Много знания – един проект

Много знания – един проект

Велизар Батаклиев

(Български Младежки Форум)

Още преди започването на проекта в Тургутлу ”You too turn one light on” бях мотивиран за него. Знаех, че поставената в него тема е хубава, уместна, много актуална и важна. Това беше и причината, поради която бях толкова въодушевен. Разбира се в началото имаше и леки притеснения, но те бяха във връзка с това, че попадам сред хора, които не съм виждал преди и за щастие тези мои терзания изчезнаха още в момента, в който се срещнахме всички пред храм паметник „Александър Невски“. Атмосферата  зареждаше с позитивни мисли и емоции, предвещавайки една страхотна седмица, която не бих искал да свършва. Организацията беше на ниво, много преди заминаването се бяхме уговорили да пътуваме заедно до дадената дестинация. Хареса ми факта, че това се случи с организиран превоз, по този начин не се налагаше предварителното закупуване на билети, също така това ни осигури допълнително време, през което можеше да се опознаем по-добре. Неусетно стигнахме Турция, след това Маниса и накрая нашата крайна дестинация, малкото градче, недалеч от Измир. След извесно време започна и същинската част на проекта. Начало сложиха игрите за опознаване и сплотяване на всичките участници. Някои от хората в началото бяхо по-притеснителни, но в последствие започнаха да се отпускат и да разтапят ледовете около себе си.

По време на проекта и по време на нашия престой в Турция много важна и съществена роля изигра нашата любима Били – лидера на групата ни. Тя трябваше да влезе в ролята на ментор, защото част от участниците бяха малко притеснени да общуват с другите около тях. Вероятно някои от тях не са били досега на такъв проект, което може би ги стресира и притесни, но вяврвам, че вече са добили нужния опит и умения.

Дейностите бяха разнообразни и развлекателни, като в същото време съчетаваха в себе си сериозността на проблема за интеграцията на хората с увреждания и предлагаха идеи за разрешаването му. Разпределянето на групи с участници от различни държави помогна значително за добиване на опит, свързан с отношението на хората от различните страни към темата на проека. Успяхме да надникнем през различни ледни точки и да достигнем същността на проблема, помогнаха ни и хората с увреждания, които бяха сред нас – видяхме и тяхната гледна точка и какво трябва да се направи, за да се подобри отношението към хората с проблеми и да се подобри инфраструктурата, така че тя да бъде по достъпна за инвалиди. Имахме и посещение до център за лица с увреждания, което беше пълноценна дейност, защото имахме възможността да работим с тях и да разберем още веднъж, че те не са различни. Това за нас беше допълнителен стимул и разкри отново колко е важна темата на проекта.

Не ни липсваха и забавления – ексурзията до Измир или посещението на музея в Тургутлу показаха много за начина на живот на хората и историята на Турция, помогнаха ни да обогатим нашите знания и разкриха някои непознати досега истини и факти. Важна опознавателна роля изиграха и културните вечери, където се срещнахме с бита на участниците от всяка една страна, научихме много полезна информация, вкусихме традиционни ястия и напитки, видяхме и играхме типични танци, всички се забавлявахме искрено и след една седмица се чуствахме като едно голямо и весело семейство.

Но както всички знаем, всичко си има своя край и след девет невероятни дни трябваше да се разделим и да се сбогуваме с добрите приятели. Вярвам, че всеки един от нас е горд с това, което успяхме да  постигнем и дадохме от себе си за подобряването на начина на живот на хора с различни проблеми. Разбира се има още неща, които могат да бъдат направени и се надявам да има още подобни проекти, в които да мога да отдам своя принос.

София,

20.04.2018