Най-хубавият февруари

Най-хубавият февруари

Пепа Гъркова

(Български Младежки Форум)

Месец февруари остана белязан от приятелства, приключения и знания, усвоени в среда, изпитваща личните ми качества. Когато подадох своите документи за Хорезу очаквах, че нещо би могло да ме изненада, но когато разбрах, че не познавам никой от участниците, бях готова да се върна крачка назад. Преди самото отпътуване имах една единствена среща с останалите младежи от българската група. Само една, но затова пък напълно достатъчна да се разсеят страховете ми-всички бяха оптимистично настроени и готови за предизвикателството. Когато пристигнахме бяхме посрещнати от домакините, както и от групата от Турция, която остана плътно до нас в най-хубавите ни моменти. От пристигането до заминаването ни, организаторите на проекта и персоналът на хотела даваха всичко от себе си в името на това, участниците от всички националности да се чувстват добре. Въпреки сериозността на проекта, програмата беше едновременно развлекателна и динамична, а практическите упражнения успяха да задържат вниманието ни. Знанията, които получих надм

инаха очакванията ми. Научихме се не само как да спасим човек в беда, но и как да опазим себе си и другите докато го правим. Заедно с участниците от Италия, Турция, Испания и Румъния разбрахме много за културните различия, ежедневието и дори езика на различните държави.

Най-ценният урок от всички беше преподаден за по-малко от час на едно от следобедните занятия. Всеки трябваше да изпише четирите неща, без които не си представя своя живот. Едно по едно трябваше да изхвърлим написаното, като последното, най-важното, изчитахме на глас пред останалите. За почти всички това беше член на семейството. Когато дойде моментът да се разделим и с последното листче, организаторите разкриха смисъла на стореното: всички, които обичаме биха могли един ден да пострадат и ние сме там, за да им окажем помощ. За момент, всичко, на което ни бяха научили, придоби жизненоважен смисъл. Моето последно листчебрат ми, се превърна в основна моя мотивация да усвоявам знанията, които обучителите ми предоставяха.

Нека не забравяме филмите и пиесите, които чрез похватите на изкуство ни сплотиха въпреки различията и езиковите бариери. Дадоха ни също така много поводи за смях и прекрасни моменти с участницитв от всички държави, както и шанс за изява на много талантливи творци.

Българската група беше първата, която напусна хотела рано сутринта, изпратена от верните ни приятели от Италия. Въпреки дългото пътуване, последните ни моменти заедно също бяха прекарани в приятелски разговори, в които си обещахме, че ще се срещнем пак.

Троян,

27.02.2018