облека дрехи с национални мотиви, които много се харесаха на другите.

И така, както една друга участничка каза, в този проект ние всички можехме да бъдем себе си, чувствахме се разбрани, бяхме сплотени. Сигурна съм, че винаги ще помня този проект и когато се сещам за него, ще се усмихвам и ще си спомням с носталгия колко много съм научила за толкова кратко време. За мен беше удоволствие да участвам.

София,

09.06.2019