Приключението Еразъм

Приключението Еразъм

Йоанна Митева

(Български Младежки Форум)

През декември 2017 г. имах възможността да участвам в обучение “E+quality” в Бишелие, Италия на тема подобряване на компетенциите за управление на проекти сред младите хора. Всъщност това беше както моят втори проект с „Еразъм+“, така и второто най-хубаво нещо, което ми се случи през 2017 г. А какво беше първото? Ами, всъщност това, че открих програмите Еразъм и възможностите, които те предоставят на младите хора.

Това, което прави изживяването ми незабравимо, е перфектното съчетание на хората, които срещнах, различните култури, които открих, цялата информация, която научих; дори храната и мястото, където се провеждаха дейностите бяха необикновенни. Методологията, използвана от нашите обучители в неформалното образование – ролеви игри, казуси, SWOT анализи, енерджайзъри и т.н., не беше просто полезна, но и така представена, че не се чувствахме уморени в края на ден. Освен това смятам, че съм по-наясно с проблемите, пред които в момента са изправени младите хора и също така съм мотивирана и изпълнена с ярки идеи за бъдещи проекти.

Струва ми се, че едно от основните предимства на проекта бяха невероятните хора, които срещнах там. Нещо повече, сега мога да нарека тези хора приятели – хора от всички сфери на живота, които по един или друг начин успяха да се свържат помежду си по един много естествен и специален начин.

А сега обратно към първия ден.

Всичко започна, когато пристигнахме в Бари. Тъй като бяхме купили билетите си за влака до Бишелие предишната седмица, имахме достатъчно време да изпием чаша италиански горещ шоколад преди тръгването на влака. Имахме изключително приятен разговор с българската група и бързо се опознахме малко по-добре.

Когато пристигнахме в поклонническата къща, където бяхме отседнали, вече беше тъмно навън, така че не можахме да видим много от околията. Уморени пътуването през деня и все още малко срамежливи, вечеряхме заедно, а след това проведохме първите си дейности, посветени на научаването на имената и произхода на участниците.

На втория ден започнаха многобройни групови дейности, научихме повече за начина, по който НПО-тата работят в различните региони, имахме достатъчно време да общуваме и да научим повече за всеки един участник. След обяд отидохме на красива разходка из малките калдъръмени улички на Бишелие, където се губехме и намирахме отново и отново, но точно тези съкровени моменти направиха нашето пътуване едно незабравимо приключение.

Освен това заедно отбелязахме и Международния ден на доброволеца, като популяризирахме доброволческата дейност сред младите хора в Бари, което беше много ценен за мен опит. По този начин взаимодействахме с различни хора, било то мигранти, студенти, безработни младежи и т.н. и имахме пълноценни разговори с тях относно участието им в доброволчеството, както и ползите от по-активното участие в обществото.

Дните бързо се изтърколиха един след друг, толкова магически и прекрасни, колкото никой не може и да си представи. За съжаление проектът приключи, но вместо да чувствам тъга, защото приключи, се чувствам благодарна, защото се случи.

София,

15.12.2017 г.