Пред Коледно вдъхновение

Пред Коледно вдъхновение

Пламена Соколова

(Български Младежки Форум)

Право. Училище. Фармация. Родители. Посолство. Тийнейджъри. Един самолетен билет събра хора с толкова различни интереси, цели, виждания и нагласи. Хора с коренно различен начин на живот, вяра и професии. Събрани на едно място, водени от една идея: „Мир чрез демокрация“.

При попълването на формуляра за кандидатстване все още нямах изградена представа какво ме очаква. Личната ми мотивация за участие в проекта бе да разбера как по неформален път фасилитаторите ще опитат да представят темата за демокрацията. Поставях това под съмнение и заминах предубедена, че ме очаква скучна седмица, изпълнена с въпроси без отговори, термини и дефиниции, съществуващи само в книгите, но не и на практика. Остатъчен ефект от училище, предполагам.

Крайният резултат обаче не бе повлиян поникакъв начин от скептицизма ми. Още с пристигането на летището в Истанбул ме обзе приятно чувство на нетърпение в очакване началото на проекта. С организиран транспорт закараха всички участници до хотела, а добрата организация на всички нива накара безпокойството ми да изчезне вдън земя. Допадна ми и идеята в една стая да са хора от различни държави, така че никой да не се познава със съквартиранта си – още едно добро хрумване на организаторите и начин да създадем приятелства за цял живот. Първата ни вечер заедно с останалите се самоорганизирахме и в приятна обстановка, с хубава музика всеки разказа нещо за себеси. Не успях ме да научим много един за друг за толкова кратко време, но за сметка на това следващата сутрин започна с няколко забавни и ползотворни игри, които целяха именно това – да запомним имената си, да разберем историите си, да свалим бариерите, които често градим около себе си и да се опознаем. Пред нас за първи път в рамките на проекта застанаха организаторите, фасилитатори и главните отговорни лица за случването на това мероприятие. Четирима млади, амбициозни и организирани професионалисти в сферата на неформалното образование, подготвени и вдъхновяващи. Те успяха безброй пъти за седем дни да ни покажат колко важно е да можеш да наречеш хората, с които работиш – свой екип. По този начин постигнаха и още нещо, направиха добър екип и отнас, участниците – като ни сплотиха. Използвайки различни методи, включвайки ролеви игри, драма техники и мн.др. в една на пръв поглед скучна тематика, организаторите избегнаха една от най – значимите пречки, а именно загубата на интерес и липсата на внимание. Всичко беше съобразено по начин, покойто и малки деца биха били заинтригувани. Като започнем с игрите за запознанство, въведението в тренинга, използваните методи, за да стигнем от общото към частното, дебатите, ролевитеигри и прочие. Изпипани до най – малкия детайл.

Стигнах ме до момента с обратната връзка. Как академично да изразиш мнението си, че нямаш забележки? Всеки един от присъстващите използва различен подход. Всеки открои различни неща като повече или по – малко значими. За организаторите най – важно бе активното участие, спазването на уговорените часове и следене на програмата. Други се бяха впечатлили най – вече от свободния следобед, прекаран в Истанбул, от хамама, баклавата, турското кафе или чая. Но на края всички знаехме едно. С какво удовлетворение ще посрещнем Коледните празници. Спокойни, вдъхновени, изпълнени с енергия за нови постижения и изкачване на по – високи върхове. Готови да срещаме още невероятни хора от всички краищана света. Благодарни за опита, който бе споделен с нас. И най – вече вярващи, че някой ден ще имаме възможността да творим сред същия сплотен екип.

София,

07.01.2018