„Да, можем да променим света!”

„Да, можем да променим света!”
         Александър Вълкодинов
   (Български Младежки Форум) 

Втората част на проекта „Cap it all off! Diversity beyond trapped barriers”, която се проведе в Мостар, Босна и Херцеговина между 19 и 29 октомври 2012 г., остави дълбока следа в съзнанието на един човек, който до този момент смяташе, че знае поне малко за заобикалящите го откъм Балканите и Европа различни култури. Един невероятен град с една величествена река, събрал в себе си толкова радост и мъка, стана наш дом за десет дни, изпълнени с вълнение и радост. Втората част на проекта беше съсредоточена около темата за „Междукултурното разнообразие” и целеше да насочи мисленето на нас, младите хора и бъдещето на Европа, към необходимостта от толерантност към традиционно дискриминираните в съвременните модерни общества „различни” групи население (хомосексуалисти, малцинства и пр.). Чрез умела методология и правилно разбиране на процеса, ръководният екип успя да провокира дискусии на чувствителни теми, които по една или друга причина до днес остават засегнати сред младите хора не в дискусионен кръг, а на улицата, във време на избори, протести и т.н. И за да не остане това просто като едно от поредните шоута на Лари Кинг, където проблемите се обсъждат без конкретни решения, крайната цел на проекта беше съсредоточена около натрупване на знания как се създава проект, финансиран от Европейския съюз и чиято цел е да промотира сред младите значението на термина „междукултурно разнообразие”. По този начин мотото на проекта – „Да, можем да променим света”, създадено от нас в процеса на работа, беше прието на драго сърце от всички. Работната атмосфера бе наистина на високо ниво, с необходимата сериозност от целия екип, а когато проектът стигна до решаващата си фаза – взаимно оценяване на създадените предложения от самите участници, се видя резултатът от упоритата работа през предходните дни. Всички станахме свидетели на уникалния колектив, създаден от нас, който работеше като една добре смазана машина с идеално зададени функции. А тази сплотеност, смея да твърдя, бе резултат на страхотните приятелства, които се заформиха в работна и неофициална среда, и които направиха всичко да изглежда като детска игра.

Едва ли подобно преживяване може да бъде описано в рамките на 2-3 реда, дори 5 страници. Тренировъчният курс в Мостар и най-вече личностите, които ще свързвам винаги с неговото име, превърнаха престоя в града на р. Неретва в сбъднат сън. Радостта и мъката вървят ръка за ръка… А ако ние си подадем взаимно ръка, както го направихме в Мостар, то тогава мечтата за едни по-добри общества, основани на разбирането на „Междукултурното разнообразие” може също да се сбъдне…

София,
07.11.2012