Десет дни – спомен за цял живот!

Десет дни – спомен за цял живот!

Елисавета Велкова

(Български Младежки Форум)

Моето приключение като на човек, за когото младежките обмени са новост, започна още със заминаването, когато с напълно непознати хора, свързани единствено от тяхната народност, тръгнахме от София на 15 февруари. Веднага започнахме да комуникираме съвсем свободно и много бързо успяхме да намерим общи интереси и да се вдъхновяваме един друг да научим много нови неща, да представим културата ни по интресен за всички начин и не на последно място – да създадем едни прекрасни спомени за цял живот. Трябва да призная, че тийм лидерът ни беше страшно отговорен към задачата, която беше поел и още по пътя ни каза, че задължтелно трябва да дадем всичко от себе си, за да изживеем този проект както трябва.

Тъй като бях с най-добрата си приятелка, очаквах, че ще си говоря предимно с нея и българската група – напротив, още момента, в който пристигнахме, бяхме заобиколени с едни прекрасни млади хора, които искаха да си говорят с нас, да разберат повече за нас, за нашата култура и може би дори да научат по някоя и друга дума на български. Бях много приятно изненадана, че хората на такива проекти имат такъв ентусиазъм, но много бързо успяха да заразят и мен с него и докато се осъзная вече хвърчах между компаниите, запознавайки се с всички. Нямаше нито един човек, който да ме отпрати, ако отида да си говоря с него, дори ме канеха да остана.

Откъм организация и провеждане на дейностите всичко беше прекрасно. Тъй като проекта беше за оказване на първа помощ, голяма част от сесиите бяха свързани с изучаването на начините за спаяване на човекшки живот. Медицинската част беше обяснена по много улеснен и достъпен за всички начин, а после беше показано и нагледно (чрез манекен или върху човек) как трябва да се окаже първата помощ. Другото, което изключително много помогна беше форум-театърът, тъй като можехме да изпитаме почти напълно какво е да попадне човек в такава ситуация и после да се обсъжда и дебатира, да се задават въпроси и т.н. Също така обучителите бяха изключително приятелски настроени към абсолютно всички и бяха готови по всяко време да обяснят нещо, да помогнат или просто да бъдат добри приятели.

Мога да направя извода, че след тези десет дни се върнах в България с второ семейство, което наистина много бих искала да видя отново и при първа възможност бих отишла отново на проект на тази организация, защото знам, че в никакъв случай няма да ме разочароват, напротив – ще ми създадат само прекрасни спомени и ще се върна с повече опит от преди.

София,

04.03.2018